Войната в Украйна се превръща в кошмар за Путин, смятат анализатори

Американски и британски военни специалисти анализираха военните действия на Русия в Украйна и смятат, че руските войски не успяват да извлекат изгода от постигнатите вече успехи и да ги превърнат от тактически постижения в оперативни и че войната на Путин започва да се превръща в кошмарен сценарий.

Според бившия ръководител на британската армия сър Ричард Данат войната на Владимир Путин в Украйна не се развива по начина, по който руският президент е очаквал, и се превръща в "кошмарен сценарий".

Пред Скай нюз той посочи, че войната се е развила съвсем различно от това, което си е представял Путин.

"Ако се върнем шест месеца назад до 24 февруари, той имаше предвид и международните медии очакваха светкавичен удар надолу от Беларус към Киев, за да свали президента на Украйна Володимир Зеленски, да смени режима в Киев, да смени правителството на Украйна. И, хей, скоро, Украйна ще попадне под контрола на Русия. И разбира се, това не се случи. Това означаваше, че руснаците трябваше да калибрират отново опитите си", посочи Данат.

Неспособността на руските войски да извлекат полза от успехите си в Бахтум и Авдеевка е пример за най-фундаменталния руски военен проблем – неспособността да се възползва от тактическите пробиви за маневри в тиловите райони на Украйна или за извеждане от строя на значителни участъци на украинската отбранителна система, пише в свой анализ Американският институт за изучаване на войната (ISW). В него се посочва, че руските сили се придвижват изключително бавно на изток в Украйна, което показва, че не могат да завземат повече територии в близките месеци, освен ако ситуацията не се развие непредвидено.

Експертите обаче смятат, че руските сили надали ще успеят да обединят достатъчно ресурси за настъпателна операция, която би довела до значително териториално придвижване.

Според тях руските сили ще опитат да сформират и задействат допълнителни щурмови групи и боево оборудване за териториално придвижване, дори когато не дава голуми тактически преимущества.

От ISW посочват, че с наближаването на деня на независимостта на Украйна – 24 август, се наблюдава активизиране на руските войски.

Още в събота вечерта украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Русия може да опита нещо "грозно" в този ден.

В резултат на това украинската столица Киев забрани масовите прояви по случай годишнината, откакто Украйна обявява независимост при разпадането на Съветския съюз, предаде Ройтерс.

Мерки срещу ракетни удари по време на празника

Градските власти издадоха нареждане, което ще бъде в сила от днес до четвъртък. С него се забраняват масовите прояви като митинги и други събирания с големи струпвания на хора, свързани с отбелязването на празника, заради вероятност от нанасяне на ракетни удари. Текстът на нареждането беше публикувано от военната администрация на Киев след подписването на документа от нейния ръководител Микола Жирнов.

Киев е далеч от фронтовата линия и откакто защитниците му отблъснаха руската сухопътна офанзива за превземането на града през март, столицата като цяло рядко е ставала мишена на руски ракети.

В края на миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски също предупреди за опасност от нови ожесточени нападения в навечерието на отбелязването на 31-та годишнина на независима Украйна.

В Харков, североизточният град, който е подлаган на чест и смъртоносен артилерийски и ракетен обстрел, кметът Игор Терехов обяви, че от утре до четвъртък полицейският час се удължава и ще бъде в сила от 16:00 до 07:00 ч. сутринта.

В пристанищния град Николаев, който се намира близо до контролираните от Русия територии в Южна Украйна, областният управител Виталий Ким съобщи, че властите планират като предпазна мярка утре и в сряда жителите да работят от вкъщи и призова да няма големи струпвания на хора.

Опасенията от ожесточаване на нападенията вероятно ще нараснат след като руското контраразузнаване, Федералната служба за сигурност, обвини украинските тайни служби за убийството при бомбен атентат на Дария Дугина, дъщерята на руския ултранационалистически идеолог Александър Дугин, отбелязва Ройтерс.

Украйна отрече да е замесена.

Във видеообръщение в края на миналата седмица Зеленски предупреди, че Москва може да опита "нещо особено грозно" в навечерието на празника в сряда, когато се навършва и половин година от началото на руската инвазия.

Върховният комисариат на ООН за правата на човека съобщи, като се позова на наблюдателската си мисия в Украйна, че към 21 август са загинали 5587 цивилни, а 7890 са били ранени, като това е станало основно при артилерийски и ракетни обстрели.

