Всеки четвърти българин съзнателно купува фалшификати

Макар 80 процента от европейците да са наясно, че създаването на фалшификати на оригинални продукти да съсипва бизнеса и работните места, а 82 на сто да са наясно, че не е добре да ползват пиратско съдържание, всеки десети европеец си купува напълно съзнателно имитации на популярни брандове и незаконно гледа филми, слуша музика или тегли видео игри, без да е платил за това. Младите хора са по-честите потребители на фалшиви продукти като посочват за причина високите за тях цени на оригиналните стоки.

В България нивата на подобно поведение са по-високи, отколкото средното за Европейския съюз, сочи ново проучване относно възприятията на гражданите спрямо интелектуалната собственост, публикувано в понеделник от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

Всъщност европейците съзнават, че не е редно да правят това и обясняват, че ако цените на оригиналните продукции и съдържание са по-ниски, не биха пиратствали или купували фалшификати.

Какво е редно...

80 % от европейците вярват, че зад фалшифицираните продукти стоят престъпни организации, и считат, че купуването на фалшификати съсипва бизнеса и работните места. 83 % от анкетираните вярват също, че това подкрепя неетичното поведение, а две трети го считат за заплаха за здравето и безопасността и за околната среда.

По отношение на пиратството, 82% от европейците са съгласни, че получаването на цифрово съдържание чрез незаконни източници води до риск от вредни практики (измами или неподходящо съдържание за непълнолетни лица).

И какво правим

Въпреки това един от всеки трима европейци (31 %) все още счита, че е приемливо да се купуват фалшиви стоки, когато цената на оригинала е твърде висока. На това мнение са половината от потребителите на възраст от 15 до 24 години. Което е нормално предвид финансовите им възможности.

Напълно съзнателно са си купили фалшификат в последните 12 месеца 13% от европейците. Двойно повече млади потребители – 26 процента, имат имитация на бранд, докато при по-възрастните процентът е малък. 6 на сто от хората между 55 и 46 на сто са купили фалшификати, а при тези над 65 години делят им спада до 5 на сто.

България пак начело на негативна класация

България е на челните позиции по такова поведени с 24 на сто средно потребители с имитиращи марки продукти, докато във Финландия това са само 8 на сто от хората. Съзнателното купуване на фалшификати е високо и в Испания (20 %), Ирландия (19 %), Люксембург (19 %) и Румъния (18 %).

По-ниската цена на оригиналните продукти остава най-честно посочваната причина (43 %) за спиране на купуването на фалшификати. Рискът от лоши преживявания (продукти с лошо качество за 27 % от хората, рискове за безопасността за 25 % и наказание за 21 %) също е важен фактор за възпрепятстване на потребителите да купуват фалшификати.

Фалшиво ли е или истинско

Оказва се обаче, че много често европейците не могат да се ориентират дали купуват истински или имитиращи продукти. Близо четирима от всеки 10 европейци (39 %) са се чудили дали са купили фалшификат, като половината от младите хора (52 %) посочват същото.

Различията между държавите членки също са значителни: около една четвърт от потребителите в Дания и Нидерландия (26 %) не са сигурни дали закупеният от тях продукт е оригинален или не, а в Румъния тази цифра нараства до 72 %, отбелязва се в прессъобщението с резултатите от проучването.

Европейците показват също несигурност относно законността на източниците, които използват за онлайн съдържание, като 41 % се питат дали достъпът до даден източник е бил законен или не.

Всеки четвърти е плащал за някакво онлайн съдържание

Като цяло европейците се противопоставят на използването на пиратско съдържание. От тях 80 % заявяват, че предпочитат да използват законни източници за достъп до онлайн съдържание, ако има приемлива възможност.

В действителност почти 9 от всеки 10 души знаят за поне един вид законно съдържание, предлагано в тяхната страна, а през изминалата година повече от четирима от всеки 10 европейци (43 %) са платили за достъп, изтегляне или стрийминг на съдържание, защитено с авторски права, чрез законна услуга.

Въпреки това, голямо мнозинство от хората (65 %) считат, че е приемливо да пиратстват, когато съдържанието не е достъпно в рамките на абонамента им.

Спортният незаконен стрийминг е най-популярен

Освен това 14 % от европейците признават, че през последните 12 месеца съзнателно са имали достъп до съдържание чрез незаконни източници. Процентът нараства на 1 от 3 (33 %) за младите хора на възраст от 15 до 24 години. Такъв е по-специално случаят с гледането на спортни събития, като се използват незаконни устройства или приложения за стрийминг.

Също така делът на хората, които имат достъп до пиратско съдържание, варира в различните държави — от 9 % във Финландия и Дания до 22 % в Малта.

По-добрата финансова достъпност и по-широкият избор на съдържание от законни източници са най-често посочваните причини за отказването от пиратското съдържание.