Военната кампания на НАТО затъва в пясъците на Либия

Когато преди четири месеца Дейвид Камерън отправи призив от името на редица държави за военна интервенция в Либия, в управляващите среди се смяташе, че либийският диктатор полковник Муамар Кадафи ще разбере, че дните му са преброени, щом бойните самолети на НАТО открият огън срещу войските му.

За Камерън и основните му съюзници в кампанията срещу Кадафи сякаш не бе толкова важно, че главната цел на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която даде юридическо основа за военната акция, бе да защити бунтовниците срещу режима на Кадафи от силите, верни на либийския лидер.

Непоклатимо убеден в очаквания изход на операцията, Камерън обяви, заедно с президентите на Франция Никола Саркози и на САЩ Барак Обама, че военната офанзива ще приключи само след като Кадафи бъде свален от власт. Така военната акция, изградена въз основа на концепцията на либералния интервенционизъм, се превърна в операция за смяна на режима.

За да постигне тази цел, НАТО предприе бомбена кампания с най-модерни средства, с която едновременно да засили натиска над режима на Кадафи да отхлаби хватката си над властта, и да защити цивилното население на Либия.

Хилядите въздушни удари на НАТО бяха насочени срещу системите за противовъздушна отбрана и войските, верни на Кадафи. Но основна мишена на кампанията бе самият режим. Бомбардирани бяха казармите на диктатора в Баб ел Азизия и жизненоважни пътища за доставки на гориво.

Но въпреки че операцията на НАТО продължава четвърти месец, Кадафи държи властта в Триполи също толкова здраво, колкото при падането на първите бомби през март. През последните дни видяхме на каква подкрепа се радва либийският лидер, когато хиляди негови привърженици се стекоха в Триполи, за да изслушат речта му.

Неговият син и наследник Сейф ал Ислам се появи по френската телевизия, за да заклейми хората, предприели офанзивата на НАТО. "Никога не ще се предадем. Ще се бием. Либия е нашата страна. Смешно е някой да каже на баща ми да напусне страната", каза той в интервю.

Но докато решителността на клана Кадафи е все така твърда, същото не може да се каже за страните от НАТО, а арабските държави, подкрепили първоначално интервенцията, сега отчаяно търсят начин да се разграничат от нея. От самото начало на военната офанзива сериозна пречка пред действията на НАТО бе фактът, че само половин дузина страни се включиха във военните действия.

Това означава, че основната част от близо 9000 полета на бойни самолети бяха извършени от британската и френската авиация. Значителен принос във военните усилия дадоха Дания, Норвегия, Белгия, Йордания и Катар.

Но много други страни от НАТО и преди всичко Германия от самото начало не харесаха настояването на Камерън и съмишлениците му, че крайната цел е сваляне на Кадафи, а не защита на цивилните либийци. Тези страни направиха каквото можаха, за да попречат на военната операция, отказвайки жизнено важна техническа подкрепа като самолети цистерни за презареждане във въздуха, и възразявайки редовно срещу нападения над обекти, които не са пряка заплаха за цивилното население на Либия.

Тлеещото напрежение, което силно намаляваше ефикасността на мисията на НАТО, изби на повърхността с изявлението на италианския премиер Силвио Берлускони, че от самото начало е бил против военната операция. "Аз съм против тази интервенция, която ще има неясен край", каза той.

Тези думи на Берлускони имат голяма тежест, тъй като военновъздушните удари на НАТО срещу Либия са силно зависими от сътрудничеството на Италия. Оперативният щаб на НАТО е в Неапол, а повечето бойни самолети излитат от военновъздушни бази в Южна Италия. Италиански служители неотдавна дадоха да се разбере, че няма да подкрепят ново 90-дневно удължаване на военната операция на НАТО, чийто срок изтича в края на септември.