Също днес началникът на украинската армия ген. Валерий Залужни за пръв оповести публично информация за броя на жертвите сред украинските войски от началото на конфликта. По думите му са били убити близо 9000 украински войници.

Русия не е обявявала колко от войниците ѝ са убити. По оценки на украинския генерален щаб руските загуби възлизат на 45 400 души.

Данните за жертвите на нито една от двете страни не могат да бъдат проверени.

Украйна се готви за още по-интензивни руски ракетни атаки, свързани с честванията на Деня на независимостта на Украйна тази сряда, както и с бомбения атентат в Москва, при който загина дъщерята на близкия до Путин философ и политолог Александър Дугин, автор на концепцията на "руския свят".

В понеделник Русия обвини Украйна за убийството на Даря Дугина, заявявайки, че то е извършено от украинска гражданка, която впоследствие заминала в Естония.

На 24 август Украйна ще отпразнува 31 години независимост от съветското управление. Същия ден се навършват и 6 месеца от началото на руската инвазия.

Президентът Володимир Зеленски предупреди, че Русия може да започне "особено грозна" провокация.

Масовите събития в Киев са забранени от понеделник до четвъртък поради високия риск от руски ракетни удари, докато в североизточния град Харков трябва да влезе в сила удължен полицейски час от вторник вечерта до четвъртък сутринта.

Към сирените за въздушна тревога са добавени и звукови аларми, показващи химически и ядрени опасности.

В редовното си обръщение снощи украинският президент Володимир Зеленски каза: "Окупаторите не можеха да си представят, че дори сега, след шест месеца на такава брутална война, ще празнуваме нашата независимост на нашата земя и в нашата столица".

"Сто и осемдесет дни - почти шест месеца - абсолютното мнозинство от нашия народ не се съмнява, че ще постигнем победа на Украйна", посочи Зеленски.

Севастопол се готви за атаки

Москва също демонстрира безпокойство, предизвикано от най-вече от взривовете през последните седмици, избухнали на военни обекти в анексирания от Русия Крим. Назначеният от руснаците губернатор на Севастопол Михаил Развожаев е наредил в града да се поставят указателни табели за местонахожденията на бомбоубежищата, мазетата да се маркират с табели, на които са изписани телефоните и домовете, в които са ключовете за укритията. В Телеграм канала си той е публикувал няколко видеа, заснети в укритията. На тях се виждат двуетажни легла, чекмеджета с пясък и противогази.

Освен това губернаторът е организирал патрулиране по улиците с помощта на доброволци.

За втори път в рамките на по-малко от месец, руската военноморска база в Севастопол бе атакувана с дрон. След инцидента в събота там можеха да се видят кълба дим, които според Михаил Развожаев са причинени от дрон, който прелетял над чувствителния военен обект.

От тясно-военна гледна точка атаката е незначителна. Според Развожаев става дума само за един дрон, което се потвърждава и от кадри в местния Телеграм-канал.

Ключовият въпрос обаче е как този дрон е успял да преодолее руските системи за електронна защита и да прелети точно над ключовата военноморска база, където е щабът на руския Черноморски флот. Според западни медии Русия, която се опитва да покаже, че може да отбранява това, което възприема като свой "заден двор", би трябвало да е обезпокоена, пише "Гардиан".

На Русия не ѝ стигат войници, за да продължи боевете в Донбас

Всекидневната сводка на британското Министерство на отбраната, базирана на данни от британското военно разузнаване, отново обръща внимание на дефицита на жива сила, който изпитва Русия, за да продължи бойните действия в Украйна.

В украинските социални мрежи още на 15 август бе разпространено виедо, на което се твърди, че са заснети бойци от войскова част на самопровъзгласилата се ЛРН, които обявяват отказа от участие в нападенията. Те казват, че са изпълнили своя дълг по обезпечаването на контрола на ЛРН над цялата Луганска област (което стана през юли) и не искат да воюват в съседната Донецка област – независимо от заплахите от страна на командирите им.

Вероятно Русия все повече се опитва да мотивира допълнителни сили, което тя ползва засилване на своите редовни войски в Донбас. Възможно е командирите да прибягват до преки материални стимули, а някои бойни части се смятат за неблагонадеждни да настъпателни операции, пише британското МО.

Проблемът се задълбочава от тома, че Русия определя войната като "специална военна операция", а това ограничава пълномощията на държавата по юридическото принуждаване към участие в бойните действия.

