Българското правителство очаква Европейската комисия да признае недопустима държавна помощ по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията от т.нар. американски ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", както и с производителите на ток от възобновяема енергия. На тази база ще бъдат предприети действия за промяна в договорите с цел да се понижат цените на тока за бита и бизнеса, заявиха правителствени източници пред Mediapool.
Прогнозите им са до края на годината енергийният регулатор да получи отговор на внесената от него миналото лято в Европейската комисия жалба, че договорите с двете централи, както и с производителите на ток от възобновяема енергия, са неправомерна държавна помощ.
Според представители на управляващите, има индикации, че решението на ЕК по отношение на американските централи ще е положително и то най-вече в частта за определената им норма на възвращаемост на капитала, която била с 12-13 на сто по-висока от нормалните за пазара 12-13. Това, в комбинация със стартиращата в началото на 2016 г. борса за търговия с електроенергия, щяло да позволи на правителството да приложи внесените преди дни искания от работодателски организации за въвеждане на таван за цената на изкупуваната от "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" електроенергия.
Брюксел още събира данни за договорите
От представителството на Европейската комисия в София посочиха пред Mediapool, че в момента се работи активно по подадената жалба в тесен контакт с правителството, събират се данни и оценката е в процес на разработване. Анализът е комплексен и не може да се каже нито кога ще е готов, нито какъв ще е изходът по случая, допълниха от представителството на ЕК.
Решение на ЕК срещу дългосрочните договори ще ни позволи преформатиране на контрактите и пускането на тока от двете американски и ВИЕ-централите на свободния пазар, който от началото на следващата година трябва да е действащ, посочва представител на управляващите. Според него, чрез намаляване нормата на възвращаемост на капитала за построяването на изцяло новата "Ей И Ес Гълъбово" и модернизацията на "Марица Изток 3", сегашните цени на тока от двете централи, които са съответно около 186 лв./МВтч и 125 лв/МВтч може да се свалят до твърди стойности около 125 лв. и около 86 лв.
Това ще е вид гарантиран таван, но централите ще са длъжни да продават тока си на борсата. Ако постигнатите там цени са под тези нива, разликата до тавана ще се доплаща от създадения преди около три месеца фонд "Сигурност на енергийната система", в който влизат отчисляваните от всички производители 5% върху приходите им от продажби, обясняват запознати с намеренията на кабинета.
Има ли въобще нужда от тавани
Според представители на "Ей И Ес" обаче това усилие е безсмислено. Те твърдят, че цената им ще падне до нивата на посочения готвен им таван с влизането в сила на промяната на дългосрочните договори за изкупуване на тока им, понижаваща цената им за разполагаемост на мощностите. За това се споразумяха двете американски централи с "Националната електрическа компания" (НЕК) през април, но новите цени, от които НЕК ще пести около 100 млн. лв. годишно, ще влязат в сила, след като НЕК изплати над 900 млн. лв. задължения към двете компании. Крайният срок да стане това е 30 ноември 2015 г., за да са факт новите тарифи, които ще облекчат финансовия дефицит на НЕК. В момента собственикът на НЕК – "Българският енергиен холдинг", разглежда офертите на 12 финансови институции за спешно отпускане на мостово финансиране от 650 млн. евро, което да бъде погасено от пусната на по-късен етап облигационна емисия.
Неизбежни арбитражи
Правителството е наясно, че всяко действие по насилствена промяна на договорите с двете американски топлоцентрали ще доведе до завеждане на арбитражни дела срещу НЕК, която е сключила с тях дългосрочните договори. Представители на управляващите са убедени, че България ще спечели арбитражните дела, давайки за пример подобен казус с "Ей И Ес" в Унгария и Полша.
Според компанията обаче случаите не се релевантни, тъй като при либерализацията на тамошните енрегийни пазари, делът на изкупуваната по дългосрочни договори енергия е бил 85 на сто, заради което и се е наложила промяната. У нас токът от двете американски централи, които са базови енергийни мощности, съставлява между 10 и 15 процента от общия дял, сочат и справки на Комисията за енергийно и водно регулиране. На възобновяемите енергийни източници пък се падат под 17 на сто от общото потребление на ток в страната.
