Гаранция Франция: Един шенгенски сигнал и колата я няма

Един сигнал в Шенгенската информационна система. Това е достатъчно, за да се създадат огромни проблеми на собственик на кола, купена от чужбина. През последните три години над 1300 души у нас са се разделили с автомобилите си временно или за постоянно. Това сочат данните на МВР, предоставени на Мediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация.

В повечето случаи това са хора, които са купили колите си съвсем коректно и са ги регистрирали без проблем в България. След това обаче се е оказало, че някой има претенции. И полицията е иззела колите за допълнителна проверка и евентуално връщане обратно в чужбина.

Временно, за 60 дни

По закон МВР има право да отнеме временно вещ, за която е постъпил сигнал от чужда държава, че се издирва. Възможностите за такова съобщение са две – Шенгенската информационна система (ШИС) или Интерпол. Вещта може да бъде задържана по два начина – чрез доброволно предаване или чрез изземване. След като остане в МВР, започва да тече 60-дневен срок, в който държавата, подала сигнала, може да поиска връщане. При изтичане на двата месеца, би следвало колата да се върне на собственика, ако към нея няма претенции.

Именно тук се появява един от големите проблеми. В някои случаи 60-дневният срок изобщо не се спазва. Така човек, който съвсем коректно е платил за автомобила, може да се окаже без него и без никаква възможност да се защити. Остава му само да чака добрата воля на МВР.

През последните три години силовото ведомство е отнело 1309 МПС-та на основание сигнали в ШИС, посочва се в отговора им. По линия на Интерпол са подадени 308 сигнала. Върнатите на българските им собственици коли са над 900. Т.е. в над 900 случая се е оказало, че няма нужда автомобилите да се изпращат обратно в чужбина. 396 коли обаче са върнати. МВР не дава подробности за тях, както и не отговаря на един от най-важните въпроси – в колко случая законовият 60-дневен срок не е бил спазен и колата е задържана повече от позволеното. Оправданието е, че по този въпрос статистическа информация няма.

Престъпление и наказание

В Закона за МВР са изброени няколко хипотези, при които иззетото не се връща на собственика. Това са случаите, в които вещта е предмет или средство за извършване на престъпление в България, когато е доказателство, наложен ѝ е запор или предаването може да затрудни образувано вече разследване и когато притежаването ѝ е забранено у нас.

Извън тези случаи би следвало колата да се върне, стига от чужбина да не е постъпило искане за предаването ѝ. Практиката обаче показва, че при всеки отделен случай има нюанси, които понякога правят връщането почти невъзможно.

Типичен пример е съдебна драма от Стара Загора, проточила се цели две години. През 2016 г. жена от града купува кола от гръцки гражданин. Установява се обаче, че автомобилът се издирва по сигнал в ШИС от Гърция и затова тя го предава доброволно до изясняване на ситуацията. Вместо да чака 60 дни, минават почти шест месеца. В средата на 2017 г. тя иска колата да ѝ бъде върната, но местният полицейски началник отказва. Затова тя обжалва решението му пред административния. Следва обичайното ходене между инстанциите. Съдът постановява, че колата трябва да бъде върната, но чак след две години. Така в средата на 2019 г. драмата приключва, но подробностите в делото са показателни. Оказва се, че в Гърция е бил подаден сигнал, че същата кола е открадната. Жената от Гърция, която твърди, че автомобилът е бил неин обяснява, че при кражбата са изчезнали и всички документи, т.е. тя не може да докаже, че е собственик. Искане за връщане на колата така и не постъпва, но от Гърция е изпратено писмо с молба да бъде направен контакт между българската и гръцката собственичка, за да се разбере как е бил купен автомобилът у нас. Позовавайки се на това писмо, което няма стойност на искане за връщане на колата, МВР отказва да я даде обратно на българската ѝ собственичка. Така тя е принудена да чака две години, за да получи колата си.

Подобни случаи обаче са редки. Най-често добросъвестните собственици от България не успяват в опитите си да обжалват действията на МВР. Причината е, че на практика нямат законова защита. Когато оспорват заповед за връщане, издадена от българската полиция, делото не се води за собствеността на вещта, а само за това дали МВР има основание за действията си. Такова почти винаги се намира, защото има наличен сигнал в ШИС и съответно искане за изпращане на колата в чужбина и това е достатъчно.