Съд за военнопленниците от Мариупол ще минира каквито и да е преговори

По време на вечерното си обръщение украинският президент предположи, че Москва може да се опита да изправи на съд украински войници, пленени по време на интензивни боеве в южния пристанищен град Мариупол, за да съвпадне с годишнината в сряда.

Той предупреди, че подобно действие ще маркира "линията, отвъд която не са възможни преговори".

"Една от основните цели на врага е да ни унижи" и "да посее униние, страх и конфликт", каза украинският лидер. "Трябва да сме достатъчно силни, за да устоим на всякакви провокации" и "да накараме окупаторите да платят за своя терор", добави той.

Русия изключва мирни преговори с Украйна

Висш руски дипломат изключи възможността за преговори за разрешаване на войната в Украйна и предупреди, че нахлуването може да се превърне в продължителен конфликт.

В интервю за Financial Times Генадий Гатилов, постоянният представител на Русия в ООН в Женева, каза още, че няма да има пряка среща между украинския президент Володимир Зеленски и руския лидер Владимир Путин.

Гатилов твърди, че Киев и Москва са били "много близо" до сделка за прекратяване на конфликта през април и обвини западните нации, че удължават конфликта "до последния украинец".

"Колкото повече продължава този конфликт, толкова по-трудно ще бъде намирането на дипломатическо решение", каза той.

В същото време Гатилов похвали усилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който поддържа близки работни отношения с Путин, за това, че "се опитва да направи всичко възможно" да улесни диалога между Русия и Украйна.

Украйна: Град в близост до АЕЦ "Запорожие" е ударен от ракети

Югоизточният град Никопол, който е недалеч от най-голямата атомна електроцентрала в Европа, е бил ударен отново от руски ракети в неделя, съобщи Украйна.

Руските ракетни атаки срещу Никопол, Криви Рог и Синелниковски доведоха до "нощ с обстрел и жертви" и "до 2000 души без електричество", каза областният управител Валентин Резниченко в Telegram.

Великобритания, Франция, Германия и САЩ предупредиха за необходимостта да се гарантира безопасността на ядрените съоръжения, застрашени от конфликта в Украйна. Атомната централа в Запорожие е окупирана от руските сили от началото на март, като Москва и Киев се обвиняват взаимно в обстрела на електроцентралата.

Ердоган ще обсъди с Путин ситуацията в Запорожката АЕЦ

Междувременно РИА Новости съобщи, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган планира да разговаря по телефона тази седмица с руския лидер Владимир Путин, за да обсъди ситуацията в Запорожската АЕЦ и конфликта в Украйна. Агенцията цитира "дипломатически източник".

Ердоган заяви по-рано, че възнамерява да обсъди с Путин резултатите от разговорите си с украинския президент Володимир Зеленски и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в Лвов и да поиска от него да предприеме конкретни мерки за разрешаване на ситуацията в атомната електроцентрала в Запорожие.

"Да, такива разговори се очакват тази седмица. Темите бяха предварително изложени от г-н президента. Това е ситуацията в Запорожската АЕЦ и като цяло разрешаването на украинската криза. Турция продължава да играе своята честна посредническа роля в този конфликт, тъй като е единствената страна, която е спечелила доверието и на двете страни", е заявил източникът.

По-късно в понеделник стана ясно, че руският парламент, Държавната дума, ще се събере в четвъртък, за да обсъди ситуацията около Запорожката атомна централа.

Говорителят на събранието Вячеслав Володин каза пред държавните медии, че след срещата ще бъде публикувано изявление, адресирано до ООН и други международни органи.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се съгласи да позволи на инспектори от ядрения наблюдател на ООН, Международната агенция за атомна енергия, да посетят мястото.

Към 9000 украински войници са загинали от началото на войната

Около 9000 украински войници са били убити за шестте месеца от началото на руската инвазия, обяви днес главнокомандващият украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни, цитиран от агенция Интерфакс-Украйна, предаде Франс прес.

По време на изказване на събитие, проведено в Киев, Залужни изтъкна, че украинските деца имат нужда от специално внимание и грижа, защото бащите им са заминали за фронта и "вероятно са сред деветте хиляди герои, които са били убити".

Това е едно от редките изявления на украинската власт по въпроса за военните загуби на Киев във войната. Предишните данни бяха от средата на април, когато украинският президент Володимир Зеленски обяви, че около 3000 украински войници са били убити, а около 10 000 - ранени от началото на руската офанзива.