Затова и представители на двете компании, и независими експерти смятат, че правителството трябва да подхожда по-внимателно в опитите си за светкавично решаване на проблеми в енергетиката, трупани години наред, най-вече заради неадекватни решения на предишни състави на енергийния регулатор. Според тях управляващите трябва проведат по-широки дискусии с всички представители на енергийния бранш, преди да предприемат мерки, чийто краен ефект може да се окаже доста съмнителен и съвсем да не е търсеният.
Да се изчакат препоръките на Световната банка
Те препоръчват на правителството да изчака готвения от Световната банка модел за пълна либерализация на енергийния пазар у нас. Планираната борса за ток е само един от елементите на този модел. Пълният доклад с предложените варианти за освобождаване на пазара, придружен с икономическа и финансова обосновка, се очакват през март, а през ноември 2016 г. ще има междинен доклад с оформените до тогава предложения за оздравяването на сектора, които ще бъдат обсъдени с всички представители на енергетиката, обеща министърът на енергетиката Теменужка Петкова при подписването на договора със Световната банка през август.
Представителите на енергийния бизнес смятат, че в момента се прибързва с търсенето на решения, тъй нещата в отрасъла предстои да се наместват. Например не е все едно дали ще се реши всички битови потребители да бъдат принудени да отидат на свободния пазар и да избират доставчици на електроенергия още в началото на идната година, или за тях ще има защитен сегмент от пазара за допълнителен период от време. Трябва да се изясни и механизмът, по който ще работи НЕК след прекратяване на ролята ѝ на обществен доставчик, който в момента единствен купува ток от всички производители на енергия и го продава на осреднена цена на електроснабдителните предприятия.
Неизвестните в уравнението "решаване на проблемите в енергетиката" са твърде много, отрасълът е тежък и изисква компетентен и отговорен подход. Хвърлената от работодателите "бомба" с идеята за одържавяване на американските толполоцентрали и последващата им препродажба на други инвеститори, но без дългосрочни договори, от която сега авторите ѝ се чудят как да се разграничат, вече нанесе трудно поправими щети върху бизнес климата в България и международния му имидж. По болшевишки простите решения, съчетани с патетични речи, внасяне на сигнали до прокуратурата и канонада в медиите, може да изглеждат ефектен популитски ход, докато никой не си прави труда да обясни какви биха били реалните последствия от прилагането им и колко ще струва това на държавата.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Сърдечни благодарности на Граждани за Европейски Цени на Тока в България и български доходи за труда му да ни информира. На мен ми беше полезно.
до№2 и другите неДОзнайващи:договорите са сключени ПРЕДИ приема на България в ЕС, затова подлежат на оценка от ЕК за ДОПУСТИМОСТ http://velimar.blogspot.gr/2014/10/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.htmlХронология на събитията по прекратяване на договорите в УнгарияПрез 2004 г. Унгария уведоми Европейската комисия, че на пазара за електроенергия има сключени дългосрочни договори за изкупуване на електричество Power Purchase Agreements (PPAs) между мрежовия оператор (държавна собственост) с монополно …
положение на пазара и някои производители на електроенергия.През 2005 г. ЕК образува производство и започва задълбочено проучване, което да установи дали дългосрочните договори представляват незаконна държавна помощ.През май 2008г., след задълбоченото разследване, Комисията установява, че чрез PPAs, сключени между мрежовия оператор и десет производители на електрическа енергия, между 1995 и 2001г., се предоставя на тези производители неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на чл. 107 (1) от ДФЕС (предишен чл.87(1). Комисията изисква Унгария да ги прекрати преди края на 2008г. и да възстанови помощта, отпусната на производителите след присъединяването на страната към ЕС през 2004г.Реакцията на инвеститорите след решението на Европейската комисияТова решение на ЕК се обжалва пред Съда на Европейския съюз от двата основни инвеститора, страна по PPAs.Европейският съд в две последователни решения отхвърля жалбите на инвеститорите и остава в сила решението на Комисията, потвърждавайки категорично изводите й, че PPAs представляват незаконна държавна помощ и трябва да се прекратят.