Велчев и Катев мислят за най-лошото

Няколко изтървани изречения от министъра на финансите Милен Велчев и заместника му Красимир Катев са показателни за тяхната стратегия по управлението на дълга. При емитирането на еврооблигациите Велчев каза, че пари се вземат, когато не ти трябват, защото тогава условията са най-изгодни. В интервю заместникът му Катев си задава реторичния въпрос - Какво ще стане, ако през следващите години няма големи приватизационни сделки и съответно приходи?

Въпреки че официално се набляга на ползите в дългосрочен план, явно целта на министерството на финансите с подготвяната операция по преструктуриране на външния дълг е да върне максимално ресурс в държавата сега. Големите приватизационни сделки могат и да зациклят, а икономиката все още не е преструктурирана докрай и не генерира достатъчен ръст. Международната обстановка е благоприятна за емитиране на нов дълг, заради ниските лихвени равнища. В същото време замяната на брейдитата от типа DISC позволява да си приберем американските облигации, с които сме обезпечили главницата.

Замяната на брейди облигациите дава няколко положителни резултати - част от дълга става в евро вместо в долари, фиксират се лихвени плащания, отлага се изплащането на главницата, разсрочват се с 1 до 4 години плащанията по облигациите FLIRB и IAB и се изтегля обезпечението на главницата по DISC книжата.

Проблемът е, че лихвените плащания по новите облигации, деноминирани в евро и долари, през следващите няколко години ще бъдат по-високи, отколкото тези по брейдитата. Сметките на министерството на финансите обаче показват, че като се сравнят дължимите плащания по облигациите, които ще бъдат изтеглени от обращение, с плащанията по новите облигации, които ще бъдат въведени на пазара, общото спестяване и реалният икономически ефект от операцията ще е между 6 и 9% от номинала на сделката или между 75 и 100 милиона долара.

От друга страна, изтеглянето на обезпечението и по-ниските лихви върху новите книжа по дълга щели да намалят нетните плащания на страната за следващите 5 години с 400 милиона долара, а за следващите 9 години с над 670 милиона долара.

Сметката за изгодността на замяната е сложна, защото има замяна на три емисии - една с обезпечена главница с падеж 2024 година, една с обезпечени лихвени плащания с падеж 2012 и една необезпечена с падеж 2011 г. с две деноминирани в евро с падеж 2013 г. и в долари 2015 г. Промените в лихвените равнища и цените на валутите пряко ще влияят на оценката за изгодността на операцията.

Факт е, че вместо от икономически ръст или приходи от приватизация страната ни през последните месеци се финансира с емитирането на нов дълг. Неслучайно в бюджета за тази година е предвидена възможност за пускане на облигации до 700 млн.евро. Дори и половината от тази сума ще бъде достатъчна, за да се покрие бюджетния дефицит, който разчита на приходи от приватизация.

Не бива да се забравя обаче, че все още не е ясно как ще се отрази новата данъчна политика на събираемостта. Ако събитията се развият в негативна посока дупката, която ще трябва да се покрива, може да надвиши заложената в бюджета.

В отношението на инвеститорите към българския дълг най-пряко се отразява оценката за реформите. Тя се определя основно от възможността на страната ни да посрещне предстоящите плащания. През последните години те се финансираха основно от приходите от приватизация и от устойчивия ръст на приходите от туризъм.

Всъщност проблемът на България не е в общата сума на дълга, а в ниския брутен вътрешен продукт. Колкото повече пари се печелят у нас, толкова по-лесно и безболезнено ще бъде обслужването на външните ни задължения. За всеки е ясно, че приватизацията не може цял живот да служи за източник на покриване на дефицита.

Ако големите предприятия не се преструктурират и не започнат да работят ефективно и ако не бъдат привлечени достатъчно инвестиции на зелено, дългът ще става все по-голям проблем за страната. При липса на ръст единствената перспектива е ограничаване на разходите с всички негативни социални последици от това.

Емитирането на нов дълг не би бил проблем, ако се запазва съотношението му към БВП. За ръста на икономиката обаче отговаря не само министерството на финансите, но и министерствата на икономиката, на земеделието, на транспорта и далекосъобщенията, на енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството.

Това, което Велчев и Катев искат да направят чрез политиката си по дълга, е да се защитят от провал на икономическата политика на правителството. Финансовите еквилибристики обаче могат да отложат, но не могат да заменят провеждането на структурни реформи.