“Война за живота на нашето дете“: Здравната криза, произлизаща от конфликта в Украйна

Катя е на път към болница за спешна операция на 17-годишната си дъщеря Алинка, която има рак на костите, когато Русия нахлува в Украйна.

Техният лекар от Националния онкологичен институт в Киев им се обажда и ги съветва да се приберат вкъщи за собствената им безопасност. Скоро семейството осъзнава, че единственият вариант е лечението на Алинка да продължи в чужбина.

"Решихме го без колебание, защото това не е само война с нашите окупатори, но и война за живота на нашето дете", разказва Катя в материал на Ройтерс, посветен на ефектите от войната и бежанската вълна върху здравните системи и съдбата на хората с различни заболявания.

Катя и дъщеря ѝ сега са във Варшава, Полша, в очакване на лечение за Алинка, чието състояние е стабилно.

Те са сред повече от 1 милион души, които са избягали в Полша от Украйна, за да се скрият от ескалиращата война. Други 700 000 са отишли ​​в съседни страни като Румъния и Молдова. Броят на бежанците може да достигне 4 млн. души, прогнозира ООН.

Точка на пречупване

Във военно време кризите в здравеопазването – липсата на достъп до болници и лечение, огнища на различни болести, недохранване и други подобни проблеми често убиват много повече хора, отколкото бомбите и куршумите.

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава за потенциална регионална здравна катастрофа в допълнение към огромния брой смъртни случаи и разрушения от сраженията в Украйна. Опасенията са, че притокът на бежанци в съседните страни ще докара здравните им системи до ръба.

Страните, които понасят тежестта на пристигащите бежанци, се опасяват, че точката на пречупване е близо, посочвайки, че броят на леглата и лекарите не може да се удвои за една нощ, особено в здравните системи, които вече са изтощени от двегодишната борба с пандемията от Covid-19.

"Можем да обявим, че ще лекуваме всички украински деца, но се опасявам, че това е просто нереалистично. Ще предоставим възможно най-добрата помощ, но не можем да правим чудеса", казва Ернест Кучар, ръководител на педиатрията в болницата на Медицинския университет във Варшава.

Полското здравно министерство заяви, че неговите болници имат капацитет да лекуват около 7000 пациенти от Украйна.

Дългосрочно предизвикателство

До 1 млн. нови потенциални пациенти биха претоварили здравната система на всяка страна, според Кейт Уайт, мениджър на програмата за спешни случаи на групата за помощ "Лекари без граници" (Лекари без граници).

В краткосрочен план международните хуманитарни агенции, националните правителства и доброволци се борят да изпратят медицински китове, лекарства и линейки до граничните пунктове с Украйна.

Все още няма полеви болници на границите с Унгария, Полша, Словакия или Молдова, потвърди Агенцията на ООН за бежанците.

Европейският съюз, който предостави на украинските бежанци права за временно пребиваване, което включва достъп до медицинска помощ, също работи за подпомагане на Полша, а Уайт каза, че регулаторната рамка на ЕС може да ускори спешните доставки.

Някои бежанци също достигат до държави-членки на ЕС по-на запад: например Германия е регистрирала 50 000.

Но всички партньори, участващи в усилията за подпомагане, казват, че дългосрочните или хронични нужди, често сред пациенти, пристигащи без документи, лекарства или способност да говорят местния език, могат да се окажат най-голямото предизвикателство.

Те включват лечение на хора като Алинка, както и на такива с други заболявания, включително диабет, ХИВ и туберкулоза. Украйна, страна с население от 44 милиона души, има 2,3 милиона души с диабет, 250 000 души, живеещи с ХИВ, и около 160 000 пациенти с рак, според последните оценки на СЗО.

Наред с травмите, СЗО определи справянето с някои от тези състояния като свой най-голям приоритет в последния си доклад за въздействието върху здравето вследствие на руската инвазия в Украйна.

Диабет, Covid-19 и други инфекциозни заболявания, както и сърдечно-съдови и респираторни състояния са маркирани в "червено", което означава, че без нужното внимание съществува реален риск от "високи нива на заболеваемост от смъртност" от въздействието на войната върху здравеопазването.

Във Варшава, казва Кучар, почти всяко дете бежанец, пристигащо в неговата болница, е дало положителна проба за Covid-19, вероятно поради лошите условия, в които са бягали от Украйна, където новите случаи на коронавирус са средно около 27 000 на ден преди войната и само 35 % от населението е ваксинирано.

Психичното здраве

Психичното здраве също е в червено в списъка на СЗО, тъй като бежанците се справят с немислима травма.

Катя, във Варшава, разбира това. Тя е разбита, докато разказва за трудното 24-часово пътуване заеддно с болната си дъщеря, за да стигне до полската столица.

Съпругът ѝ и още три деца остават в Украйна и тя е отчаяно притеснена за тях, както и за това как Алинка ще се възстанови от пътуването и ще получи необходимото лечение.

Катя казва, че това, което се случи с Украйна през последните седмици, е достатъчно трудно за да се справи здрав възрастен с него, но натискът върху болно дете е немислим.

— "Трябва да издържиш" — казва тя.