Зеленски: Ако Русия ни удари в Деня на независимостта, ще получи масиран отговор

В навечерието на Деня на независимостта на Украйна на 24 август, когато се навършват и шест месеца от началото на руската инвазия, страната е обзета от тревога, че Русия може да използва повода за провокации и ожесточаване на атаките. Безпокойството се засили след като Държавният департамент на САЩ издаде предупреждение за сигурността, в което се казва, че през идните дни Русия ще увеличи усилията си за нанасяне на удари по украинската цивилна инфраструктура и правителствени учреждения. Американското посолство в Киев призова гражданите на САЩ, които все още са в Украйна, незабавно да напуснат страната, предаде Асошиейтед прес.

Напрежението ескалира допълнително след атентата край Москва, при който в събота загина Даря Дугина, дъщеря на близкия до Путин влиятелен руски визионер и политолог Александър Дугин. В понеделник Русия обяви, че Украйна стои зад взривяването на джипа, в който е била Дугина и посочи за извършител на убийството украинска гражданка, която заминала за Естония. Киев отхвърли твърденията на руското разследване и твърдо отрече да има съпричастност към атентата срещу Даря Дугина.

Независимо от това, трагедията само засили призивите на руските националисти за още по-масирани удари срещу Украйна.

Военните власти в Киев забраниха масовите прояви в столицата до четвъртък поради опасност от руски ракетни атаки в седмицата на националния празник.

От няколко дни насам украинските власти публично съобщават, че очакват "грозни" руски провокации.

"Ако чуете силна експлозия или се включат сирени, незабавно потърсете прикритие", се казва в предупреждението на Държавния департамент на САЩ, което бе издадено след като вчера американското разузнаване разсекрети информация, според която Русия е активизирала усилията си да нанася удари срещу цивилната инфраструктура, каза запознат служител.

Зеленски: Ако ни ударят, ще получат масиран отговор

На този фон президентът на Украйна Володимир Зеленски предпочете да отправи послание за решителна отбрана, а не за безпокойство.

Във вторник той предупреди Москва, че ще последва мощен отговор, ако руските сили извършат нападения на утрешния национален празник или дните около него, предаде Ройтерс.

Помолен да коментира на пресконференция с пристигналия в Киев полски президент Анджей Дуда възможността за руски ракетен удар срещу украинската столица на празника, Зеленски каза, че заплахата от нападения е всекидневна и че украинското разузнаване работи по въпроса с партньорските служби.

"Русия прави това постоянно. Дали могат да увеличат броя на тези нападения? Да, могат. Могат да го направят днес или на 24-ти", каза украинският президент. "Какво ще направи Украйна, ако ударят Киев? Каквото и досега. Защото за мен като президент и за всеки украинец няма значение дали става въпрос за Киев, Чернигов или Донбас, всичко това е едно и също. Или за Харков и Запорожие. Там живеят украинци."

По думите му отговорът ще бъде същият, както ако Русия нападне всеки друг украински град. 

"Ако ни ударят, ще получат отговор, масиран отговор", каза Зеленски. "И искам да кажа, че с всеки изминал ден този отговор ще се засилва, ще става все по-мощен и мощен", допълни той.

"За да надделеем над терора, е нужно да постигнем победа в битката срещу руската агресия. Необходимо е да освободим Крим. Това ще бъде възстановяване на международния ред и законност", каза той на срещата на върха, известна като Кримска платформа.

Самият Дуда призова световните лидери да не си затварят очите за руската агресия. "Крим беше, остава и ще бъде част от Украйна, така както Гданск е част от Полша, Ница - от Франция, Кьолн - от Германия, а Ротердам - от Нидерландия", каза полският президент, цитиран от Ройтерс. Той изтъкна, че не може да има нормализиране на отношенията с Русия, "докато тя напада и окупира територии, които са законно признати за част от Украйна".

Крим е украински. Западни лидери предупредиха Русия срещу нови анексии

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отново повтори, че според международното право Крим трябва да бъде върнат на Украйна.

"Международното прави изисква Крим да бъде върнат на Украйна. Това е от критично важно значение за целия регион и за световната система за сигурност, за стабилността, за подкрепа на териториалната цялост, суверенитета и политическото единство на Украйна", заяви Ердоган пред форма "Кримска платформа".

