Влизането ни в НАТО не налагало спешни промени в конституцията

Не е необходима спешна промяна в Конституцията във връзка с присъединяването ни към НАТО. Около това становище се обединиха на днешното си заседание депутатите от временната парламентарна комисия за промени в основния закон. От Министерския съвет ще бъде поискан анализ на всички възможни ситуации, които биха произтекли от предстоящото членство на България в НАТО, комисията ще изслуша и представители на компетентните институции.

За промяна в основния закон настояваха министрите на отбраната и на външните работи Николай Свинаров и Соломон Паси, според които в конституцията изрично трябва да бъде записано, че не Народното събрание, а правителството разрешава изпращането на български въоръжени сили в чужда държава, както и пребиваването и преминаването на чужди войски на територията на България.

Присъединяването на България към НАТО може да се очаква през април, според говорителя на МВнР Любомир Тодоров. Само Франция още не е ратифицирала протоколите за присъединяване на България и останалите шест страни от Централна и Източна Европа, поканени на срещата на върха в Прага. Тодоров посочи, че има уверение от френска страна, че ратификацията ще приключи през февруари. Веднага след приключване на процеса по ратификациите ще се осъществи формалното присъединяване на новите членове. Това решение, взето на заседание на Северноатлантическия съвет на равнище външни министри на 4 декември 2003 г. в Брюксел, ще даде възможност България да участва на пълноправна основа с останалите държави-членки в съгласуването и приемането на важни документи по време на срещата в Истанбул в края на юни 2004 г.

Решение на Конституционния съд от 2003 г. осигурява възможността България безпроблемно на конституционно ниво да изпълнява задълженията си, свързани с изпълнението на присъединителния договор, смята председателят на комисията Камелия Касабова. КС обяви, че войските на политически или военен съюз по ратифициран международен договор не са чужди войски и решение на Народното събрание за това не е необходимо и така казусът бил ясен.

След като компетентните специалисти в тази материя разчертаят всички възможни практически хипотези, които биха били предизвикани от бъдещото ни членство, отново ще се върнем към дискусията дали са необходими промени в основния закон, допълни Касабова.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?