Вместо да расте "";несимволично"", темпът на доходите се забави*

Преди три години НДСВ спечели парламентарните избори, като едно от основните му послания беше в социалната област. Това послание беше изразено най-ясно от Симеон Сакскобургготски в неговото прословуто обещание от април 2001 г. за "незабавно и несимволично увеличение на доходите". В предизборната програма на НДСВ също беше отделено подобаващо място на "социалната сфера". Естествено възникват въпросите какво се случи през първите три години от управлението на НДСВ, каква беше социалната политика и какви са резултатите от нея.

Предизборната програма

Трябва да си припомним, че Симеон Сакскобургготски заяви участие в изборите броени месеци преди датата на провеждането им. Той не можа да регистрира и собствена партия. Затова не е учудващо, че предизборната програма на НДСВ беше подготвена в кратки срокове и набързо. В социалния раздел на програмата се забелязват няколко неща:

1. Обещава се намаление на данъчната и осигурителната тежест, което да увеличи доходите на работещите.

2. Пълна инфлационна защита на минималната работна заплата.

3. Постепенно разширяване на кръга от инструменти, в които пенсионните фондове могат да инвестират.

4. Увеличение размера на пенсиите, детските надбавки и обезщетения.

5. Активни мерки на пазара на труда за увеличаване на заетостта.

6. Реформа на социалното подпомагане.

Забелязваме, че няма никаква конкретност на обещанията, не се споменава нито едно число - нито за заплати и пенсии, нито за данъци, нито за разходи. Вероятно причината за това е, че авторите на програмата са били наясно, че всяко реалистично число, записано в програмата, ще влезе в противоречие с обещанието за незабавно и несимволично увеличение на доходите, дадено от лидера на предизборната коалиция НДСВ. Едно реалистично число щеше да покаже, че дори Симеон Сакскобургготски не може да прави чудеса.

Минималната заплата

Една от първите мерки, предприети от правителството на Симеон Сакскобургготски, беше увеличение на минималната работна заплата от 85 на 100 лева. От началото на 2003 година последва ново увеличение - до 110 лева, а от първи януари 2004 година минималната заплата е 120 лева. Ръководството на НДСВ взе решение за увеличение на минималната заплата на 150 лева през 2005 година, въпреки сериозните възражения от страна на икономистите от Международния валутен фонд.

Ако това се реализира, кумулативното увеличение на минималната заплата от началото на мандата на правителството ще възлезе на 76%.

За сравнение, натрупаната инфлация между 2001 и 2005 година ще бъде около 20%. Следователно правителството увеличи и, както изглежда, ще продължава да увеличава минималната заплата с темпове, които значително надхвърлят инфлацията.

Подобна политика на реално увеличение на минималната заплата обикновено се води от леви партии, които вярват, че по този начин защитават работещите.

НДСВ за кратко се опита да избяга от този имидж на лява партия - в началото на 2004 година министърът на труда Христина Христова заяви, че експертите от нейното ведомство обсъждат премахване на минималната заплата. Няколко месеца по-късно същият министър на труда сподели точно обратното мнение - че минималната заплата трябва да се увеличи, и то значително - на 150 лева. Едно е очевидно - министерството на труда няма яснота дори за собствените си схващания по въпроса.

Защо минималната заплата е вредна?

Ако минималната заплата е 150 лева, заради високото данъчно-осигурително бреме разходите за труд на работодателя са с около 1/3 по-високи, тъй като работодателят трябва да плати не само заплата на работника, но и по-голямата част от социалните осигуровки. Така, за да може един работник да получи брутна заплата от 150 лева, е необходимо работодателят да направи разход от над 198 лева. За да бъде нает един работник, той трябва да носи и някакъв доход на работодателя, с който той да покрие разходите си за машини, оборудване и т.н. С други думи, при 150 лева минимална заплата работникът трябва да има производителност над 200 - 250 лева, за да има някакъв шанс да бъде нает.

