Всеки университет ще решава колко да се учи за бакалавър

Студентските такси ще се намалят, за сметка на това държавата ще дотира вузовете

Анелия Клисарова. Сн: БГНЕС

Бакалавърската степен у нас вече да не е задължително 4 години, а университетите да имат право да определят продължителността на обучението по различните специалности. Тази идея даде лидерът на ДПС Лютви Местан на заседанието на парламентарната комисия по образование, на която той е член.

Комисията изслуша просветния министър Анелия Клисарова по проблемите на висшето образование в рамките на т. нар. блицконтрол, при който депутати ѝ задаваха актуални въпроси.

Идеята е вместо да се фиксира броят години, да се ползва широко застъпената на запад "кредитна система", при която студентите трупат точки за завършване – 180 и 240, в зависимост от това дали искат да продължат образованието си със следващата степен - магистърската.

"Ако студентът иска да продължи в магистърска степен и е събрал само 180 кредита, да следва две години. Ако има 240 точки, магистратурата му ще трае само една година", обясни Местан.

Министърът на образованието Анелия Клисарова подкрепи идеята и на свой ред допълни, че може да отпадне и съществуващата в момента степен "професионален бакалавър", каквато получават зъботехниците и помощник-фармацевтите.

Кредитната система навлиза постепенно у нас в последните години, като обаче създава объркване както за студентите, така и за преподавателите. В Софийския университет студентите трупат "кредити", въпреки че реално се обучават по стария модел – със задължителни и избираеми дисциплини. Задължителните предмети обаче в някои случаи не са достатъчни, за да се събере необходимият брой кредити.

БСП: Университетите ще бъдат компенсирани заради по-ниските студентски такси

В четвъртък стана ясно, че идеята на левицата законодателно да се намалят таксите за следване в държавните университети, вече е облечена в проектозакон, а самите висши учебни заведения ще бъдат компенсирани с дотации заради намалените приходи от такси.

Предложението за промяна в Закона за висшето образование, внесена от парламентарната група БСП и лидера ѝ Сергей Станишев, предвижда намаляване на студентските семестриални такси в 38-те държавни университета. Социалистите предлагат връщане на ограничението от времето на Тройната коалиция, което не позволяваше на университетите да обявяват семестриални такси, надвишаващи 30 процента от издръжката на един студент. Към момента, университетите имат право да искат от студентите до една втора от издръжката.

Единният разходен стандарт на студентите по икономика и педагогика, например, е 693 лв. на година, а студентите плащат по 210 лв. на семестър.

Според вносителите на предложението, законът ще благоприятства за "разширяване и гарантиране на равния достъп до висше образование".

В мотивите за предложението е записано още, че "заради антикризисните мерки на бившия финансов министър Симеон Дянков", по време на предишното управление държавната субсидия за издръжка на студент бе намалена с близо 30 на сто – от 963 лв. на 693 лв., а максималният допустим размер на таксите за обучение се увеличи двойно.

Много малко университети обаче се възползваха от "зелената светлина", за да не загубят потенциални кандидати. В Софийския университет "Св. Климент Охридски", например, таксите се движат между 30 и 45 на сто от базовия норматив. Ако поправката влезе, Алма Матер предвижда загуби от около 3.6 млн. лв.

Предложението на БСП очаквано предизвика недоволство и сред ръководствата на други висши учебни заведения.

Ректорът на Пловдивския университет Запрян Козлуджов каза, че няма да приеме новата мярка, ако не бъде предложена компенсация.

Според депутата от "Коалиция за България" Ваня Добрева, която е и председател на парламентарната образователна комисия и част от екипа, предложил поправката, държавата ще търси начин да компенсира университетите, които биха загубили около 19 млн. лв., ако новият закон бъде приет. Добрева припомни, че с новия бюджет висшето образование получава 21 млн. лв. допълнително спрямо предната година.

Просветният министър Анелия Клисарова цитира в четвъртък разчети на ректорите, според които ако поправката мине, университетите ще загубят между 20 и 25 млн. лв. По думите ѝ, увеличението при ГЕРБ е било кризисна мярка, а сега се налага обратно намаление във връзка с постепенното излизане от кризата, както и намаляването на броя на студентите, и целта на МОН е делът на висшистите да достигне 36 на сто от населението.

Клисарова посочи, че "правилната политика в тази насока" е държавната поръчка в университетите и отрече намалението на студентските такси да е предизборен ход.

Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?