Западните лидери предупредиха днес Русия да не анексира други части от украинската територия след Крим на фона на слуховете, че Русия планира да направи това в различни окупирани райони.

Лидерите изпратиха видеообръщения към конференцията "Кримска платформа" в Киев, на която лично присъстваха украинският президент Володимир Зеленски и полският му колега Анджей Дуда.

Кримският полуостров беше завзет и незаконно анексиран от Русия през 2014 г. след референдум, който не е международно признат и масово беше оценен като нелегитимен.

Дуда заяви, че приглушената реакция на Запада на анексирането представлява "умиротворяване" на Русия, и добави, че в отношенията на Запада с Москва не може да има повече "обичайно поведение".

Анексирането на Крим през 2014 г. доведе до "явно влошаване на хуманитарната ситуация и на човешките права на полуострова", заяви френският президент Еманюел Макрон, който обеща подкрепата на ЕС за Украйна "в дългосрочен план".

От февруари насам Москва използва Крим като плацдарм за нападения срещу Украйна, както и като "полигон за бруталните методи, които Русия сега прилага в другите окупирани части на Украйна", заяви на конференцията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Путин планира да направи с части от Украйна, а дори и с цяла Украйна, това, което направи с Крим", заяви британският премиер Борис Джонсън.

"Той планира още анексии и още фалшиви референдуми, така че никога не е било по-важно да сме заедно", добави Джонсън.

Кремъл води кампания за русификация на окупираните от него територии, която включва раздаване на паспорти на жителите.

Киев се опасява също, че Москва може да се опита да организира референдуми на териториите, които е завзела от началото на войната.

В окупираните от Русия части на Запорожие в началото на август назначени от Москва служители обявиха, че планират провеждането на референдум.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че западните лидери "осъждат опитите на Русия за насилствено интегриране на части от украинската територия. Всякакви фиктивни референдуми или други опити за промяна на статута на части от украинската територия никога няма да бъдат признати. "Подобни стъпки изключват всякакви преговори", заяви Шолц.

Във видеообръщение преди началото на втората среща на високо равнище на "Кримска платформа", която се провежда на 23 август онлайн, президентът Зеленски заяви, че Украйна значително ще разшири формата на инициативата, предаде агенция Укринформ.

"Кримска платформа" е формат за консултации и комуникации, създаден от президента Зеленски през август 2021 г. за структуриране на всички въпроси, свързани с полуострова.

Близо 60 държави и международни организации участваха в сегашното издание на "Кримска платформа", като сред тях има близо 40 на равнище президенти и министър-председатели, съобщи украинският външен министър Дмитро Кулеба.

ЕК: Путин върна в Европа ужасите на войната

В настоящия критичен момент Украйна получи силни послания за подкрепа от страна на европейските лидери.

Европа ще бъде обединена в противопоставянето си на руските военни действия в Украйна, обеща председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и разкритикува остро руския президент Владимир Путин в навечерието на Европейския ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, предаде ДПА.

"Путин върна в Европа ужасите на войната, но и ни напомни, че мирът не може да се приема за даденост", заяви Фон дер Лайен.

От 2009 г. ЕС отбелязва всяка година на 23 август Деня в памет на жертвите на сталинизма и нацизма, наричан още "Деня на черната панделка", и почита на този ден жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими.

На тази дата е и годишнината от сключването на пакта "Молотов-Рибентроп", договора за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз, проправил пътя за германското нашествие в Полша през септември 1939 г.

ЕС е обединен в противопоставянето си на "пропагандата под руски държавен контрол, която изопачава историята, разпространява теории на конспирацията и наказва тези, които ѝ се противопоставят", заяви Фон дер Лайен. 

През 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, осъждаща опитите на Кремъл "за потулване на престъпленията на тоталитарния съветски режим". В нея тези опити се определят като "опасен компонент от информационната война (на Русия) срещу демократична Европа".

В изявлението си, което бе разпространено и в навечерието преди да се навършат шест месеца от началото на руската инвазия в Украйна, Фон дер Лайен допълни, че "украинският народ жертва живота си в защита на европейските ценности".