Това означава, че човек, който може да изкарва доход от 170 лева, например, не може да работи легално. Той има три избора - да бъде безработен, да работи в сивия сектор или да стане престъпник. Нито едно от тези неща не е положително развитие за отделния човек или за обществото като цяло.

Хората, които имат производителност под необходимата за получаване на минимална заплата, са работниците с ниска производителност, някои от младите работници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хората с увреждания, хората от малцинствените групи. Увеличението на минималната заплата ще изпрати голяма част от тях в листата на безработните или в сивия и черния сектор. В резултат се увеличава детската и младежка престъпност, възпрепятства се интегрирането на малцинствата и се увеличава бедността и безработицата.

В дългосрочен план проблемите се увеличават - ако младежите започнат първата си работа в сивия или черния сектор, те свикват, че законите могат и да не се спазват. А ако пък влязат и в затвора, много от тях ще останат престъпници през целия си живот. От друга страна, нископроизводителните работници няма да могат да си намерят работа. Това означава, че никога няма да имат възможност да натрупат опит и съответно да станат по-производителни и да получават по-висока заплата. И повечето от тях ще останат бедни.

По този начин, с увеличението на минималната заплата правителството насърчава безработицата, бедността, престъпността, социалната дезинтеграция и работата в сивия сектор. По отношение на безработните това се потвърждава от данните - според министерството на труда "като трайно засегнати от безработицата се оформиха групата на младите хора, на лицата с основно и по-ниско образование, ромите, лицата с намалена трудоспособност" и освен това "голяма част от (лицата, които са без работа повече от 2 години) са от етнически групи и са без образование и квалификация."

Намаление на данъчно-осигурителната тежест

През 2001 година облагането на труда е в размер на почти 41% от разходите за труд на работодателите (при база средна работна заплата). През 2004 година това облагане е намаляло с около 1% до малко под 40%, което се дължи на намалението на ставките по данъка върху доходите.

От друга страна, обаче, се забелязва значително увеличение на косвените данъци, което неминуемо се отразява на цените на множество стоки (например акцизите върху горивата дават отражение върху цените на всички стоки, които се транспортират). С други думи, трудно може да се говори за реално намаление на данъчното бреме.

Както посочихме, в предизборната програма на НДСВ се предвижда и намаление на осигуровките. Това обещание беше повтаряно и през следващите години - беше поет ангажиментът при увеличение на събираемостта на осигуровките размерът им да бъде намален. През 2003 година НОИ отчете увеличение на събираемостта на осигуровките, но въпреки това обещанието за намаление на ставката им не беше спазено. На определен етап започна да се твърди, че намаление на осигуровките е невъзможно. Дори през 2003 година правителството одобри бюджетна програма, предвиждаща увеличение на осигуровките с 2% през 2005 година (в резултат на наближаващите избори и на кампанията за намаление на данъците това увеличение на осигуровките беше отложено за 2006 година).

Пенсионна и здравна системи

Три години след началото на мандата на настоящото правителство установяваме, че няма никаква промяна в начина на действие на пенсионната и здравната системи. И двете остават държавни монополи, приходите на които се състоят от задължителни вноски. Именно в това се корени и неефективността на тези системи. Те се управляват лошо, защото са бюрократични държавни структури, те осигуряват некачествен продукт (ниски пенсии и недостатъчно качествено здравеопазване), защото не са изложени на конкуренция и струват скъпо, защото всички хора са принудени да плащат независимо от тяхното желание. А в предизборната програма на НДСВ е записано, че монополът на здравната каса ще престане да съществува.

Активни мерки на пазара на труда и безработица

В края на май 2004 година безработните са около 466 хиляди души, докато през май 2001 година те са били 678 хиляди. Следователно за три години безработицата е намаляла с над 200 хиляди души.

Трябва да се има предвид, обаче, че около половината от това намаление се дължи на програмата за осигуряване на временна заетост. Тези програми не създават реална дългосрочна заетост на безработните и не променят значимо техните шансове за реализация. Следователно намалението на безработицата е с малко над 100 хиляди души за три години или средно около 30-40 хиляди души годишно. Този темп на намаление на безработните не се различава значително от последната година на предходното правителство, когато намалението на безработицата е с 42 хиляди души.

Причините за намалението на безработицата се свързват основно с умерения ръст на икономиката и растежа на частния сектор, който създава работни места, емиграцията на българи в чужбина, намаление на фиктивната безработица. Въпреки наличието на множество програми на министерството на труда и социалната политика, няма сериозни доказателства, че ползите от тях са повече от разходите, които се правят. С други думи, никой не е изчислил дали поддържането на голяма администрация и използването на стотици милиони левове за програми за заетост води до създаване на повече възможности за заетост от използването на тези пари за намаление на данъци. Едно такова изчисление е важно и поради това, че според някои данни от министерството най-скъпите програми за заетост имат най-малък нетен ефект върху заетостта.

Разходите за активни мерки на пазара на труда са над 200 милиона лева годишно. С тези средства данъкът върху печалбата може да се намали с около 5%, което вероятно ще създаде повече постоянни работни места отколкото програмите за заетост.

Към мерките на пазара на труда, този път в негативна посока, бихме могли да добавим и въвеждането на задължителна регистрация на трудовите договори и минимални осигурителни прагове. Като резултат от тях има увеличение на административната намеса в икономиката, повече разходи на фирмите за работа с бюрокрацията, по-негъвкав пазар на труда, повече преразпределение през държавния бюджет.

Нарастване на доходите

Имайки предвид обещанието на Симеон Сакскобургготски за незабавно и несимволично увеличение на доходите, би било логично да разгледаме как се развива този показател.

По данни на Националния статистически институт, през март 2001 г. средната брутна работна заплата за страната е била 239 лв., а през март 2004 г. тя е 292 лв. Следователно номиналното нарастване на средната брутна заплата е около 22% за период от три години. Толкова е нарастването и на нетната заплата (след облагане с осигуровки и данък върху доходите) - през март 2001 г. тя е 190.1 лв., докато през 2004 г. е 232.80 лв.

За три години нарастването на средното равнище на цените е около 16%, а на заплатите - около 22%. Това означава, че повишението на реалните доходи е около 5.6% за три години. Следователно нарастването на заплатите е 1.8% годишно през трите години управление на настоящото правителство.

За сравнение - през последните 3 години от управлението на предишното правителство ръстът е почти 3%.

Нарастването на средната пенсия е малко по-високо от нарастването на средната заплата. Социалната пенсия нараства с около 30% за три години. Толкова е и нарастването на средната пенсия. Премахвайки ефекта на инфлацията, получаваме 12% реално нарастване на пенсиите за три години. Тоест, нарастването на пенсиите е малко под 4% годишно през мандата на НДСВ досега.

Това е по-бавно нарастване от реализираният през последните 3 години от управлението на предишното правителство ръст на пенсиите от около 6%.

Скромните темпове на нарастване на пенсиите и заплатите показват неизпълнение на основното обещание на Симеон Сакскобургготски - това за незабавно и несимволично увеличение на доходите. Дори се забелязва известно забавяне на темповете на растеж на доходите спрямо преходното правителство.

Вместо заключение

В един от вариантите на предизборната програма на НДСВ пишеше: "Убедени сме, че няма по-добра програма за разкриване на нови работни места и нарастване на доходите от това държавата да създаде добри условия за целия бизнес в страната и по-този начин да благоприятства устойчив и икономически растеж". Тази убеденост обаче бързо беше забравена при влизането във властта. И в резултат нито скоростта на създаване на работни места нарасна, нито темпът на покачване на заплатите се ускори.

Тъжната констатация, която трябва да направим е, че ако развитието продължава с подобни темпове, доходите в България ще достигнат нивата в Европейския съюз след не по-малко от 60 години. Разбира се, винаги има надежда, че нещата ще се променят, че необходимите реформи ще бъдат извършени и в резултат на това българската икономика ще започне да се развива с по-високи темпове и доходите на българите ще нарастват по-бързо.

* Заглавието е на Mediapool