Великата израелска стена

Идеята за построяване на "буферни зони" по протежение на границата с Палестинската автономия, за да бъде гарантирана сигурността на гражданите на Израел, не е нова. За нея се заговори още през 1993 година при обсъждането на мирните инициативи на покойния премиер Ицхак Рабин. Оттогава след всеки пореден кървав терористичен акт на палестинците "споровете за оградата" се разгрят с нова сила.

В новия век идеята за подобни фортификационни съоръжения намери привърженик в лицето на един от най-десните премиери през цялата история на Израел - Ариел Шарон. На 21 февруари в телевизионно обръщение към нацията той заяви, че кабинетът е решил да започне подготовка на местността за построяване на буферна зона.

Издигането на "оградата" има свои привърженици и противници, но въпросът за построяването е решен, макар че планът за строителството още не е утвърден. Неговото обсъждане от правителството и кнесета предстои в близките дни. Това заяви самият Шарон, след като на 26 февруари направи заедно с ръководителите на силовите министерства инспекционна обиколка по въздух на предполагаемата "строителна площадка", която ще бъде дълга 200 км и ще се простре от Самария на север до Юдея на юг.
Според най-скромни оценки 1 км от съоръжението ще струва 400 000 долара, а цялата "ограда", отделяща Юдея и Самария от останалия Израел, ще струва най-малко 80 млн долара. Тази сума очевидно не включва стойността на реконструкцията на аналогичните обекти по границата със сектора Газа и защитните съоръжения в столицата на Израел, които трябва да гарантират относителна сигурност на жителите на северните, източите и южните покрайнини на Ерусалим. Авторите на проекта обичат да казват, че не става дума за ново разделяне на Ерусалим, а за неговото "ограждане". При това се признава, че трябва да бъдат издигнати контролно-пропускателни пунктове по протежение на твърде условната граница с източната част на града, където живеят предимно араби. Минималната стойност на построяването на обектите в Ерусалим е 50 млн долара.

Военни експерти, които оценяват не само строителните работи, но и разходите за специално оборудване и техника, говорят за стотици милиони долари. Освен това те посочват, че по периметъра на "оградата" ще трябва постоянно да бъдат дислоцирани най-малко две пълноценни дивизии. Успоредно с построяването на "буферна зона" Израел планира да преоборудва "оградите" и по държавната граница с Ливан, Сирия, Египет и Йордания.

Колко ефикасни ще бъдат подобни фортификационни съоръжения в условията на партизанска война? Палестинците имат миномети и ракетни установки с радиус на действие до 10 км.Уязвими остават такива градове като Нетания, Кфар Саба, Ерусалим. А в условията на планинската местност стената, висока малко повече от човешки бой, не може да защити дори от куршуми. Същевременно отвличането на армията за гантиране на сигурността на строителните работи неминуемо ще доведе до активизиране на палестинските бойци.

Как ще реагират властите на Палестинската автономия на подобни действия на Израел? Те вече заявява, че израелците се стремят да изолират палестинците и да им отнемат шансовете за оцеляване. А скоро ще започнат да говорят и за "нова окупация", тъй като "буферната зона" ще засегне техните териториални интереси.

Защо все пак бе взето решението за строежа? Първо, това е поне някаква защита. Освен това "оградата" е междинно решение, срещу което Вашингтон не възразява, а може би и ще финансира. За много израелски политици, които подкрепят идеята за строежа, това е единствената възможност да се изявят като борци срещу терора. За Шарон това е начин да запази правителството на националното единство и да не загуби властта.

По БТА