Лидери на Православната църква, сред които Вселенският патриарх Вартоломей, съдят Принстънския университет заради хилядолетни византийски ръкописи. Те са собственост на университета, но са стигнали до него, след като били откраднати от българска чета по време на Първата световна война, пише в. "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.
Трите ръкописа с цветни рисунки са на повече от 1000 години. Едновременно свещени текстове и произведения на изкуството, те били дарени на университета Принстън през 1942 г. от член на настоятелството и бивш възпитаник на учебното заведение. Той ги купил от германска аукционна къща 20 години по-рано.
Във федерален съдебен иск, заведен в четвъртък в американския щат Ню Джърси, ищците, сред които Вселенският патриарх Вартоломей, твърдят, че ръкописите са били откраднати, и настояват за тяхното връщане.
През 1917 г. българска чета щурмувала манастира "Света Богородица Икосифиниса" в село Кормища, Северна Гърция, и отнесла редица древни текстове.
Манастирът, основан през 5-и век, е един от най-старите в гръцката област Македония. В съдебния иск пише, че преди да бъде плячкосан, той е имал "забележителна колекция от книги, реликви и ценни византийски ръкописи".
Един от спорните ръкописи
Представител на местните власти описал нападението срещу манастира в писмо до гръцката делегация в София четири дни по-късно. В текста, който е на френски език, пише, че "банда от 60 престъпници" е влязла с насилие в манастира и е пребила безмилостно двама мъже, за да ги принуди да издадат къде са държани скъпоценните предмети на Светата обител.
След това българите натоварили своята плячка на 24 мулета и си тръгнали необезпокоявани.
Откраднатите ръкописи били отнесени в София, където се озовали у търговци, продавачи на книги и аукционни къщи от цяла Централна Европа.
Според проучване на университета обаче ръкописите не са били плячкосани. "Според информацията, която имаме, не открихме никакво основание, че ръкописите, които притежаваме, са били откраднати по време на Първата световна война", обявиха от висшето училище.
Освен хилядолетните ръкописи православната църква настоява Принстън да върне и вариант на „Коментар на евангелието на Матей“, писан през 16 век и също откраднат от българската чета. То е собственост на университета от 1924 г.
Вселенският патриарх за първи път поиска от университета да върне 5 византийски ръкописа през 2015 г. Тогава от университета обявиха, че два от тях още преди 1917 г. са били собственост на друг манастир, а не на обрания от българската чета. Светата обител продала документите и така те попаднали в Принстън. Сега въпросните ръкописи не са обект на иска на патриарха и другите висши духовници.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
3. Цар Симеон Велики след 913 г. неизменно се титулува „Цар на българи и римляни”. Значи, прави известна разлика, въпреки „мултиетничността“ и липсата на национално самосъзнание по соц.-дефинициите. Нашите учени са възприели субституцията на „римляни“ с „ромеи“, както и на „Римска“ с „Византийска“ империя или както на „българска“ със „славянска“ писменост или език. За камуфлаж на истината, демек.
Както отбелязва в „Историята на Рус“ харвардският професор Омелян Прицак, „За разлика от другите славянски …
князе, Симеон нямаше комплекси за малоценност. За него византийските императори бяха парвенюта“. Като благородник до 7-мо царско коляно и Магнаурски възпитаник, Симеон направо презира полуграмотния малоазийски арменски селянин от село Лакапе - Роман Лакапин, който не може да е „от Бога владетел”, а става император като омъжва щерка си за малолетния Константин VII Багренородни. И синовете на Роман са се срамували от него и са се опитали да го елиминират.
Според „Кратките исторически хроники” (§ 40) „Четвъртото чудо на Константинопол” било най-рано появилата се в космополитната столица на Римската империя статуя на Българина, яздещ огромен бик. Тя е стояла на Хлебния пазар на централната столична улица на процесиите Меса, точно над Константиновия форум. Сред другите статуи на животни, символизиращи народите на империята, на българския народ е била посветено най-мощното животно и само на него е имало човешка фигура. Тя е издигната от император Зенон между 479 и 482 г. във връзка с първия официален българо-римски договор за охрана на империята срещу готите и е символизирала Българина, прокарващ гранични и крепостни бразди.
Друга свещена медна статуя на Българина-пазител на Града била скрита в една грандиозна конна статуя на библейския Иисус Навин.
В началото на 8 век била издигната статуя на българския цар Тервел и римски цезар (съимператор) до църквата със златния покрив „Св. Апостоли“ в Константинопол. Тервел е канонизиран за светец и от Православната, и от Католическата църква. Официалният мотив за канонизацията му, обаче, не е спасяването на християнска Европа, а отказът от трона и замонашването му.
