Вноската за членството в ЕС влезе в бюджета за догодина

За първи път в държавния бюджет за догодина бяха вписани и разходите за покриване на вноската на България за членство в ЕС. Това стана при гласуването на второ четене на текстовете от проектозакона за бюджета във вторник. Парламентът се събра на извънредно заседание, посветено само на приемането на средствата в държавната хазна за следващата година. Заседанието продължи целия ден при активно участие на опозицията и вяло опониране от страна на управляващото мнозинство.  

Вноската за догодина на страната в ЕС е 634 млн. лв.

Приходите в бюджета се планират да бъдат 14,5 млрд. лв., а разходите – 14,4 млрд. лв., в които влиза вноската за ЕС.

Приходите са с близо 50 млн. лв. повече от първоначално предвидените, като данъчните са 12,7 млрд. лв., а неданъчните – 1,6 млрд. лв. Най-големи се очакват да бъдат приходите от ДДС – над 6,3 млрд. лв., следвани от акцизните приходи – близо 3,17 млрд. лв. вместо заложените първоначално 3,12 млрд. лв. заради изтеглянето на повишението на някои от акцизните ставки върху горивата с една година напред. 

В разходната част са предвидени капиталови трансфери от близо 109 млн. лв., субсидиите и трансферът от преотстъпен данък към общините е 1,6 млрд. лв.

Планираният бюджетен излишък е 134 млн. лв.

Според опозицията обаче правителството умишлено е занижило приходите в бюджета и е завишило разходната част. Целта е да се затвърди преразпределителната функция на държавата чрез излишъка, смятат от опозицията.

Като част от държавния бюджет парламентът прие и бюджета на съдебната власт. Приходната му част е над 50 млн. лв., а разходната – 313 млн. лв. и 262 млн. лв. трансфер от централния бюджет.  За съдилищата са отделени 162 млн. лв., а прокуратурата ще разполага с бюджет от 50 млн. лв. Не бе прието предложението на опозицията бюджетът на съдебната власт да бъде завишен с 200 млн. лв.

Парламентът прие и бюджета на Сметната палата от 19 млн. лв., и на Комисията за финансов надзор от над 8 млн. лв.

Държавните органи, министерства и ведомства ще могат да използват до 90% от предвидените за тях средства по бюджета, ако дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се влоши спрямо тази година и надхвърли 12% и не бъде намален с 2% спрямо брутния вътрешен продукт (БВП).

Държавните органи, министерствата и ведомствата трябва да вместят разходите си в 6,3 млрд. лв. Очаква се собствените им приходи да са над 1 млрд. лв.

Разходите на Министерството на отбраната са малко над 1 млрд. лв., от които 196 млн. лв. са за модернизация на армията и капитални ремонти. За развойна дейност са отделени 2 млн. лв. Бюджетът за отбрана предизвика полемика, като опозицията се раздели по мнението дали трябва да останат толкова пари за министерството или те трябва да бъдат намалени.

За МВР се отделят 985 млн. лв., за социалното министерство – 938 млн. лв.

Държавните университети и БАН ще получат 350 млн. лв., въпреки призивите от дясно са додаване на още 220 млн. лв. За средното образование, чието развитие ще е приоритетно следващата година, ще бъдат дадени 350 млн. лв.

С 335 млн. лв. здравното министерство ще финансира диагностиката и лечението. За модернизиране на транспортната инфраструктура транспортното министерство ще похарчи 112 млн. лв.

Социалното подпомагане ще струва 675 млн. лв.

Общините ще получат 504 млн. лв. субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности, бе записано в бюджета за следващата година. На местната власт ще бъде дадена и изравнителна субсидия за местни дейности от 103 млн. лв. Целевата субсидия за капиталови разходи е 153 млн. лв.

Трансферите за общините ще се отпускат 30% от тях за първото тримесечие, 25% за второто, 20% - за третото и 25% за четвъртото.

Дебати предизвика механизмът за финансиране на делегираните от държавата дейности. С гласовете на мнозинството бе прието предложението на правителството средствата от данъка върху доходите на физическите лица в размер на 790 млн. лв. да се преотстъпва на общините за финансиране на делегираните от държавата дейности.