Евентуално затягане на кредитирането на домакинствата може да има след анализ на данните за първото тримесечие на тази година. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев пред националното радио в неделя. По думите му, към такива мерки ще се подходи много внимателно.
"Трябва да се има предвид, че това е решение, което не зависи само от нас. То зависи от нашите партньори, с които обсъждаме въпросите на българското членство (в еврозоната)", каза Радев.
Само преди дни БНБ обяви данните си за жилищното кредитиране през 2023 г. Ръстът му е 20.5% и за година банките у нас са раздали кредити на домакинствата за нови 5.3 млрд. лв., което дълговете на гражданите към финансови институции вече е 38.4 млрд. лв. към края на миналата година.
Финансисти отдавна предупреждават, че високият растеж на кредитирането може да създаде нов източник на инфлация както през 2007-2008 г.
Самият гуверньор на централнатан и банка даде знак, че се обмислят мерки за ограничаване на кредитирането, насочени към потребителите – например таван на максималния размер на заема, ограничение на съотношението доход/размер на заема и т. н.
Сега става ясно, че евентуални подобни мерки със сигурност няма да станат факт преди април, тъй като се чака анализ на данните за първото тримесечие на 2024 г.
"Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни", коментира сега Димитър Радев пред БНР.
Той припомни, че и в момента банката прилага ограничителни мерки за кредитирането, които са в ремките на действащия валутен борд. Става въпрос за изискването към банките за минималните задължителни резерви, които в момента са 12%, но е възможно да бъдат увеличени до 15% по привлечените от банките средства. Целта е да се изтеглят средства, които иначе биха се използвали за кредитиране.
Управителят на БНБ отбеляза също така, че мерките зависят и от приемането на еврото като валута у нас
"Освен това трябва да се има предвид, че планът за приемането на еврото, който беше приет, фактически е изготвен на база на целева дата 1 януари 2025 г. Аз не мисля, че е много продуктивно сега да се фокусираме върху датата. По-скоро фокусът трябва да бъде върху това, което трябва да бъде направено", коментира гуверньорът.
По думите му, ако България иска да промени датата, на която иска да влезе в Еврозоната, от 1 януари догодина на друга, трябва да преговаря с европейските си партньори. Според Димитър Радев, индикативната дата остава началото на следващата година.
“Всичко зависи от резултатите, тоест данните, които очакваме да постъпят за януари, февруари, март месец. Освен това трябва да се има предвид, че ние гледаме комплекс от показатели, тоест не гледаме само ръста на ипотеките, а гледаме много други неща, например как подобна мярка ще отрази общо на икономиката на, икономическата активност. Това решение ще бъде взето много внимателно и то ще бъде взето на база на постъпващите данни”, заяви той.
Преди дни премиерът Николай Денков заяви, че България преговаря показателят за инфлацията, преди приемането на еврото, да бъде оценен по-късно през годината. Той допълни, че датата 1 януари 2025 г. за влизането ни в еврозоната не е "сакрална".
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Първо БВП за 2023 е около 165 милиарда лева. Останалите глупости дори няма смисъл да ги коментираме...
От голямата сума на депозитите излиза, че като цяло българина съвсем не е толкова беден, но не знае какво да прави с парите си, освен да ги държи като кеш или да купува имоти. От друга страна знам за няколко банки, които предлага фондове инвестирани в щатската или европейските борси, всеки такъв миналата година е донесъл много по-висок прираст от инфлацията, но българинът е недоверчив и песимист. И след като реалната икономика не ползва много кредити, за банките остава да кредитира личните кредити, които при очакваните ниски нива на фалити и безработица не изглеждат толкова рискови. Като влезем в еврозоната, за ликвидността на заемите ще се грижи ЕЦБ, а не БНБ.
Ами депозитите в банковата система в края на октомври 2023 са 140 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл към същия период е 95.4 млрд. лв. Излиза, че кредитите са 30% по-малко от депозитите, т.е. в банките има доста повече вложени пари от раздадени. Също така "излиза", че кредитите пряко нямат нищо общо с БВП, както и друго "излиза" ама се сетете сам:)
Скоро да видим как ще слагате минуси на писмата на банките :) теглете...ще свършат.
В края на 2023г. домакинските кредити (ипотеки и потребителски) са на стойност 38млрд. лева или 19.4 млрд. Евро. БВП на България за 2023 г. е 42 млрд. евро. Браво! Така се прави. Според тези официални данни излиза, че кредитополучателите у нас дължат половината от БВП на цялата държава. Нека някой с по-голям калкулатор сметне колко са лихвите на 38млрд. лева. Пиянството на един народ спомогнат от ОПГ-тата.