Велчев се отказва от предпазно споразумение с МВФ заради провала с приватизацията

И при това посещение на мисията на МВФ правителството няма да иска преминаване към предпазно споразумение с Международния валутен фонд, заяви след общото събрание на Банка ДСК министърът на финансите Милен Велчев.

Той припомни, че тази идея беше отложена през декември до приключване на големите приватизационни сделки - за БТК, Булгартабак и Банка ДСК. Според Велчев може въобще да не се стигне до обсъждане на този въпрос, защото споразумението с МВФ приключва през февруари 2004 г.

Предпазното споразумение означава страната ни да има действаща програма с МВФ без да получава финансиране по нея. Парите могат да бъдат използвани само при влошаване на международната обстановка, която да затрудни достъпа на страната до международните капиталови пазари.

Идеята за предпазно споразумение с МВФ бе лансирана от СДС още преди президентските избори юни 2001 г. Към края на 3-годишното споразумение с фонда, което се изпълнява от правителството на ОДС, тогавашният финансов министър Муравей Радев намекна, че е възможно следващата договорка с МВФ да бъде от предпазен характер.

За такъв тип споразумение се говореше първоначално и от новия икономически екип на правителството Сакскобургготски, но след първите преговори на новия екип с фонда през есента на 2001 г. бе взето решение да се подпише традиционно 2-годишно споразумение, чрез което България получава през точно определени периоди траншове от МВФ.

Този въпрос бе обсъждан за първи път в края септември и началото на октомври миналата година във Вашингтон по време на годишната среща на МВФ и Световната банка. Там първоначално за тази идея спомена министър Велчев. В интервю за mediapool.bg ръководителят на мисията на фонда за България Джералд Шиф обясни, че предложението за такъв вариант е дошло от страна на МВФ.

Той заяви, че промяната на типа на споразумението, зависи от желанието на правителството, а фонда е направил предложението, защото платежният баланс е много по-висок, отколкото е договорен в споразумението и необходимостта от допълнително финансиране е по-малка.

На 18 декември миналата година в интервю за БТА заместник-министърът на финансите Красимир Катев каза, че този етап правителството няма да иска преоформяне на сега действащото споразумението между България и МВФ в предпазно.

Причината за това били действията на съдебната система и опозицията, от които се разбира, че двете големи сделки - за БТК и за "Булгартабак", няма да приключат тази година, както е било планирано. Катев прогнозира, че ако поне две от трите сделки - за Банка ДСК, за "Булгартабак" и БТК се реализират през 2003 г., то страната ни ще мине към предпазно споразумение.

Във вчерашно изявление пред "Дойче веле" Джералд Шиф заявява, че българското правителство не е поискало споразумението да стане предпазно. Според него част от реформите в България са половинчати. Предстоящата мисия на фонда в София щяла да разгледа въпроси, които са останали неразрешени още през миналата година, като данъчната политика, общинските бюджети и реформата в здравеопазването.

Според Шиф оценката за бюджет 2003 г. е направена при допускането, че ще бъдат осъществени определени реформи по отношение на здравеопазването, но те не са били проведени. Той припомня, че в болничния сектор е трябвало да се пристъпи към рационализация на мрежата, което да позволи финансовите ресурси да бъдат използвани по-ефективно

Той казва, че броя на болниците продължава да е непроменен, което означава, че ще бъдат натрупани дългове.

Мисията на МВФ е у нас от вчера за пореден, трети преглед на двегодишното споразумение между България и фонда от 2002 г., по което страната ни трябва да получи на траншове 300 милиона долара.

Според Милен Велчев неосъществените сделки за БТК и Булгартабак няма да окажат влияние върху бюджета, защото те влизат под черта в част финансиране и са щели да бъдат проблем в случай, че фискалният резерв е на критично ниско ниво. Велчев припомни, че сега в него има е около 4 милиарда лева, което е близо два пъти над договорения с МВФ минимум.

По думите му и спрените доставки на ток за Турция нямат пряко влияние върху бюджета. Това може да има евентуален ефект върху бюджета следващата година, ако годишната печалба на НЕК е по-малка.