Кризата със сметта е следствие от недовършената децентрализация

Г-н Гарнизов, как се стигна до кризата с боклука в София?

На първо място, вероятно общината не си е свършила работата. Но аз не искам да коментирам този въпрос, защото това би бил политически коментар. А политически коментар на такава тежка криза, каквато е кризата с боклука на София, само ще усложни решаването на проблема.

Освен това политическият коментар няма да е релевантен, защото кметът вече не е кмет, поетите ангажименти са въпрос на джентълменско споразумение, което има само морална стойност, а моралните престъпления се наказват само на избори. А както се очертава, Софиянски няма да се явява скоро на избори в София.

Как стоят нещата от юридическа гледна точка? Имат ли право да протестират жителите на Суходол, Сеславци, Локорско и другите селища, където са определени площадки за новите инсталации за пакетиране на отпадъци?

Кризата е симптом за недовършената работа по децентрализацията. За мен това е най-ясното послание от случващото се.

Още когато се приемаше Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), имаше идея за нуждите по опазването на обществения ред кметът да може да иска съдействие от МВР и МВР да не го отказва. Въпреки че много години се опитваме да направим промяна в закона за МВР, това пожелание не стана факт.

Така че в момента МВР има дори законово основание да не се намества в конфликта на протестиращите и общината.

А ако тези протести се правят в нарушение на закона, защо МВР не се намесва?

Те наистина са в нарушение на закона. Едното е свързано със ЗМСМА. За да се организират протести на територията на дадена община, трябва разрешение от кмета или от упълномощено от него лице. Тогава общината сигнализира МВР да осигури обществения ред - не да пречи на протестиращите, а за да предотврати граждански сблъсъци.

Това, което става в Сеславци, Локорско и т.н., е в пълно противоречие със закона за местната власт, защото няма издадено разрешение. Протестите са незаконни. Щом са незаконни, може да бъде сезирано както МВР да въведе ред, така и прокуратурата.

Но прокуратурата отказва да се намеси...

Да, и няма закон, който да ни позволи да атакуваме прокуратурата, че тя не си върши работата.

От друга страна, главният секретар на МВР Бойко Борисов каза, че няма да се намеси да разпръсква протестиращите, защото няма разрешение от прокуратурата.

Бойко Борисов не е прав. Има нарушение на обществения ред и тогава МВР може да действа и без заповед на прокурор. МВР може да освободи пътя, ако се наложи, да арестува някого, и ако не получи санкция от прокуратурата, трябва да освободи прибраните за нарушаване на реда.

Не казвам, че сегашните протести са неморални и че хората нямат право. Жителите на тези селища са засегнати, те чувстват, че опасността и заразата са близо до тях. И се защитават, но не го правят със законови средства.

Второто нарушение е също по ЗМСМА – протестите препятстват достигането до общинска собственост. Сметището в Суходол е собственост на общината и тя има право на достъп и ползване на своята собственост. Щом ѝ се пречи да ползва собствеността си, тя има право да се обърне както към МВР, така и към прокуратурата.

В момента виждаме патова ситуация, която се дължи на факта, че децентрализацията в България не е докарана докрай. Ако имаме заместник-кмет по сигурността или “шериф” или нещо от този тип, ако той има нужните по закон компетенции, ако нашата общинска полиция може сама да въвежда ред там, където има общински имот, тогава тази криза не би се появила.

Сегашната ситуация създава условия за политическо олекване на местната власт, което застрашава нейната легитимност.

За мен тази криза е знак, че каквото и правителство да дойде, то трябва да довърши недовършените процеси по децентрализацията.

Става дума обаче за решаване на проблем днес и той не търпи отлагане. Как може да стане това?

Първо трябва да се създаде нещо като кризисен щаб, защото ситуацията е кризисна. В тази ситуация професионалистите трябва да поемат преговорите.

Въпросът също е върху какво се преговаря.

В момента селищата като Сеславци, Суходол и т. н. се държат така, сякаш нямат нищо общо със София, което не редно. Техните жители живеят на практика в София, работят в София, ползват транспорта, улиците и водата на София. Те не могат да искат да са членове на едно проспериращо пространство (София е горе-долу три пъти по-проспериращо пространство от средното за страната), и да не искат да участват в плащането на цената.

Няма такава опция – да си част от това пространство и да не искаш да платиш цената. Оттук нататък има ясни и прости неща за договаряне – от какво биха печелили тези населени места, които са около София и искат ли да продължат да печелят? Има ли възможни санкции срещу тях? Тези санкции могат ли да се приложат и каква е цената да не се приложат и т. н.

Двете страни трябва да седнат на масата и да се говори по съвсем друг начин, а не както говореше Софиянски – на добра воля.

Преговорите, от една страна, трябва да се водят при безусловно спазване на закона. От друга страна трябва да срещнат интересите на софиянци и на суходолци. Оттам нататък технологията е лесна – тези заводи за твърди битови отпадъци, които се ползват днес в ЕС, на практика са безвредни и много често се намират до централните градски части, защото така се е случило исторически.

Това, което може да се направи, е протестиращите да бъдат закарани във Виена и да им се покаже как изглежда един завод за твърди битови отпадъци и как той е нещо много по-чисто в екологично отношение от сметището, което познават.

За да станат възможни такива ходове, трябва да има преговори. Защото другата възможност е държавата да използва правото си на легитимен монопол върху насилието и да разчисти пътя. Това пък ще реши краткия проблем – да се откара боклукът на София, натрупан за последните дни, за да няма епидемия. Това обаче няма да реши дългосрочния проблем.    

Такива проблеми не се ли случват и при страни с развита децентрализация? Поне сме виждали новинарски репортажи за случаи, при които местно население протестира, дори стига до гражданско неподчинение срещу проекти или решения, които не го устройват.

Има, разбира се, ситуации и казуси и там, при които се получава конфликт на компетенции между местната и централната власт, или се появява законова дупка. Тогава задължително се правят, и то по закон, политически съвети, в които влизат представители на местната власт и на правителството и те приемат решение с консенсус. След това не се изпълнява кметската воля или премиерската, или на министъра на вътрешните работи, а на съвета, който е създаден между институциите и който работи на основата на консенсус.

За съжаление в България институционалната култура куца и всяка от институциите бърза да прехвърли проблема в съседния двор, камо ли да седне да преговаря.