"Болезненият спомен от миналото не е просто някакво припомняне на нещо далечно. Той намира своя отзвук в незаконната и неоправдана война на Русия срещу Украйна", заяви тя.

На този фон няколко десетки европейски депутати настояват за драстично увеличаване на броя на санкционираните от ЕС руски граждани заради войната в Украйна.

В писмо до ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел те искат руснаците, които присъстват в списъка на санкционираните лица и са със замразени активи, да набъбне до 6000 души. Така в него ще бъдат включени и имената в списъка, разпространен от фондацията на хвърления в затвора руски опозиционен лидер Алексей Навални.

Сега европейският списък със санкционирани руски граждани включва 1214 души. В последно време започнаха да се водят все по-усилено дебати за увеличаване на обхвата на санкциите, особено с оглед на споровете около лесния достъп до европейски визи, който руснаците продължават да имат въпреки нападението на страната им срещу Украйна.

Ги Верхофстат, белгийски член на Европарламента, заяви, че писмото до Борел са подписали 48 депутати.

Германският президент към Зеленски: Слава на Украйна

Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер поздрави Володимир Зеленски за Деня на независимостта на Украйна.

"Днес Украйна е принудена да се бори за своето оцеляване като свободна и демократична държава, във война, която тя води в резултат на нападение, нарушаващо международното право", се казва в поздравлението.

"Възхитен съм от куража и решимостта, с която въоръжените сили и цялото население на страната се противопоставяте на бруталната агресивна война на Русия. Вие няма да позволите да Ви отнемат Вашата страна, Вашият живот, Вашата свобода", подчертава Щайнмайер, добавяйки, че Германия и Европа са на страната на Украйна. Поздравлението му от името на германския народ завършва с думите "Слава на Украйна".

Макрон: Никаква слабост, никакъв компромис спрямо Русия

Френският президент Еманюел Макрон призова международната общност да не показва "никаква слабост, никакъв дух на компромис" спрямо Русия, предаде Франс прес.

"Не можем да си позволим никаква слабост, никакъв дух на компромис, защото става въпрос за свободата на всички нас, за мира във всички части на света", заяви Макрон във видеообръщение към участниците на срещата на високо равнище на инициативата "Кримска платформа", която обединява основните държави, които подкрепят Украйна.

Много държави от Африка и Азия водят политика на неутралитет след руската инвазия в Украйна от 24 февруари и се въздържат да я осъдят. В Европа страни като Унгария също запазиха важните си връзки с Русия, особено в енергийния сектор.

Еманюел Макрон за пореден път призова Русия "да спре военните действия, да изтегли войските си от цялата украинска територия и да избере дипломацията, за да се изгради отново мир".

Френският президент увери Володимир Зеленски, че европейците са готови да подкрепят и в бъдеще борбата на Украйна. "Франция и ЕС заедно с многобройните съюзници и приятели на Украйна правим необходимото, за да подкрепяме вашата битка", заяви той. "Нашата решителност не се е променила и ние сме готови да поддържаме тези усилия във времето", каза още Еманюел Макрон.

Лавров си обяви за спазване на международното право

Ситуацията в света става все по-сложна заради агресивния курс на Запада и установяването на еднополярен световен ред, който се проявява и в Близкия изток, и в ситуацията около Украйна, и в постсъветското пространство като цяло, заяви руският външен министър Сергей Лавров в началото на среща със сирийския си колега Фейсал Мекдад в Москва, цитиран от ТАСС.

Той отбеляза, че в почти всички части на света има противопоставяне между курса към хегемония и еднополюсен модел, от една страна, и позицията на държавите, които се застъпват за спазване на международното право, от друга. "И в тази връзка нараства значението на тясната ни координация по въпросите от дневния ред на ООН, в това число и за състава на неотдавна създадената група за защита на Устава на ООН", допълни руският външен министър. 

Лавров каза още, че Москва цени подкрепата, която Сирия оказва на специалната военна операция в Украйна, а също и признаването на независимостта на Донецката и Луганската народна република от Дамаск. Той определи Сирия като една от страните, които последователно подкрепят международното право: "Тъкмо заради тази солидна международно-правова основа Русия проявява солидарност със Сирия в борбата с тероризма, в усилията ѝ да възстанови териториалната си цялост".

