Войната срещу рецесията

Атаките срещу САЩ удариха една разклатена икономика. За възстановяването ще трябва да почакаме поне 6 месеца. При условие, че потребителите останат мобилизирани.

"А сега ще затворя. Мисля, че всички ние ще умрем..." Този парижки банкер все още усеща тръпките по гърба си. На телефона във вторник, 11 септември, в ранния следобед той чува добре познатия глас на своя кореспондент, затворник на върха на Световния търговски център. За последен път. Както всички хора, работещи на последните етажи, над мястото, в което се врязват пилотираните от терористите самолети, неговият американски колега разбира, че няма никакъв шанс да се измъкне оттам.

Определено като колективна драма за Запада, разрушаването на двете нюйоркски кули повлия лично и на множество членове на световната финансова общност.

"Нашите сътрудници ще останат белязани за цял живот, те загубиха свои колеги, приятели", споделя развълнуван Франсоа Давид, председател на Coface, представяйки на 14 септември резултатите за полугодието. Петнадесетте служители на френската група за застрахователен кредит, които са работели в Световния търговски център, са невредими, всичките.

За сметка на това банка Credit agricole все още няма новини от много десетки свои сътрудници, споделяйки по този начин съдбата на големите имена от американските финанси. В Ню Йорк, след ужасния шок, незабавно последва мобилизацията.

"Излезте от домовете си, отидете на ресторант с децата си", каза на съгражданите си Рудолф Джулиани, кметът на града. "Ню Йорк е финансовата столица на света. Той беше и ще си остане такъв", отсече Ричард Грасо, председател на Нюйоркската фондова борса. Резултатът от шест дни усилена работа: операциите на Уолстрийт бяха подновени в понеделник, 18 септември.

Демонстрираното желание за връщане към нормалния живот и патриотичният подем ще могат ли да позволят да се избегне икономическата рецесия, от която някои експерти се бояха още преди 11 септември? Въпросът не е нито неуместен, нито шокиращ.

Икономическият срив може би дори е част от адския сценарий на авторите на атентата. Връх на цинизма, терористите може би са в основата на някои спекулативни движения, например върху акциите на застрахователни и презастрахователни компании като френската Аха или германската Munich Rе, както сочат информациите на германските власти!

ИЗБОР НА ВРЕМЕ

"Сред намеренията на терористите може да е и желанието да се повлияе върху световната икономика", припомни френският премиер Лионел Жоспен в телевизионното си обръщение от 12 септември. Те направиха хирургичен удар в сърцето на финансовата сила на Америка и то на дата, която изглежда грижливо подбрана: в навечерието на трагедията Международният валутен фонд коригира надолу прогнозите си за икономическия растеж през 2001 г., на 2,7% спрямо 3,2% в началото на годината. "Можем да кажем, че тези атентати се появиха в най-дестабилизиращия за западните икономики момент", разкрива Антоан Брюне, завеждащ икономическите проучвания в банка CCF.

Повече от всякога, икономическите прогнози се оказват опасни. Атентатите в Манхатън всъщност представляват невиждано в историята на Запада събитие, макар че според някои експерти те могат да бъдат сравнени с други драматични епизоди: войната в Персийския залив, която през 1991 г. ускори действащата рецесия, след която САЩ обаче влязоха в най-дългия период на растеж в историята си; земетресението в японския град Кобе през 1995 г., което провокира единственото, макар и ефимерно, икономическо възстановяване на страната за последните десет години; или пък терористичните атентати в Париж през 1986 г. и в Лондон през 1992 г., които се отразиха на потреблението на французите и англичаните само в изключително краткосрочен план.

Първият, който се опита да се прави на древногръцката пророчица Касандра , още на следващия ден, бе американският спекулант Джордж Сорос. Според него терористичната атака на 11 септември "е един шок за целия свят, който ще се отрази на потреблението и рискува да бутне икономиката в рецесия".

МОБИЛИЗАЦИЯ

Точно обратното, спокойствието, демонстрирано от официалните лица, изглежда насочено именно към задушаване на паниката в самото ѝ начало. Министърът на финансите на САЩ Пол О'Нийл заяви, че продължава да предвижда възстановяване на икономиката в началото на 2002 г., признавайки все пак, че "тази трагедия въпреки всичко ще породи няколко краткосрочни сътресения".

