Високотехнологичната икономика на Бавария продължава да предизвиква завистта на Германия

В най-процъфтяващата германска провинция дори приближаването към рецесията може да изглежда като добри времена. Бавария и нейното 12-милионно население понякога предизвикват подхилкване от страна на останалите германци, за които тя е земя на традициите, на братовчедите в провинцията и на бирхалетата.

Провинцията обаче има най-напредничавата икономика в цяла Германия - един високотехнологичен двигател, който превърна столицата ѝ Мюнхен в магнит за най-големите таланти, за инвестициите и компаниите.

Нововъзникващите софтуерни фирми, подкрепени от добре финансираната държавна промишлена политика, са една от причините за поддържането на 6,8-процентно ниво на безработица в Бавария в сравнение с 8,3 на сто за цялата Западна Германия и 19,1% в бившата комунистическа Източна Германия. А средният баварец е с 15 процента по-богат от останалите германци.

Сега, когато премиерът на провинцията Едмунд Щойбер отправи предизвикателство към канцлера Герхард Шрьодер на насрочените за 22 септември избори, успешният модел на Бавария - известен с прозвището "лаптопи и кожени панталони" (бел. пр. - lederhosen - по името на традиционните къси кожени панталони, които се носят в региона) - привлече вниманието към начина, по който се справя провинцията в условията на икономическа криза.

Трябва да се отбележи, че краят на dot.com манията хвърли предприемачите на Бавария дори в още по-тежка среда. Производителите на електроника Siemens и на чипове - Infineon, които са два от многонационалните стълбове на местната икономика, съкратиха хиляди работни места в световен мащаб. Миналата година броят на официално регистрираните безработни в сектора на високите технологии, нарасна повече от 2 пъти - до 5214 през декември 2001 г. в сравнение с 2315 души предходната година.

Но въпреки рецесията в сектора на високите технологии, трудно може да се говори за застой в дейността - Infineon например строи нова централа с капацитет от 7000 работни места.

За базираната в Мюнхен фирма Blaxxun, която произвежда софтуер за Интернет комуникации, рецесията означава просто по-малко зрелищен растеж. Продажбите ѝ миналата година са нараснали до 7 милиона евро от 6 милиона евро през 2000 г. "В сравнение с 200-процентния растеж по времето на бума, 20% не са много, но ако се огледаме наоколо - някои други компании вече не съществуват", казва говорителят на фирмата Андреас Батенберг.

Компанията има значителен бизнес също в Северна Америка и Аржентина, но отложи пускането на първична емисия акции през август 2000 г. Някои фирми видяха светлина в тунела, след като чуждите им конкуренти фалираха или се изтеглиха от ключови пазари.

Фирмата Wearix, която произвежда софтуер, даващ възможност на бизнес-програмите да се използват чрез ръчни устройства, отбелязва, че американските ѝ съперници са намалили присъствието си в Европа.

Главният изпълнителен директор Кристоф Цинке определя по-сериозния в момента бизнес-климат като преимущество - инвеститорите разбират що за компания си, а клиентите те оценяват още повече, ако можеш да им помогнеш да намалят разходите.

По ирония на съдбата, една от причините, поради които Бавария понася рецесията по-добре отколкото останалата част на Германия, е, че някога тя беше затънтена селскостопанска провинция. След края на Втората световна война тя отбеляза бърз растеж, като не трябваше да се справя със западащите стари индустрии, развити в някои от останалите германски провинции.

Бавария освен това има някои привлекателни за бизнеса страни, които са устойчиви на всякакви рецесии: ниска престъпност, добри училища и приятен стил на живот, предлагащ лесен достъп до алпийските ски-писти.

Има и изобилие от таланти в програмирането, както и фондове за рисков капитал. "Ако търсите ново финансиране, можете да го направите с едно такси. По-лесно е отколкото да се качвате на самолет", казва Цинке.

Високотехнологичната бизнес култура в региона е международна във възгледите си, макар че персоналът е преди всичко местен. Шефовете често са продукти на баварските училища и университети, но с научни бизнес степени от САЩ и с жестоки предприемачески възгледи.

Някои от тях гледат с пренебрежение на програмите на местното правителство за подкрепа на бизнеса с мотива, че те не си струват усилията, тъй като са свързани с голяма бюрокрация.

На Щойбер - консервативния кандидат-канцлер, се приписва заслугата, че помага за финансирането на технологичния бум с приходите от приватизацията и чрез създаването на държавна фирма за рисков капитал, след като стана премиер през 1993 г. За периода 1994-2000 г. Бавария е получила 3,8 милиарда долара от продажбата на държавни фирми. Парите бяха налети в центрове за нови фирми в сферата на софтуера и биотехнологиите, в нови университетски изследователски центрове, както и в субсидии и в евтини заеми за новите фирми.

Много от новите малки и средни по размер технологични компании се простират по североизточния край на магистралата, която води към мюнхенското летище. Районът е 4-ят по големина софтуерен център в света след Силициевата долина, Зоната 128 в района на Бостън и Лондон.

Повечето наблюдатели обаче са скептични, че Щойбер ще успее да пренесе мюнхенското чудо и в Берлин в случай, че спечели изборите."Проблемът е, че това не е политиката, която е необходима на федерално равнище", казва шефът на Хамбургския институт за международна икономика Томас Щраубхаар.

"Един канцлер не трябва да управлява икономиката, а да се отдръпне и да я накара да заработи чрез осигуряване на рамковите условия", заключава той.