С големи фанфари през 1977 г. Съветският съюз прие нова конституция. В преамбюла на конституцията, известна като Брежневска, се казваше, че диктатурата на пролетариата е приключила и еднопартийната държава е станала "държава на целия народ". По такъв начин конституцията формализира пропастта между съветската илюзия и действителността, между това, което Леонид Брежнев и други комунистически лидери провъзгласяваха за страната и онова, което обикновените граждани знаеха, че е истината за нея, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Владимир Путин, вероятно без сам да подозира, неволно постъпи по брежневски. В хода на седмичното театрално представление, организирано от Кремъл, избирателите одобриха дълъг списък с поправки на руската конституция от 1993 г. Те създават илюзия за модернизирана правова държава, но тя е също толкова откъсната от руската действителност, както конституцията от 1977 г. от съветския живот.
Това мероприятие не бе безсмислено от политическа гледна точка. Това бе ритуал, предназначен да направи гражданите съучастници в намаляването на политическите свободи и деградацията на върховенството на закона – процеси, които са отличителни характеристики за двете десетилетия управление на Путин.
Не всичко обаче мина по план. Изглежда, че путинските поправки не получиха подкрепата на болшинството от гражданите в Москва и Санкт Петербург. Двата най-големи града в Русия са бастион на опозицията на средната класа срещу путинизма, така както се оказаха инкубатори на политическото недоволство в края на царската епоха и при комунизма.
По време на кампанията се забелязваше и осезаемо безпокойство сред младите руснаци, които по време на своя живот не знаят друг лидер, освен Путин.
Младото поколение в Русия е относително невъзприемчиво към потоците дезинформация, леещи се от руските държавни медии. Младите прекарват времето си в интернет, който е не толкова стриктно контролиран от държавата. Това напомня брежневската епоха, когато младите жители на СССР успяваха да се снабдят със западни джинси на черния пазар, когато разучаваха думите от песните на "Битълс" и не обръщаха внимание на приказките на Кремъл за "развития социализъм".
Базата на подкрепа към пунизима все повече е съсредоточена сред руснаците, живеещи в по-ограничени условия в градове, селища и селски местности, които са далеч от светския облик на Москва и Санкт Петербург.
Кремълската кампания бе насочена към това да превключи вниманието на тези руснаци към обещанията за разширени гаранции за социално осигуряване, съдържащи се в някои от конституционните поправки, отбелязва авторът на статията Тони Барбър.
Изначалният обществен договор между Путин и руското население се разпадна още преди появата на коронавируса – отчасти поради смяната на поколенията, а отчасти поради това, че Путинизмът не може да осъществи мащабни реформи, необходими за трансформиране на икономиката, базирана на газ, петрол и суровини, без да подкопае собствената си стабилност.
Пандемията изостря положението, тласкайки Русия към дълбока рецесия и правейки зависимостта от производството и износа на енергийни суровини още по -нестабилна основа за икономическото възстановяване.
В резултат Путинизмът демонстрира политически паралич и пристрастност към кухи политически ритуали, напомнящи реалиите на застоя от късните години на Брежнев, който управлява от 1964 до 1982 г. Паралелите не се изчерпват дотук. Конституционните поправки позволяват на Путин да остане президент, ако той пожелае, до 2036 г., когато вече ще е на 80 години, тоест на същата възраст, на която Брежнев почина още докато беше на власт.
Разбира се, Путин може да напусне поста и преди това. Но дори на апологетите му би било трудно да кажат след куриозния спектакъл от миналата седмица, че са видели бъдещето на Русия и че то ще сработи.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
15 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не Мони, не се пързаля! Това е свободно падане. Защото адаша току що отряза въжетата на парашута и падането ще завърши чак при срещата със земята. Как ли ще го отразят технуте медии? Щото сега, като им падне някой хеликоптер(вертолет по тяхному) пишат ,че е извършил "твърдо кацане".
