Виновна за големия процент сив бизнес в туризма е и държавата

Браншът е втори по неформални практики заради слаби закони и занижен контрол

Виновна за големия процент сив бизнес в туризма е и държавата

Сивият бизнес в туристическия отрасъл е между 26 и 50 на сто, смятат повечето от работодателите в бранша, а според някои от тях стига и до 75 на сто. Вина за това положение обаче има и държавата, чието законодателство в сектора е слабо, а контролът занижен. Това сочи изследване на Асоциация на индустриалния капитал в България, представено в понеделник. Според него след строителството, туризмът е вторият бранш с най-високи нива на сивия сектор.

 

Всеки десети работодател (11.3%) в национален мащаб смята, че незаконните практики в отрасъла надхвърлят 75 на сто, според 15.1% става въпрос за 51-75% сив бизнес, а според 27.2 процента от фирмите нелегалните елементи обхващат между 26 и 50% от дейността в бранша. Според самите туристически фирми обаче делът на сивия бизнес в отрасъла е 26-50%

 

Туризмът е типичен пример за бранш, търпящ кумулативните негативни ефекти от сиви практики и в други браншове, сочи изследването. Поради спецификата на услугите си, туризмът предразполага в по-висока степен към прилагането на сиви практики при настаняването и обслужване в хотели и ресторанти и укриване на платежни документи, за да се плащат по-ниски данъци.

 

Едни от най-честите сиви практики в туризма са неправилно или неточно съставените трудови договори, работата с удължено работно време, наемането на работници на по-ниско от реалното заплащане и допълнително плащане "под масата”, нередовното изплащане на трудовите възнаграждения, нарушеното право на отдих, почивка и отпуск и по-ниското от реалното или изобщо липсата на социално и здравно осигуряване.

 

Работодателите си дават сметка, че това е незаконен начин да се снижат разходите и да вдигнат приходите и че това са наказуеми нещо, но го правят, рискувайки репутацията и дори свободата си.

 

Споделената отговорност между работодатели и работници е част от сивото лице на бранша. Според 36% от работодателите от бранша сивите практики тук съществуват, защото това е желанието и на двете пряко ангажирани в туристическите дейности, страни. "Посивяването” на фирмите се разглежда като изход от кризата. Над 90% от работодателите от бранша са наясно, че "сивата икономика удря по джобовете на всички ни", но 60% считат, че често това е единственият начин за осъществяване на рентабилна дейност.

 

Допълнително за разгръщането на сивия сектор в туризма обаче спомагат и големият брой некатегоризирани туристически обекти, завишената категоризация на някои туристически обекти и лошото качество на предлаганите услуги, неспазването на концесионни договори за плажовете по Черноморието, незаконното строителство. Проблем са и нелицензираните туроператорски и турагентски фирми, работещи нелегално, разминаванията между цените за българи и чужденци за предлаганата услуга и др.

 

Според работодателите в бранша е нужна е промяна в законодателството, тъй като то в момента стимулира към сиви практики и "наказва” светлия бизнес. В същото време, рискът от разкриване на нарушенията на законодателството е нищожен, а отговорността за тези, които все пак биват "изловени" – символична, сочи проучването. Решението е да се стимулират изрядните и да се въведат много по-строги санкции за нарушителите.

 

Необходимо е да се дадат повече правомощия на общините за контрол върху туристическите обекти и фирми в бранша, смятат работодателите.

 

Изходът трябва да се търси в повишения контрол на държавните институции над фирмите и компаниите. От друга страна, е нужен засилен контрол върху публичните институции и чиновници, свързани с този бизнес. Преобладава мнението, че засиленият контрол над сивата икономика и намаляването на данъчната тежест ще подобрят състоянието на фирмите в туризма.

Още от Бизнес