Война, която можем да си позволим

Според някои прогнози една война срещу Ирак може да струва около 40 млрд. долара. Дори ако сумата е два пъти по-голяма, тя ще остане под 1 % от брутния вътрешен продукт /БВП/ на САЩ.

Евентуалната война срещу Ирак повдига много въпроси, но "можем ли да си я позволим" не е един от тях. Хората неминуемо задават този въпрос, като забравят, че САЩ станаха толкова богати, че могат да започнат война почти само с "джобните си пари".

Една война срещу Ирак вероятно ще струва по-малко от 1 % от националния доход /БВП/. Американците все повече свикват да воюват с малък ефект върху икономиката и малко жертви.

Последният път, когато САЩ наистина се мобилизираха за военен конфликт, бе по времето на Втората световна война. Близо 16 млн. американци участваха във военните операции; тази цифра представлява две трети от всички мъже на възраст между 18 и 34 години, според историка Джеймс Патерсън от университета Браун.

Разходите бяха огромни. През 1944 г.федералните разходи възлязоха на 44 % от БВП, като военните разходи бяха 38 % от БВП. У дома на американците им трябваха купони, за да купуват месо, бензин и други стоки.

Оттогава досега две неща промениха икономическите аспекти на войната: американската икономика стана по-голяма, а войните станаха по-малки. Ако се измерва това, което тя произвежда и се отчита инфлацията, то икономиката на САЩ сега е повече от пет пъти по-голяма, отколкото бе през 1945 г. Междувременно, водените от Америка войни бяха локални, като източваха по-малко от националното богатство.

По време на Корейската война /1953 г./ отбранителният бюджет достигна 14 % от БВП, но голяма част от тези разходи отидоха за масирано изграждане на сили в Европа. "На всеки един танк, който отиде в Корея, два отидоха в Европа", казва Алън Гропман от Индустриалния колеж на Въоръжените сили. "Създадените от нас B-52 нямаха нищо общо с Корейската война". През август 1949 г.

СССР неочаквано извърши първия си ядрен опит, като накара президента Хари Труман да нареди на Съвета за национална сигурност да преразгледа американската стратегия.

Приетият в резултат на това документ, наречен NSC 68, предвиждаше разполагане на огромен брой американски войници в Европа, за да се противопоставят на евентуална съветска атака с конвенционални оръжия, която изглеждаше по-вероятна, след като СССР разполагаше със собствено ядрено оръжие.

Въпреки че разходите за "студената война" бяха големи, отбранителните разходи по време на Виетнамската война достигнаха едва 9,4 % от БВП през 1968 г. Дори и при това положение, първоначалният опит на Линдън Джонсън да финансира войната без никакво увеличаване на данъците спомогна за повишаването на инфлацията. След Виетнам разходите за отбрана /отново като процент от БВП/ отбелязаха тенденция към намаляване и спаднаха рязко след края на студената война.

В момента те са около 350 млрд. долара годишно. Това наистина са много пари, но за една икономика, чието производство надхвърля сумата от 10 трилиона долара на година, те не са особено бреме. Тази сума представлява малко повече от 3 % от БВП.

Колко ще струва една война срещу Ирак е въпрос на догадки. Тя ще струва значително повече от тази в Афганистан, която се оценява от Конгреса на САЩ на 10 млрд. долара за финансовата 2002 година. Разходите за муниции и гориво ще нараснат. Ще трябва да бъдат активизирани резервните войски. Така например, след 11 септември 2001 г. бяха свикани 130 000 души от тези войски. Войната в Персийския залив струваше 61 млрд. долара.

След това военното оборудване /танкове, амуниции/ бе разположено в приятелски страни от Персийския залив. Това ще намали транспортните разходи. Силата на нахлуването може да бъде по-малка, отколкото през 1991 г. По неофициални оценки, разходите за войната могат да достигнат 40 млрд. долара, но дори и сумата да бъде двойна, тя ще представлява по-малко от 1 % от БВП.

Ясно е, че можем да си позволим подобни разходи. Дали ще го направим или не - това е друг въпрос. Но въздействието на войната върху икономиката може да промени нейния път. Допълнителните разходи могат да помогнат. Една бърза победа може да подкрепи разходите. Но войната може и да изложи на риск петролните доставки от Саудитска Арабия и други страни чрез нарушаването им по причина на тероризма или политиката.

Една продължителна война може да навреди на доверието, на потребителските разходи и на фондовия пазар. "Икономиката нараства, на слабо", казва Марк Занди от Economy.com. "На възстановяването няма да му трябва много, за да се върне обратно към рецесията или близо до нея".

Цените на петрола са най-слабото място. През 1990 г., след като Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт, цените на суровината се удвоиха - от около 18 долара/барел през май до 36 долара/барел през октомври. Това не повлия особено на слабата тогава американска икономика, а през 1991 г. цените започнаха бързо да спадат. Много икономисти подценяват възможността това да се повтори.

Преди една година Ирак изнасяше между 1,5 и над 2 млн. барела дневно, казва Джон Лихтблау от Petroleum Industry Research Foundation. В момента нивото на иракския износ е едва около 700 000 барела дневно. "Ако иракският износ изобщо спре, това няма да е от голямо значение", казва г-н Лихтблау.

Саудитска Арабия е в състояние да балансира какъвто и да било недостиг.

/Общото потребление на петрол в света възлиза на около 77 млн. барела дневно/. Нещо повече, енергийната интензивност на икономиката на САЩ намаля и поради това тя е по-малко чувствителна към високите цени. В момента икономиката нараства с 2 до 2,5 %, казва Нариман Бехравеш от фирмата за прогнози DRI-WEFA. Опасенията от война вече доведоха до нарастване на петролните цени до около 30 долара/барел, но дори те да достигнат за една година и 40 долара/барел, растежът на БВП може да намалее едва с 0,5 процентни пункта, казва Бехравеш.

Защото все пак войната носи изненади, кой знае? Но важните въпроси са по-тежки. Дали тази война е оправдана? Дали САЩ трябва да я започнат сами? Какво ще стане, ако го направят? За разлика от тези въпроси, икономическите проблеми са странични и трябва да останат такива. Ако тази война е нужна, то ние можем да си я позволим.