Решенията на съда може да намерите на следните линкове:Едното решение е от февруари 2012 г.Второто решение е от април 2014 г.Какви стъпки предприема УнгарияПреди решението на КомисиятаУнгария предприема първи стъпки за намаляване на цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочни договори веднага след влизането си в ЕС. Първи опит за намаляване на цените страната прави през януари 2004 г., когато прекратява действието на административния модел за определяне на цената на електричеството изкупувано по дългосрочните договори, въведен със закон за енергетиката от 2001 г. От тази дата е въведена нова формула за изчисляване на цената за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори.През 2005 г. започва политически и обществен дебат във Унгария относно цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочните договори. Основната загриженост на обществото идва от факта, че цените за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори са твърде високи и гарантират необосновано високи печалби на производителите на електричество, страни по дългосрочните договори. Освен това се оказва, че държавното предприятие MVM, което е с монополно положение и е задължено да изкупува произведеното електричество по договорите, заплаща на производителите по-висока цена за закупеното количество електричество, спрямо цената по която след това то продава електричеството на потребителите.През месец март 2005 г. по време на дебат в икономическата комисия на унгарския парламент, председателят на енергийния регулатор на Унгария (HEO) заявява, че Унгария в съответствие с европейското енергийно законодателство трябва до 2007 г. да прекрати административно определяне на цените и те следва да се определят на пазарен принцип. А проблемът с цените на електрическата енергия по дългосрочните договори следва да се решат в съответствие с правилата за \"невъзвръщаеми разходи“През месец ноември 2005 г., HEO изпраща писмо до AES Tisza, в което твърди, че печалбата на компанията е „необосновано висока“ и предлага печалбата да бъде в границата до максимум 7,1%. По принцип унгарският енергиен регулатор приема, че „разумната“ печалба, трябва да е под 10%.През месец ноември 2005 г. се провежда първата среща между представители на HEO, MVM и инвеститора. След това се провеждат още четири срещи, но страните не постигат приемливо споразумение.През месец март 2006 г. унгарският парламент променя закона за енергетика 2001 г. (закон 2006) като повторно връща формулата за административно определяне на цената по която централите продават електричеството на MVM.В съответствие със закона министерството на икономиката на Унгария издава две последователни „ценови постановления“(през 2006 и 2007) с които определя фиксирани цени за изкупуваната енергия. По този начин цените за изкупуване са намалени с 43% през 2006 г. и с 35% през 2007 г. спрямо договорените цени през 2001г.Тези намаления на цените са повод инвеститорите AES Summit Generation Limited (“AES Summit”) и AES-Tisza Erömö Kft (“AES Tisza”) да се обърнат към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове International Centre for Settlement of Investment Disputes (“ICSID”), с искане за арбитраж.Предприятията твърдят, че цените по дългосрочните договори са намалени по политически причини и че това води до директни загуби за (“AES Tisza”).Ищците твърдят, че по този начин Унгария е нарушила задълженията си по Договора за енергийната харта, както следва:.(а) нарушила е задължението си да предоставя справедливо и безпристрастно третиране;(б) обезценила е инвестицията на „AES \"чрез прилагане на неразумни и дискриминационни мерки;(в) нарушила е задължението си за предоставяне на национално третиране;(г) нарушила е задължението си да изпълни клаузата „най-облагодетелствана нация“(д) нарушила е задължението си да осигури постоянна защита и сигурност;(е) извършила е отчуждаване (експроприация). Международният арбитраж отхвърля всички тези твърдения и приема, че Унгария не е нарушила енергийната харта.Страните обжалват това арбитражно решение. Но то също е отхвърлено.Подробности за двете решения може да се намерят както следва.Първото решениеВторото решениеЕнергийната хартаКакви стъпки предприема Унгария след решението на Европейската комисияКакто вече посочих през 2008 г. Европейската комисия приема, че дългосрочните договори за изкупуване на електричество представляват незаконна държавна помощ .В изпълнение на решението на ЕК Унгария предприема стъпки за прекратяване на договорите.