Високата цена на 3G лицензите в някои страни забавиха старта на услугата за потребителите

Г-жо Сърбова, доволна ли сте от вчерашния търг и постигнатата цена за първата лицензия за мобилни услуги трето поколение?

 На първо място съм доволна от организацията на самия търг, която по мое мнение беше на добро ниво. Второ, от постигнатата цена, която считам че е разумна както от гледна точка на бизнеса, така и на държавата, и в крайна сметка на потребителите. В тази връзка мисля, че предложението на КРС за първоначалната лицензионна такса от 70 млн.лв. за големия лиценз е доста балансирана. Тази такса се превърна и в първоначална тръжна цена и се оказа, че тя е достъпна за бизнеса, взети са предвид интересите на държавата и се защитават интересите на потребителите в бъдеще. Право на самите участници е да оценят съобразно своите бизнес планове какви са средствата, които могат да си позволят да инвестират за получаване на правото да извършват определена дейност, а така също и да развият мрежата си и да предоставят услугите така, че да върнат инвестициите, които ще направят в изграждането на мрежата.

 На практика и самите участници оцениха тази услуга съвсем близо до първоначалната цена, която беше дала самата комисия. Но вече се появиха упреци, че постигнатата цена на лицензията за новата технология е по-ниска от тази за втория GSM. Как ще коментирате това сравнение и коректно ли ето изобщо?

 Аз смятам, че сравнението не е достатъчно коректно поради няколко причини.

 На първо място има разлика между GSM технологиите и UMTS технологията дотолкова, доколкото инвестициите, които трябва да се вложат в изграждането на UMTS мрежата са относително по-големи като средства, които трябва да бъдат вложени както в мрежовото оборудване, така и по отношение на крайните устройства.

 Според мен не могат да се сравняват както в европейски, така и в световен мащаб, а включително и за България, ръстът на развитието на телекомуникационния пазар през 2000 г., когато беше проведен търгът за втория GSM и състоянието на телекомуникациите през 2005 г.

 През 2000 г. имаше изключителен бум на технологиите и бяха дадени неразумно много пари за получаването на UMTS лицензи в Европа. Това на свой ред е една от причините за по-бавното навлизане на UMTS мрежите и услугите в страните членки на ЕС.

 Интересно е да разберем и какво показва европейският опит в страните, които тръгнаха с високи цени на лицензите?

 Бих могла да дам пример с Испания, която през 1999 г. получи 265 млн. евро за една UMTS лицензия и ефектът беше, че едва миналата година стартира UMTS мрежата и услугите, които могат да се предоставят през нея.

 Може би е добре да се даде и примера с Великобритания, която събра милиарди паунда през 2000 г. при издаването на тези лицензи и 5 години след това развитието на тази технология и предоставянето на услугите не е на много задоволително ниво.

 Тоест европейският опит показва, че високата цена на лицензията води до забавяне на реалното предоставяне на услугата за потребителите?

 Точно така. Във всички европейски държави, където са взели достатъчно много пари за лицензиите, навсякъде услугите стартират едва през минала година.

 Според спечелената вчера лицензия кога трябва да стартира в България тази услуга?

 Според условията, които са заложени в лицензията, тази услуга трябва да стартира на втората година от получаването на лицензията с 20% покритие на населението.

 По принцип 3G услугата е скъпа услуга, сравнена с GSM-а. Има ли достатъчно пазар за нея в България и дали наличието на трима оператори ще доведе до постепенно нормализиране на цените?

 Смятам, че заявеният интерес и състоялият се търг вчера са доказателство, че бизнесплановете на големите оператори в телекомуникациите в България предвиждат, че на този пазар ще има достатъчно потребители, които ще си позволят ползването на тази услуга.

 Не трябва да се забравя, че пускането на трима оператори едновременно е естествен регулатор за цените на услугите. Тази компания, която е най-ефективна при предоставянето на услугите, с най-малко разходи, тя ще предлага и най-приемливата цена.

 Бих искала да добавя и че вчерашния търг показа нещо много важно за инвестиционния климат в България. А то е, че у нас има компании, които работят отдавна на българския пазар и имат финансовата мощ да инвестират десетки милиони лева, за да получат правото да извършват определена дейност и да инвестират след това стотици милиони в изграждането на мрежи и предоставянето на услуги. Освен това смятам, че имат идеята, че тези инвестиции, които ще вложат, ще се възвърнат именно в България, от българските потребители.