Връщането на иракския дълг – малко, но от сърце

Договореното връщане в брой на 10% от дълга на Ирак към България предизвика нееднозначни коментари на икономисти и политици. Резултатът от двегодишните преговори бе съобщен изненадващо в неделя от финансовия министър Пламен Орешарски, след като темата бе забравена от медиите в последните месеци, а нагласите бяха, че София може и да не види нищо от многомилионния дълг.  

Това, което се постигна вчера, е максималното за България, предвид факта, че ние ще получим значителна сума в следващите няколко месеца, коментира в понеделник вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Според него външнополитическите усилия са помогнали за постигането на споразумение. “По иракския дълг сме имали доста разговори. България е една от значителните кредиторки на Ирак, която все още не беше направила нищо по външния дълг”, посочи Калфин и допълни, че Русия и Саудитска Арабия са другите две страни, големи кредиторки на Ирак.

“Имаше доста силен политически натиск към България да приеме условията на Парижкия клуб”, заяви Калфин. По думите му споразумението би трябвало да се разглежда като приятелско към Ирак. Министърът подчерта, че “решението се вписва в общата политика на България към Ирак и е в помощ на иракското правителство да стабилизира страната”.

Дълговете на Ирак към външни кредитори бяха поети от Парижкия клуб, според който предвид на ситуацията в страната държавите кредитори трябва да опростят 80% от дълговете и да приемат разсрочено изплащане на останалите 20% за срок от поне 23 години. С изключение на Русия и Саудитска Арабия, които не се съгласиха с тази опция, останалите страни я приеха, като няколко от по-малките кредитори опростиха целия дълг на Ирак.

България е една от най-големите кредиторки на Ирак с над 1.25 млрд. долара дълг, натрупан по социалистическо време, който Ирак отказва да обслужва в началото на деветдесетте години. Заедно с лихвите и наказателните начислявания поради отказ от обслужване, дългът на Ирак към 2004 г. вече е 3.5 млрд. долара.

Взели сме си своето, когато сме продавали оръжие на Ирак

Плащането кеш на 360 млн. долара в къси срокове е за предпочитане пред алтернативата - над 20 години с дългосрочни облигации, смята бившият финансов в правителството на Любен Беров Стоян Александров, който пръв договори обслужването на българския външен дълг с редукция и сключването на споразумение с МВФ. Дотогава в България действаше мораториум върху дълга, наложен през 1990 г. от тогавашния премиер Андрей Луканов.

“Този дълг е резултат от износ на оръжие. И по отношение на такива вземания финансовият свят има едно по-негативно разбиране и не бихме получили някаква подкрепа за това, че имаме голямо вземане”, каза Александров.

Вторият фактор според него е, че когато сме изнасяли тази продукция, сме си калкулирали доста прилични печалби, понякога 200-300% в цената. “Неслучайно имаше периоди, когато България реализираше по 2-3 млрд. долара от износ на такава продукция. Така че в голяма степен сме си взели парите чрез надутите цени от специалната продукция”, каза Александров.

“Трето, много от тези договори са така сключвани, че не издържат при по-сериозна среща със съдебни претенции и защити. Аз съм имал възможност да гледам договорите, които са сключвани с нашите длъжници, и в тях липсват доста защитни клаузи, тъй като повечето въпроси там са решавани на базата на личното доверие и партийните ангажименти, отколкото на чисто търговски основи”, обясни още финансистът.

“Когато бях министър, бях председател на българо-иракската смесена комисия и иракската страна нямаше никакви претенции. Оттам признаваха дълга и изразяваха желание да го плащат и ние много малко работихме тогава по въпроса за самите договори. Но си спомням, че по отношение на други страни много време ни трябваше, за да можем въобще да открием къде са тези договори – дали са в МВнР, Министерството на финансите или Булбанк”, припомни Александров.

“Не можахме да открием много от оригиналните договори”, продължи той и разказа как юристите във финансовото министерство се били хванали за главата, защото там нямало определени клаузи – например за валутните преизчисления, плащанията и т.н., все неща, “доста оспорими при съдебна защита”.

“Това трябва да се отчете, защото съм убеден, че сега ще възникнат доста политически коментари, защо ние, бедната държава, се съгласихме на такова договаряне с една по принцип богата и с възможности да си плаща държава”, продължи Александров. Според него при такива коментари ще се забрави, че самата България като длъжник към Парижкия клуб постигна опрощаване и голямо редуциране на нашия дълг. “Това са елементи от голямата игра”, коментира още Стоян Александров.

Не на последно място, според него, трябва да се има предвид, че тези сделки не стават само чрез двустранни разговори между България и Ирак. “Без благословията на САЩ никой не може да договори и лев с Ирак в момента. Не трябва да си зариваме главата в пясъка и да се правим, че този проблем реално не съществува. Предполагам, че това е елемент от една по-голяма договореност”, допълни Александров.

Мартин Димитров: Парламентът трябваше да участва

Българският парламент трябваше да участва в обсъждането на споразумението за връщането на иракския дълг, защото това засяга и бюджетите за следващата и последващата година, коментира депутатът от ОДС Мартин Димитров, който е зам.-председател на бюджетната комисия. Според него около споразумението има няколко “смущаващи” моменти.

“Правителството казва: “Понеже и България е член на Парижкия клуб на страните кредиторки”, а ние не сме постоянен член, имаме друг статут. Русия е пълноправен член и въпреки това отказва да подпише споразумението с настояването да бъдат изпълнени договорите и руските фирми да имат достъп до Ирак”.

“Не съм давал Русия за пример в последно време, но ми се струва, че сега са постъпили правилно”, посочи Димитров. Той коментира още, че страна, която е един от най-големите износители на петрол, въпреки нестабилността е по-сигурен кредитополучател от много други. “На базата на този природен ресурс имаше пълната възможност да бъде погасен пълният размер на дълга, смята депутатът.

Според него споразумението е слабо решение на правителството. Не одобрявам взимането на решения в тъмната стаичка на тройната коалиция”, посочи още Димитров.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?