През месец август 2008 г. министърът на финансите прави предложение пред икономическия кабинет на правителството да се изготви законодателно предложение до парламента за прекратяване на PPAs.През месец октомври 2008 г. правителството внася проектозакон в парламента.През месец ноември 2008 г парламентът на Унгария приема закон „the PPA Termination Act“, който прекратява дългосрочните договори считано от 1 – ви януари 2009 г.Що се касае за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ направено от инвеститорите stranded costs, Унгария уведомява отново Европейската комисия за схемата за компенсиране на тези разходи за преценка доколко тя отговаря на правилата за държавни помощи.През април 2010 г. Комисията с решение одобрява схемата за компенсация на направените инвестиционни разходи. Въз основа на това решение на Комисията правителството приема постановление за възстановяване на получената незаконна държавна помощ.В отговор на тези стъпки белгийската компания Eectrabel също се обръща към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове с твърдение, че Унгария, прекратявайки договорите извършва незаконна експроприация по смисъла на чл. 13(1) от Договора за енергийната харта.Арбитражният съд отхвърля и тази жалба. Решението е изключително интересно и може да се използва като учебник от всеки, който се интересува от прилагане на международното право. В него се обхващат и анализират всички възможни проблеми, свързани с прилагане на европейското право и на международното право в областта на енергетиката.Решението е от ноември 2012 г. и може да се види ТУК:Как България да разреши проблемите с дългосрочните договориОпитът на Унгария показва, че с „магическа пръчка“ не може да се намери бързо решение. Може да се каже, че Унгария е извървяла дълъг и нелек път докато рпазреши проблема с дългосрочните договори. Едно от предимствата й е, че тя в съответствие с чл. 107 от Договора за функционирането на ЕС е изпълнила задължението си да обяви пред ЕК наличието на дългосрочните договори и да поиска оценка в съответствие с правилата за държавните помощи. Проучването на Комисията е отнело четири години, за да вземе окончателно решение. Освен това, за да бъдат прекратени договорите и да не бъде прието това действие като експроприация, Унгария е приела специален закон, приложила е методиката на ЕК за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ и отново е нотифицирала схемата като държавна помощ, за която е получила одобрение през 2010 г.Или цялата процедура е отнела на Унгария 6 години.Проблемът за България идва от факта, че тя не е уведомила ЕК за наличието на дългосрочните договори, което е трябвало да направи през 2007 г. (доколкото имам информация тогава са подписани договорите). Според Закона за държавните помощи Министерството на финансите е органа, който трябва да изпраща уведомленията за предоставени държавни помощи до Европейската комисия (с изключение на тези в земеделието)С една дума България няма решение на ЕК, на което да се позове (както е направила Унгария), за да предприеме законодателна инициатива за прекратяване на договорите.Според мен трябва да се предприемат законодателни стъпки за прекратяване на договорите, но преди това да се направи консултация с ЕК, как да се отстрани проблема с липсата на уведомление за наличието на дългосрочните договори (още през 2007 г.) и съответно решение на ЕК. Необходимо е не ДКЕВР да подава уведомление до ЕК за държавна помощ, а Министъра на финансите, чието правомощие е разписано в чл. 5,ал. 2 т.3 от Закона за държавните помощи.Между другото същия проблем възниква и при дългосрочните договори с производителите на енергия от възобновяема енергия. За тях също трябва да се направи уведомление пред ЕК за държавна помощ.
"Властите чакат картбланш от ЕК" Да чакат ;-)
Не разбирам каква е ролята на ЕК в този случай? Ако вярваме че договорите могат да се развалят безнаказано да отиваме веднага на арбитраж и да спечелим делото по анулиране на контракта. Това са търговски договори и са обект на световното търговското право (ние сме член на Световната Търговска Организация), а не на мнение на този или онзи бюрократ в Брюксел.
E нe е излишно, щото при признаване от ЕК на НЕДОПУСТИМА държавна помощ, милите офшорни "американски" честни частници ще трябва ДА ВРЪЩАТ! Американски в кавички, щото са собственост на българи, живеещи в САЩ! От къде са взели пари милите синковзи за централи за милиарди?