Ама, що някой си мисли, че трябва една държава да се развива според идеологическите очаквания извън територията на тази държава! Всяка държава трябва да решава по какъв път да върви. Защо пък САЩ да са прави, че Русия била диктаторска? Ми, руснаците може да им харесва. Както на мен не ми харесва, че САЩ казва на България в каква посока да се развива, какво да прави и какво да не прави.
"Всичката пара отива в свирката" - думи опиисвщи ерата Брежнев, влакът свири, но стои на едно място, така е и с Путин, който остави съветския марксизъм, но въпреки това е между чука на икономиката и наковалнята на света, путуващ стремглаво напред! Двуметрови гвардееейци отврят вличествено голями дъбови врати около чеервената пътека по която илиза всред светлини президентът Путин, императорите да му завидят! Но Русия може да е империя с император днес, но не е монархия, няма престолонаследник! По-скоро може да е СССР без съветска власт и политбюро - тогава що е ОНД?
Към пост 11 Ваше Сиятелство, обърнете внимание на изобразяването на пътя у двамата класици - образ изключително семантизиран ! Диаметрално противоположни фигури: при Гогол пътят олицетворява оптимистичното движение напред, а при Салтиков-Шчедрин символизира провинциалното блато, застоя, смъртта. Общото помежду им - съчувствие към робската участ и страданията на руснаците, осъждане на техния конформизъм и безропотност. Та такива ми ти работи...
Плрактико, уважаеми, Гогол и Салтиков-Шчедрин, са богове за мене, в раш..., пардон, тойзи път ще я нарека - Руската литературна библиотека. За Вярата и Любовта незнам, но Надеждата ми за ХУМАННОТО изцеление на този СТРАНЕН народ / постсъвецка "нация"/ все още мърда. Дано Господ да се смили.
Към пост 9 Вярно, Ваше сиятелство! Търпение му е майката. И на българската улица ще изгрее слънце... Не вярвам в руските масови протести. В някакъв вид държавен преврат – да, разбира се! На Московската сатрапия е предопределено да умира бавно и мъчително. Китай, като верен приятел, ще помогне при евтаназията, евентуално... А за руския бунт отново ще дам думата на Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-1889), позабравен класик от ранга на Николай Гогол: "Обичат руските хора да се бунтуват! Застанат на колене пред господарския дом и стоят, негодниците! И добре разбират, че се бунтуват, и въпреки това стоят!"
бЕЗУМНО тъжен и "енергийно-праваславен" става погледът на рашияните, които срещам из Бургас, преселени /времЕнно и "за постоянно/ млади и старчоци. Не верват в Путлерчето, но дума не продумват срящу НЕГО. ПАРАлизирани са от страх!!! Засега полное молчаньие цари. А, как, как им се сака, некой да го изправи пред дуваря, /къкто тука Асен предлага/, по ЧауШЕфСковски. Само че, таквизи присуды се издават само и единствено в путземията на Лубянка. ЧеКане му е майката.
Платени кремълски адвокати, камуфлирани като непоколебими западници, перфидно накамаряват умилителни думи в последна барикада на руската имперска кауза:
"Въпреки всичко Руският свят си остава - да, болна и непълноценна - съставна част от Европейския свят".
След кървавата вакханалия в Чечения,
взривените жилищни домове,
масовата екзекуция на Дубровка,
разтърсващата Бесланска трагедия,
анексирането на Крим,
сепаратисткия терор в Донбас,
сваления малайзийски "Боинг",
показните убийства …
на опозиционери, журналисти и беглеци, повсеместното хакерско вмешателство,
външнополитическите гафове и изцепки,
опитите за ядрен шантаж,
унищожаването на хиляди мирни жители в Сирия и
при нарастващи западни санкции,
непрекъснато финансово-икономическо пропадане и
пълна международна изолация на Руската федерация, който има очи, вижда и който има уши, чува:
мята се в безисходица Путиновият режим, трещи по шевовете отживялата колониална империя - затвор за региони и народи, жандарм на Източна Европа и Близкия изток...
да се надяваме, че лилипутин ще свърши като чаушеско.
Високо литна старият гебистки кондор, а ще падне като паве...