Лавров заяви, че Русия няма да допусне началото на нови военни действия в Северна Сирия в контекста на подготвяните от Турция операции в този район.

Държавите от ЕС, граничещи с Русия, да забранят достъпа на руски туристи

Държавите от ЕС, които граничат с Русия, може да забранят достъпа на руски туристи, ако не бъде взето аналогично решение на равнище ЕС, заяви във вторник литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис, цитиран от Ройтерс.

"Разговарях с (моите колеги) от всички тези страни... не виждам много различия в политически план", каза той пред репортери в столицата Вилнюс.

Освен Литва, останалите държави от ЕС, които граничат с Русия, са Финландия, Естония, Латвия и Полша.

"Руските туристи не бива да бъдат в Европейския съюз. Страната им извършва геноцид", подчерта Ландсбергис, имайки предвид руската инвазия в Украйна.

Редица източноевропейски държави от ЕС спряха да издават туристически визи на руснаци малко след началото на войната на 24 февруари. Руснаци, които имат виза от дадена страна от съюза, обаче имат право да влизат във всички други държави от общността заради правилата за свободно движение, отбелязва Франс прес.

Миналата седмица Европейската комисия призна, че се водят дискусии, за да бъде установено дали може да бъде договорен "координиран подход" по въпроса за туристическите визи за руснаци. Германският канцлер Олаф Шолц обаче изрази резерви що се отнася до налагането на такива ограничения.

Литовският външен министър призна, че ще бъде трудно да бъде намерено решение дори на регионално равнище.

Русия твърди за опит за покушение срещу неин представител в Херсонска област

Неуспешен опит за убийство със самоделно взривно устройство е бил извършен срещу заместник-ръководителя на департамента за вътрешна политика на Херсонска област Игор Телегин, каза Кирил Стремоусов, зам.-началник на назначената от Русия военно-гражданска администрация на областта, цитиран от ТАСС.

Стремоусов допълни, че скоро Телегин ще се върне на работа и че атаката най-вероятно не е дело на професионалисти. 

Киев изгуби контрол над Херсонска област и тя вече подготвя референдум за присъединяване към състава на Руската федерация, припомня ТАСС. Москва обвинява Украйна, че обстрелва граждански обекти в населени места и че е извършила няколко опита за диверсии срещу длъжностни лица, включително срещу ръководителя на военно-гражданската администрация в Херсон. Досега в резултат на диверсионни акции са загинали двама души, отбелязва агенцията.

Обвинения за украински обстрел в ДНР

Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин е бил на работно посещение в "Донецката народна република" (ДНР), предаде ТАСС, като се позова на пресслужбата на долната камара на руския парламент.

Тя съобщи новината днес, без да уточни кога се е състояла визитата. В комюникето, което не съдържа много подробности, се отбелязва, че Володин е имал срещи с представители на "Народния съвет" - еднокамарния "парламент" на ДНР, и с ръководителя на "републиката" Денис Пушилин.

Председателят на Държавната дума напомнил, че над 70 депутати от 450-членната долна камара на руския парламент от всички фракции сега работят постоянно в Донбас.

Трима цивилни, всички те мъже, са били убити, а шестима души - ранени, при обстрел на центъра на Донецк днес, съобщи назначеният от сепаратистите "кмет" на града Алексей Кулемзин, цитиран от ТАСС.

Той уточни, че във Ворошиловски район са паднали 12 155-милиметрови снаряда "натовски калибър".

Представители на ДНР обвиниха въоръжените сили на Украйна, че са обстрелвали центъра на Донецк с американски реактивни системи за залпов огън HIMARS и оръдия, доставени от НАТО.

Тази сутрин сепаратистите съобщиха, че при украински обстрел в ДНР през изминалото денонощие са били убити двама цивилни в Горловка. Ранени били четирима мирни жители - в същия град на около 40 километра североизточно от Донецк, както и в самата "столица" на "републиката".

Данните на сепаратистите не може да бъдат потвърдени по независим път.