Време е прокуратурата да се заеме с боклуците на София

“Софиянци да репетират!” Това гласеше постинг на един от читателите на Mediapool, в коментар преди повече от месец под информация за затъналата в боклуци Атина. Нейното сметище бе затворено от едно от кметствата заради това, че близката пречиствателна станция изхвърляла там отпадъците си и това скъсявало времето за експлоатация на депото, чието затваряне и без това предстояло.

Аналогията между Атина и София всъщност е единствено в гниещите боклуци, заплашващи със зараза тогава гръцката столица, а днес – българската.

Возенето на смет до атинското депо бе спряно с административен акт, а софийското за втори път в продължение на шест месеца се блокира от жителите на “Суходол”. Техните протести този път са гарнирани с палаткови лагери във Връбница, възмутени граждани на Сеславци, Локорско и други селища в близост до алтернативните площадки за пакетиране на столичните битови отпадъци. Както правилно отбеляза бившият вече кмет Стефан Софиянски – протести отляво, протести отдясно, а по средата боклук, който не искат даже хората в Сливница.

Правотата на екс градоначалника обаче е дотук. Има поне две основни разлики в ситуациите със сметищата край Атина преди около месец и сегашната в Суходол.

След като гръцката столица започна да се зарива с боклуци, атинчани излязоха на протест срещу затвореното сметище и изразиха ясно гражданската си позиция. Софиянци през януари мърмореха срещу камарите с отпадъци край домовете им и по улиците, заобикаляха ги и продължаваха да слушат новините, потривайки злорадо ръце какво му се струпа на Софиянски. И не че той не си заслужи всички коментари и тогава, и сега. Но излезе ли граждански комитет от софиянци, който да заяви, че не може да се заплашва градът със зараза, колкото и да са справедливи исканията на протестиращите? Не.

Впрочем, с изключение на суходолци, през януари не се роди и граждански натиск върху общината, за да бъде принудено кметството най-накрая да се задейства по проблема с боклука.

Нелепо е да се мисли, че столицата трябва да се превръща в арена на воюващи помежду си квартали и околни села, всеки от които не ще да гледа планини от смет. Още по-нелепа обаче е идеята на Красимир Арсов, бивш шеф на общинската “Чистота” и днешен на фирмата “Екоел 6”, която ще вдига една от инсталациите за пакетиране на отпадъци - че във всеки от 24-те района на столицата трябва да има сметище. Това е пълен абсурд, който не съществува в нито една европейска столица, каквато претендираме че ще е София от 1 януари 2007 г.

И тук се стига до втората разлика между Атина и София. В гръцката столица, на шестия ден от зариването с боклуци, тамошната прокуратура свика всички заинтересовани лица на среща. Какво е станало по време на срещата, знаят кметът на квартала, издал заповедта за затваряне на сметището, градоначалникът на Атина, екослужбите и магистратите. Факт е обаче, че веднага след това депото бе отворено и камионите с боклуци тръгнаха.

В София през януари нито едно от административните лица, ангажирани по един или друг начин с отговорността за боклуците – община, РИОСВ, министерство на околната среда, дори и полицията (която изигра ролята на мълчалив конвой на протестиращите и поливаше камионите с гинеща смет), не подаде сигнал до прокуратурата. От общината обясняваха: Ще се справим! Днес се вижда до какви последствия доведе справянето. МВР тогава каза: Не е наша работа да сезираме съдебните органи! Даже самите прокурори не благоволиха да се самосезират по проблема, макар че със сигурност и те са “благославяли” препълнените контейнери.

Когато един казус се превръща в непосредствена заплаха за общественото здраве, задължително е да се произнесат хората, чиито решения не подлежат на обжалване и коментар нито от администрация, нито от граждански комитети, а просто се изпълняват.

Но прокурорите трябва не просто да наредят да продължи извозването на сметта в Суходол. Най-лесното е да се махнат палатките по пътя за депото с полицейска сила.

Успоредно с това отново прокуратурата е органът, който трябва да потърси отговорност от общината защо проспа шестмесечния срок, след като взе през януари решение да затвори сметището на 30 юни, въпреки че то има лиценз да работи до края на годината.

Впрочем, това не е първият пропилян от кметството срок за намиране на дълготрайно решение с боклука на София. Крайно време е да се разбере чий е интересът драмата със сметта да продължава и отново да се търси краткотрайно решение с пакетирането на отпадъците – въпроси, които се задават полугласно от доста време.

А намирането на всички тези отговори е особено належащо, защото докато горещият картоф със столичната смет непрекъснато се прехвърля между общината, екоминистерството и софийските квартали, спонтанно възникващите протестиращи групи в столицата все повече се увеличават.