Въпросът за това кой е собственик е съвсем друга тема. Или както се посочва в едно решение на административния съд в Монтана от 2020 г.

"В съдебната теория и практика е наложено безпротиворечивото становище, че спорове за материални права (вещни права на собственост) се разглеждат и разрешават между страните по правилата на исковия граждански процес".

Иначе казано – ако купувачът се окаже излъган, защото продадената му кола е била открадната например и след това полицията му е я иззела, за да я върне, той може да си търси правата чрез гражданско дело срещу продавача. Извън това обаче възможностите му да бъде обезщетен са силно ограничени.

Измама, схема и други такива

Един от най-големите проблеми в тези случаи е фактът, че българските власти безпроблемно регистрират колите, купени от чужбина. Техните нови собственици безспорно са добросъвестни – те изпълняват всички изисквания, представят нужните документи и имат право да ползват колите. В много от случаите обаче сигналът в ШИС се появява след като колата вече е била продадена. Така новият собственик понася двоен удар – нито има пари, нито автомобил.

Най-често сигнали се подават заради кражби, обесебване (при случаи с неизплатен лизинг) и застрахователна измама, заявиха от МВР пред Medipapool. Един такъв типичен казус се развива пред административния съд в Силистра в продължение на две години.

Двама съпрузи обжалват решението на местната полиция да върне колата им в Норвегия. Автомобилът е купен от частно лице във Варна, а след това е безпроблемно регистриран в полицията в Силистра в началото на март 2017 г. Няколко седмици по-късно, в края на април, в ШИС е регистриран сигнал от Норвегия. От него става ясно, че въпросната кола е купена с кредит от банка Сантандер Консюмър Банк АС. Длъжникът е българин, който спира да си плаща вноските по заема през 2016 г., а след това колата е продадена на мъжа от Силистра. Той обжалва заповедта за връщането на колата, но съдът счита, че МВР е действало правилно.

Това дело е по-особено и заради друго – съдът в Силистра отправя преюдициално питане с молба за разяснение Съда на ЕС по някои въпроси от процедурата. Отговорът е, че страните са длъжни да работят по въведените в ШИС сигнали независимо какви са били причините за въвеждането им, т.е. българските власти трябва да изземат колата, ако я открият, макар че могат да имат съмнения как се е развила процедурата в чуждата страна. Така съдът отхвърля жалбата, защото заповедта е издадена в съответствие със закона.

От полицията посочват още един проблем в цялата тази история. Според тях често пъти в документите на колата, която идва от чужбина, няма такива, които да сочат, че е била купена по лизингова схема. Така няма начин да се разбере, че продавачът не е собственик и няма и причина да се откаже регистрация у нас. След като постъпи сигнал, че вещта се издирва, те вече са длъжни да я изземат.

Не давай доброволно

Има още един важен детайл в тази процедура по отнемане на автомобили. Често пъти собствениците им ги предават доброволно, защото са убедени, че е станала грешка и всичко ще се изясни. Последващото развитие обаче показва, че са сбъркали. Има случаи, в които съдилищата считат, че щом колата е дадена доброволно, човекът няма право да обжалва именно заради неговото съгласие.

В едно решение на административния съд в Бургас от 2019 г. например се посочва, че издирваната кола е била предадена на МВР с протокол за доброволно предаване. Този документ е утвърден началника на районното управление в Поморие, фирмата-собственик на издирвания в Белгия автомобил обжалва неговите действия. Съдът обаче заявява, че този протокол не е административен акт, защото няма разпоредителен характер и с утвърждаването му "за собственика на МПС не възникват никакви правни последици".

"В конкретния случай, утвърждаването на едно споразумение, каквото е доброволното предаване на вещта, има за цел да контролира пълнотата на реквизитите на протокола и не поражда за предалия вещта никакви допълнителни юридически факти. Не така стоят нещата при принудителното изземване на вещта, което, макар и именувано „протокол“, съставлява типичен административен акт, принудителна административна мярка, защото с него се осъществява отнемане на фактическата власт върху вещта. Доколкото обаче МПС е предадено доброволно с протокол от дружеството – жалбоподател, не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол, посочва съдът и оставя жалбата без разглеждане.

Тук можете да намерите превод на текста на английски език.