Време е Буш да се последва примерът на татко

Между сутрешния голф, следобедната моторна лодка и вечерното яздене Джордж Буш младши и неговият баща трябва да намерят време да поговорят. Президентът не можеше да замине за Кенебънкпорт в по-подходящо време. Той е изправен пред перспективата за война с Ирак и за спад в икономиката. Това са същите два проблема, с които неговият баща трябваше да се справя през своето президентство.

Струва си да се направи сравнение. Само дето кардиналното правило в Белия дом изглежда е: не прави онова, което татко правеше. Служител на Белия дом неотдавна разкри за Нюзуик, че президентът иска "да избегне грешките на своя баща". Но онова, от което най-много се нуждае в момента, е да последва примера на татко.

За Ирак е време да се премине от мъглявите декларации за смяна на режима - това е желание, а не политика, - към осигуряване на подкрепа за военна акция. Това ще рече да се намерят съюзници и въпросът да се постави на обсъждане в Конгреса и сред обществото. Стига да опита, администрацията би могла дори да получи благословията на ООН за интервенцията. Дипломат от кариерата в Съвета за сигурност заяви, че "ако САЩ наистина желаят да получат зелена улица да действат срещу Ирак, ако понатиснат и ако изложат своята кауза и целите, които трябва да се постигнат след войната, никой в Съвета за сигурност няма да се противопостави".

Буш старши беше виртуоз в този вид дипломация. Спомнете си каква коалиция събра за войната в Залива - 28 страни се присъединиха в по-голяма или в по-малка степен към битката, включително Франция, Египет, Сирия, Пакистан, Аржентина, Дания и Южна Корея. Дори Русия скъса със 70-годишния обструкционизъм, което придаде на мисията истински международен мандат.

Някои във Вашингтон смятат това за нагласена работа, ала не е така. Съединените щати са заслужили мястото, което заемат в света, тъй като за разлика от други велики сили в хода на историята винаги са се вълнували от международните норми и са се отнасяли по думите на Томас Джефърсън "почтително към мнението на човечеството".

В много отношения задачата на Буш младши днес изглежда по-лека. 11 септември послужи като предупреждение колко опасни могат да бъдат безумците с оръжие за масово поразяване. Освен това за разлика от началото на 90-те години на миналия век, когато американското правителство трябваше да се унижава да проси пари от съюзниците си - Джеймс Бейкър обикаляше с шапка в ръка - сега пари има. При това много.

Второто голямо предизвикателство пред Джордж У. Буш е да не позволи положението да се влоши. Икономическите прогнози са доста по-мрачни, отколкото се признаваше преди месец. Фондовите пазари затъват, потреблението се свива, а инвестициите са замрели.

Единственото, което президентът може да направи, е да вдъхне на страната и на пазарите увереност, че правителството следва стабилна политика. "Точно в този момент проблемът е чисто психологически" - казва Питър Питърсън, бивш министър на търговията, който управлява мамонта Блакстоун Груп. "Пазарите са загубили чувството си на оптимизъм за бъдещето. Хората от бизнеса са станали прекалено предпазливи към поемане на рискове и всичко това предвизвиква мрачни предсказания. Най-доброто, което президентът може да стори, е да даде сигнал, че ще се справи с федералния бюджет."

Правителството губи контрол над финансите. През следващите няколко години ще усетим последиците от големите данъчни съкращения, увеличените разходи и спада на приходите заради забавения ход на икономиката. И демократи, и републиканци се впуснаха в същинска прахосническа оргия - било заради борбата с тероризма, било по други причини.

В последните две години федералното правителство е похарчило повече пари, отколкото бяха изразходвани през първите пет години от президентството на Клинтън. Откакто беше избран, президентът Буш не е наложил вето на нито един законопоект за увеличаване на разходите.

Джордж Буш старши се отнасяше към финансите с изключителна отговорност. Пред лицето на бюджетните дефицити той постигна споразумение за бюджета с демократите в Конгреса - в замяна на скромни увеличения на данъците той издейства съгласието им за съкращаване на някои разходи. Намаленият бюджетен дефицит положи основите на последвалия период на икономически просперитет през 90-те години.

Някои в екипа на сегашния президент макар да са съгласни, че политиката на стария Буш е била правилна, ще кажат: Да, ама не беше преизбран. Има логика в подобен софизъм. Джордж Буш старши загуби изборите през 1992 г. не защото се занимаваше с правене на коалиции в чужбина или защото увеличи данъците.(Да не забравяме,че Роналд Рейън повиши данъците неколкократно.) Причината е, че той просто беше ужасен политик. Учудващото е, че въобще беше избран първия път.

Президентът трябва да престане да се притеснява за политиката, ами да направи каквото трябва. За двата проблема, пред които е изправен, баща му знае най-доброто решение.

По БТА