Но най-сериозната заплаха за надеждите на НАТО да постигне решаващ пробив в либийската кампания е началото на свещения мюсюлмански месец рамазан след три седмици. През рамазана мюсюлманите са длъжни да постят през деня и да го прекарват предимно в молитви. Когато постите съвпаднат с разгара на арабското лято, животът в повечето страни напълно замира.

Заради политическите тревоги от повтаряне на грешките от иракската война, нито един от политиците, оглавили кампанията срещу Либия, не е готов да изпрати сухопътни войски. Това означава, че НАТО разчита все повече на либийските бунтовници, за да бъде свален от власт диктаторът. Но представители на НАТО се опасяват, че бунтовническата офанзива ще бъде прекратена в края на месеца, тъй като постещите бойци не ще могат да участват в сериозни военни действия.

Висши офицери от НАТО се опасяват и от негативното въздействие, което ще окаже върху арабската подкрепа проточващата се военна операция на немюсюлмански страни срещу мюсюлманска държава. Председателят на Арабската лига Амр Муса, който бе въодушевен поддръжник на военната намеса, възрази срещу опитите да бъде свален Кадафи. Продължаването на военните действия през рамазана ще засили несъгласието на арабите с войната.

Наближаването на рамазана несъмнено отрезви неприятно мнозина в британското правителство, които бяха убедени, че докато НАТО поддържа натиска над Кадафи, либийският диктатор ще се обезсърчи и ще се оттегли от властта. През последните седмици зададох на редица министри въпроса как точно възнамеряват да свалят режима на Кадафи. Всеки път бодро ме уверяваха, че натискът над него ще стане неудържим и той няма да има друг избор, освен да се оттегли.

Но тъй като тежестта на фактора време нараства, изведнъж става ясно, че при липса на мощен пробив в близките седмици, има реална възможност да настъпи край на конфликта, Либия да остане разделена, а Кадафи - вкопчен във властта, макар и в част от огромната държава, която управляваше допреди няколко месеца.

За да предотвратят такъв пагубен резултат, Великобритания, Франция и другите страни, които си поставиха за цел да сменят режима в Триполи, преминаха към отчаяна решителност.

Миналата седмица френското правителство потвърди, че е започнало да пуска от самолети оръжие за либийските бунтовнически групи. Автомати, картечници и преносими ракетни системи бяха пуснати по въздуха в началото на месеца. Френският вестник "Фигаро" писа, че на бунтовниците са доставени и противотанкови ракети "Милан". Великобритания продължава да изпраща военни съветници (мнозина от тях ветерани командоси от кралските ВВС), които помагат на бунтовниците да засилят ефикасността на атаките си.

Единственият проблем в тази драматична ескалация на европейската подкрепа за бунтовниците е, че тя противоречи на резолюциите на ООН за Либия, с които бе наложено оръжейно ембарго за всички страни в конфликта. След като Европа е готова да въоръжава бунтовниците, какво би възпряло режима на Кадафи да получава оръжия от своите африкански и други съюзници?

Освен това никак не е сигурно, че бунтовниците са си поставили същите цели като западните им покровители. Според неотдавнашни оценки на западни разузнавания бунтовническите групи, действащи в Мисрата, имат много различни цели от тези на групировките в Бенгази.

Местните племена се опитват да защитават собствената си територия, а не да окупират територията на други племена. Затова има достатъчно бойци, които да отбраняват Бенгази, но те не изгарят от желание да се бият, когато поискат от тях да напуснат своята територия и да настъпят срещу Триполи.

Тези напрежения излязоха наяве, когато Преходният национален съвет заяви, че е готов да започне преговори с Кадафи за прекратяване на огъня. Това веднага бе отхвърлено от британския външен министър Уилям Хейг. Той изрично заяви, че не е възможно решение на конфликта, при което Кадафи да остане на власт.

Но времето напредва, решаващ пробив не се очертава и оцеляването на Кадафи е напълно реално. Това не е резултатът, на който се надяваше Дейвид Камерън, когато започна опасния хазарт в либийската пустиня.

По БТА