Войната в Ирак - очаквания и ефекти

През последната седмица вероятността от война срещу Ирак значително се увеличи, според изказванията на редица държавни ръководители. Поради това развитие, представяме на вашето внимание кратък анализ на кризата от гледна точка на мотивите, обясняващи необходимостта от разоръжаване на Ирак, както и на очакваните последствия през погледа на икономиста.

Мотивите

1/ Ирак се управлява от диктатор, който представлява заплаха за сигурността на региона. Прецедент за намеса по подобни причини вече съществува и това е войната в Косово.

"Най-добрата военна стратегия е да демонстрираш сила и мощ, първо по принцип, а най-вече в решителния момент" (Клаузевитц /1780-1831/ - пруски военен и интелектуалец, из http://www.clausewitz.com/CWZHOME/On_War/ONWARTOC.html). При положение, че САЩ обявиха, че ще водят непрекъсната борба срещу диктаторските режими по света (за които има съмнение за връзки с терористични групировки), режимът в Ирак неизбежно в даден момент щеше да попадне в прицела на тази политика. И има защо да е така. Режимът на Садам бе в основата на редица регионални конфликти, в един момент демонстративно отказа да приеме решенията на ООН, в последствие инспектиращите служители бяха посрещнати с нещо средно между съдействие и възпрепятстване на работата. Очевидната идея е по този начин да се спечели време и евентуално да се избегне конфликтът, като се разчита на различията в международната общност.

2/ Възможна връзка между режима в Ирак и терористични организации. По темата, общо взето, могат да се правят само спекулации, защото фактите не са общоизвестни. В ерата на глобалния тероризъм, свалянето на режима в Ирак ще има по-скоро психологически ефект, но едва ли ще намали терористичната активност по света.

3/ Често срещани са обвиненията, че САЩ се интересува най-вече от петрола в Ирак. Остава обаче открит въпросът защо, ако това беше така, САЩ и НАТО не превзеха Ирак в края на войната в залива през 1991 г., когато това щеше да бъде много по-лесно и бързо, отколкото сега? Освен това, основен източник на петрол за САЩ е Саудитска Арабия, а не Ирак, така че е по-вероятно САЩ да са най-вече заинтересовани от стабилност в региона, отколкото от петрола на Ирак.

Позицията на България

От известно време насам българското правителство декларира, че ще действа като фактически член на НАТО, така че в настоящата ситуация най-логичното поведение е тази линия да се продължи. Също така би било логично тази позиция да се обвърже с гаранция за сигурността на страната от НАТО.

Ефекти от евентуална война

Ако погледнем на кризата в Ирак от чисто икономическа гледна точка, най-благоприятното развитие е пълно и доброволно разоръжаване (става въпрос за оръжията за масово унищожаване) на Ирак в най-кратки срокове. Вторият вариант е война, като са възможни два основни сценария. Първият е бързо приключване на военните действия и нормализиране на положението, а вторият - продължителна война, при която могат да бъдат засегнати и други страни от региона при ответни удари на Ирак.

1/ Цените на петрола. Досегашното покачване на цените на петрола се дължи до голяма степен на спирането на производството във Венецуела (досега положението във Венецуела е довело до 125 милиона барела по-малко доставки на петрол на международния пазар), а не на ситуацията около Ирак, който на практика продължава да изнася петрол.

При сценарий, предвиждащ кратка война и нормализиране на ситуацията, е най-вероятно нарастването на цените на петрола да бъде не повече от 30-40% (за повече информация виж например Goldman Sachs - Global Economics weekly, 29.01.2003).

Въпреки че потреблението на петрол за единица БВП намалява в световен план, в сравнение с войната в залива през 1991 г., при по-продължителен конфликт и евентуално разпростиране на войната в региона (при ответни удари на Ирак) е възможно краткосрочно нарастване на цените на петрола от порядъка на 70-80 щ.д. за барел (цената в момента е около 30 щ.д. за барел) до включване на алтернативни доставчици на пазара.

Основания за подобна прогноза ни дава обстоятелството, че в сравнение с войната в залива, сега производителите на петрол използват приблизително пълния капацитет на мощностите, което означава, че възможностите за увеличаване на предлагането са ограничени, особено в краткосрочен план. Освен това търсенето на петрол от 1991 г. насам става все по-нееластично, което е допълнителна предпоставка за по-значимо покачване на цените при продължителен спад в предлагането.

2/ Курсът на долара. При всички положения финансирането на удар срещу Ирак означава пренасочване на пари от държавния бюджет (най-вече САЩ) и при продължителна война, евентуално нарастващ бюджетен дефицит. В зависимост от продължителността на конфликта е възможно, съответно по-незначимо или по-съществено обезценяване на долара.

Ефекти за България

Ако се постигне бързо разрешаване на кризата, няма да има значими негативни ефекти за българската икономика.

Вариантът с продължителен конфликт обаче ще има далеч по-висока икономическа цена и последствия. Евентуално значимо нарастване цената на петрола за продължителен период от време ще означава по-малко бизнес възможности за всички. Това е така, защото възможностите за заместване на петрола с друг ресурс са силно ограничени, което означава нееластично търсене и покачване на цената при спад в предлагането.

Възможностите за мирно уреждане на кризата все още не са изчерпани. Колкото повече твърдост и единомислие относно необходимостта за разоръжаване на Ирак демонстрират държавните ръководители в рамките на Съвета за сигурност, толкова е по-вероятно режимът на Саддам да се съобрази с тези решения.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?