Временна парламентарна комисия ще подготви договора за присъединяване за ратификация

Народното събрание гласува в четвъртък  създаването на временна комисия, която да обсъди договора за присъединяване на България към ЕС и съпътстващите го документи, както и законопроекта за ратификацията му.

Комисията ще се състои от 22-ма народни представители – по трима от всяка парламентарно представена партия. Тя ще бъде оглавена от Камелия Касабова – зам.-председател на парламента и депутат от НДСВ.

Целта на комисията е да улесни процедурата по обсъждането и приемането на проекторатификацията по присъединителния договор, тъй като обсъждането на тестовете във всички постоянни комисии ще затрудни значително процеса на приемането, се казва в мотивите към предложението за създаване на комисията.

По време на дебата от БСП настояха гледането на договора и ратификационния акт да минат през всички комисии, каквато е обикновената процедура.

Христо Кирчев от ОДС опонира на левицата, като каза, че така тя искала отлагането на ратификацията на договора, за което настояваха миналата седмица нейни лидери.

Четин Казак от ДПС призова депутатите да не изпадат във формализъм, защото стандартната процедура би затлачила целия процес на одобряването.

След заседанието шефът на парламента Борислав Великов не се ангажира със срока, в който новосъздадената комисия ще свърши работата си, но обясни, че ориентировъчната дата за гласуване остава 12 май.

Малко по-рано през деня на редовното си заседание правителството одобри предложение до Народното събрание за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, Протокола за условията и договореностите за приемане на двете страни към ЕС, Акта за условията за присъединяването им и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на България към ЕС.

Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС бе подписан на 25 април в Люксембург от министър-председателя Симеон Сакскобургготски, президента Георги Първанов, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.

Договорът за присъединяване към ЕС се състои от 6 разпоредби, в който се регламентира членството на България и Румъния в Евросъюза, както и се урежда приложимостта на Протокола, съответно на Акта при влизането в сила или не на

Конституцията за Европа. В случай, че Договорът за създаване на конституция за Европа не е в сила към датата на присъединяване, България и Румъния стават страни по Учредителните договори на Съюза, така, както са изменени или допълнени, т.е. прилага се Акта за присъединяване.

В случай, че Конституцията е влязла в сила към датата на присъединяване, се прилага Протокола за присъединяване.

Договорът за създаването на конституция на Европа ще бъде приложен към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. По този начин, с ратификацията на Договора за членство, Народното събрание ще ратифицира и

Договора за създаването на конституция на Европа.

Сред документите са Протокол, базиран на Конституцията за Европа, и приложения към него и Акт за присъединяване, базиран на Учредителните договори на ЕС, и приложения към него.

Протоколът е подготвен на основата на конституцията за Европа, докато Актът - на основата на действащите Учредителни договори на ЕС. Протоколът и Актът за присъединяване съдържат т. нар. Общи разпоредби - промените в Институциите на ЕС с оглед присъединяването България и Румъния, финансовата рамка за двете страни, урежда се присъединяването им към вече сключените конвенции, споразумения и протоколи, както в рамките на ЕС между държавите-членки, така и тези между ЕС и трети страни.

На България са отредени 18 места в Европейския парламент, на Румъния - 35, считано до края на настоящия му мандат - 2009 г.

За следващия мандат на Европейският парламент (2009  - 2014 г.) България ще разполага със 17 места, а Румъния - с 33. В Съвета на ЕС България ще има 10 гласа, а Румъния  - 14. В Комитета на регионите и Икономическия и социален комитет България ще има 12 представители, а Румъния -15.

Постигнатите договорености от България в преговорния процес са отразени в част IV на Акта и Протокола - "Временни разпоредби". Тази част съдържа и финансовите договорености за периода 2007 - 2009 г. и съответните защитни клаузи.

В приложенията към Протокола и Акта са детайлно разписани конкретни разпоредби по различните преговорни глави, отнасящи се до преходните периоди, дерогациите (изключенията) и специфични механизми, които България е договорила с ЕС по отношение прилагането на правото на ЕС.

Договорените преходни периоди за България по глави от преговорите са в Приложение VI към Акта и Протокола.

Заключителният акт съдържа списък на всички части от Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, както и 3 точки с декларативен характер, които възпроизвеждат текстове от Протокола и Акта за присъединяване.

Декларациите са 7 на брой. Сред тях е и Декларацията на България относно използването на кирилицата в Европейския съюз.

Българският език се признава за автентичен език на Договорите, а също и като официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз. По този начин кирилицата се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз.