Вестник Вима: Кризата в Македония e преодоляна заради две споразумения - явно и тайно

Две споразумения - едното явно, а другото тайно, довели в крайна сметка до преодоляване на кризата в Македония, смята гръцкият вестник Вима.

Вестникът, който е близък до гръцкото правителство и до специалните служби в южната ни съседка пише, че първата договореност се отнасяла до сформираното правителство на широка коалиционна основа, а втората, която никога нямало да бъде официално огласена се до споразумението, което било постигнато между всички замесени в конфликта страни. То щяло да бъде под контрола на силите на НАТО и се свеждало до предоставянето на коридор, през който албанските бунтовници да бъдат прехвърлени в Косово, след като напуснат селата в северната част на Македония, където държали значителен брой заложници.

Очаква се тези две споразумения да доведат до дълготрайно примирие и да сложат край на въоръжените сблъсъци, които биха могли да въвлекат и други страни от региона, отбелязва гръцкото издание.

В анализа си Вима откроява трима основни политици с най-голям принос за овладяване на ситуацията в Македония. Това са върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, който успял да оглави една сложна процедура по преговорите между политическите сили в Македония, гръцкият външен министър Георгиос Папандреу заради оказаното от него съдействие за намесата на ЕС, насърчил процеса на сближаване между силите в страната, и премиерът Любчо Георгиевски заради балансиращата му роля, тъй като се изказвали опасения, че евентуално негово искане за разширяване на политическите права на албанската общност можело да предизвика остри реакции сред електората и сред неговите съпартийци.

Атинският седмичник прогнозира, че международната общност няма да остави Македония сама да решава своите политически и конституционни проблеми, които се налагало да бъдат уредени, за да се постигне трайно спокойствие в страната. Смята се, че новото правителство ще търси постигането на баланс между политическите сили с помощта на Белград заради здравите, исторически връзки на участващите в коалиционния кабинет социалдемократи със сръбския фактор.

Вима предрича, че противно на тази тенденция се очаквало влиянието на София съществено да спадне поради излезлите от предишния кабинет личности, които поддържали тесни връзки с българския фактор.

Едновременно с това много от информациите и съветите, давани на политиците в Скопие от български източници през последните седмици, или се оказаха неточни, или доведоха до погрешни ходове, пише вестникът.

Изданието изказва становище, че връщането на социалдемократите в правителството ще усложни усилията за уреждане на спора с Атина за името на Македония. Вестникът смята още, че е възможно участието на социалдемократите да усложни и връзките на Македония с НАТО и ЕС поради тяхната мнителност по отношение на Запада.

Вестникът преценява, че Бранко Цървенковски стои по-близо до югославския президент Воислав Кощуница, който хранел резерви към политиката на НАТО и ЕС, за разлика от сръбския премиер Зоран Джинджич, който веднага прегърнал политиката на Запада.

Сама по себе си Македония е много болна, за да формулира някакви истински възражения спрямо инициативите на Запада, но е възможно тя да окаже ограничено въздействие върху постигането на политически баланс в отношенията между Сърбия, Черна гора и Косово. В този смисъл политиката на Гърция спрямо Скопие се очаква да остане активна и изпълнена с идеи и предложения, но за да има ефект, ще са необходими усилия и по-голямо търпение, пише Вима.