Световните централни банки също участват в стратегията за успокояване, инжектирайки около 120 милиарда евро ликвидни средства на пазарите, изпаднали в недостиг на свежи пари след затварянето на американските борси. Европейската централна банка иска освен това да избегне феномена на масивно теглене на пари от банковите сметки в еврозоната. Вим Дуйзенберг, нейният председател, се нае да убеждава икономическите среди да запазят спокойствие. "В Европа няма да има рецесия", заяви твърдо той още в деня след атентатите.

Пет дни по-късно обаче той се съгласи да предприеме неочаквано понижаване на европейските лихвени проценти, за да подкрепи действията на Управлението за федерален резерв. Едно решение, предназначено "да гарантира доверието на потребителите и на инвеститорите".

Междувременно, президентът Джордж У. Буш обеща да предприеме "разрушителен и продължителен отговор". Една подобна клетва може да задоволи борсовите агенти, които купуват "при топовния гръм", но също така може да потопи предприятията и пазарите в депресия пред перспективата за пропадане в рецесия. Кой би могъл да каже кое ще надделее?

Единственото сигурно нещо е, че банките и застрахователните компании, които едва започват да изчисляват материалните щети, ще бъдат първите сектори, които ще усетят значителни затруднения. "Въздушният транспорт, който и без това беше забавил темповете си, също ще пострада", казва Филип Рус, шеф на отдел Проучвания по сектори в банка Credit lyonnais. Множество авиокомпании, особено в САЩ, ще регистрират загуби през текущата година и техните затруднения може би ще рефлектират върху самолетостроителите.

Туризмът, хотелиерството и в по-малка степен бизнес пътуванията ще регистрират спад в активността. Същото се отнася и до луксозната индустрия. Френската група LVMH не се поколеба да понижи прогнозите си за растеж през последните месеци на годината. Лоши новини за заетостта!

ПЕСИМИЗЪМ

Всички елементи изглеждат налице, за да причинят забавяне на световната икономика чрез разпространение на американската ударна вълна. "Вярвам, че САЩ ще влязат в рецесия съгласно техническото определение за нея: две последователни тримесечия на понижаване на брутния вътрешен продукт", казва Антоан Брюне.

"Но не бива да надценяваме дълбочината на тази реакция. БВП ще намалее с 0,3 до 0,5 процента през всяко от тези тримесечия, при все че щеше да отбележи стагнация, ако атаките ги нямаше."

"Възстановяването просто се отлага за по-късно", обобщава Никола Собжак, старши икономист в Goldman Sachs. В една подобна схема Европа, чийто растеж вече води хорото, "ще бъде засегната по два канала: американското икономическо забавяне ще натежи върху нашия износ, а и доверието на европейските домакинства също няма да остане непокътнато", смята Антон Бренде, директор на Compagnie parisienne de reescompte.

Съществува и друг сценарий, изграден около темата за скока на Америка. На пръв поглед, той изглежда по-оптимистичен. В затруднението, американските потребители заемат една по-стабилна гражданска позиция и предпочитат националните марки за сметка на произведените в чужбина стоки, а неизбежното превъоръжаване служи за тласък на американския БВП... Това е тезата на известния френски макроикономист Патрик Артюс от Caisse des depots. Тя обаче има един недостатък, който самият икономист бърза да признае: "При тази хипотеза, проблемите ще бъдат за останалите". А останалите... това, разбира се, е Европа.

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРЕДХОДНИТЕ АТЕНТАТИ

-2,6 процента - с толкова се понижи американското потребление в годишно изражение през второто тримесечие на 1990 г. след нападението на Ирак над Кувейт. През второто тримесечие на 1991 г. обаче американската икономика започна своя най-дълъг растеж.

+3,3 процента - с толкова се повиши френското потребление през 1986 г. Ритъмът на разходите на френските домакинства така и не се понижи, дори напротив, увеличаваше се тримесечие след тримесечие, въпреки вълната от терористични атентати в Париж.

-5 - с толкова пункта се понижи индексът на доверието на британските потребители (от -20 на -25 пункта) след вълната от атентати на Ирландската републиканска армия (ИРА) в Лондон през октомври 1992 г. Този индикатор обаче се повиши още през декември същата година.