По-късно била издигната и статуя на цар Симеон Велики***.
Българските статуи, както и много други, са били претопени от латинските кръстоносци, които са се нуждаели от пари, за да наемат нови войски.
Само статуята на цар Симеон Велики била разрушена по нареждане на Роман Лакапин, тъй като професионален астролог му предсказал, че по този начин Симеон ще умре от „бяла магия“. И той наистина скоро умрял.
Към 5-6 в. за летописците българите се превърнали в нарицателно на народите, живеещи на Балканите или граничещи с тях. Около 700 г. анонимният автор на Равенската космография заявява, че в земите „между Тракия, Вътрешна Мизия и Македония само българи живеят“. Но появата на „българи” в контекста на разказ за граници може да служи за безпогрешен индикатор, че в случая става дума със сигурност за българите.
При формирането на средновековното българско усещане за държава (Родина) има няколко решаващи фактора. От най-важните и най-старите между тях е феноменът, че България е единствената европейска държава, която още през ранното средновековие се дефинира спрямо околния свят чрез своите граници. Тяхната ненарушимост е закон, издигат се стотици километри валове и стени. По това време принципната липса на идея за териториални граници на държавата е характерна за западните християни. От отговора на 20-ти въпрос на цар Борис I, е видно, че папа Николай I недоумява, защо трябва да бъдат наказвани със смърт пазителите на границата, ако пропуснат някой да я премине неправомерно, респ. да избяга. Бягството от Родината е било равносилно на посегателство срещу персоната на владетеля, а допускането на бягство е било равно на най-висше престъпление срещу кръвта и рода. Но докато граничните валове са били един по-скоро вътрешен маркер на българската граница, преминаването през известната „обширна българска гора” (silva longissima Bulgariae) било едно от най-кошмарните изживявания, което изпитали на гърба си участниците в Първия кръстоносен поход.
През целия средновековен период българите, що се отнася до ангажиментите им към Римската империя (Константинопол), развиват една много сложна двойствена представа за граница. Ангажимент на българските владетели е бил не само охраната на собствените, динамично променящи се граници, но и постоянната защита на Дунавския лимес. За римляните Дунав е била от една страна българска река, отделяща Дунавска от „Отвъддунавска България“, както те я наричат, но от друга страна и „западна граница“ на Римската империя. Общите ангажименти на българи и римляни за охраната на Дунавския лимес се изразяват в постоянно изплащаните на България римски данъци, които най-често са предназначени да финансират защитата на Дунав срещу нахлуващите от север племена. Тази сложна система от вътрешни (частни) и външни (общи) граници на Българската и Римската империя, фактически съществува до края на Средновековието, дори и когато през XIV в. България е разпокъсана на около пет части, а Византия е само сянка на бившата Римска Империя.
Без особено преувеличение, тази двойствена гранична структура може да се определи като първата европейска „система за колективна сигурност”, която, за разлика от старата римска федератска система предполага абсолютно равноправие и респективно – съвсем равни реални ангажименти на участващите страни (това е за Меркел, Макрон и Юнкер :).
За образа „Българите-създатели и пазители на границите” е особено показателен Панагирика (похвално слово) за крал Теодорих Велики, писан през 505/6 г. от тициянския епископ Магнус Феликс Енодий по повод българо-готския конфликт, довел до българо-римския съюз при император Зенон и грандиозната статуя на улицата на процесиите в Константинопол на яздещия бик Българин („с неопределено средновековно съзнание“ :) :
„Сблъскали се два народа, които никога не са се плашили от смъртта. Чудили се един на друг, че се намират равни на себе си и че в човешкия род Гот се осмелява да противостои на Българин и Българин на Гот… Това е народът [българи], който преди теб [Теодорих] имаше всичко, което е пожелавал; народ в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с теб, не се е случвало да срещне противник, който да му устои…. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна... По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш“.
*** Местоположение на статуята на цар Симеон Велики в Константинопол
https://www.lentata.com/images/upload/AAA/s8.jpg
(по материали на доц. д-р Веселина Вачкова)
1. „Националното самосъзнание - такова каквото го имаме сега“ и сега не съществува у някои българи, та камо ли тогава. Не говорим обаче за изключенията, а по-скоро за тия, които даже не са имали държави в ония далечни времена. Наскоро си беше дошъл от Литва египтологът проф. Сергей Игнатов, който там бил ректор на университет горе-долу колкото Американския университет в България. „Те направо ни завиждат“, каза професорът на изумения ТВ-водещ с „колебаещо се“ национално самосъзнание. Те не можели …
да си представят, как можело да има народ с толкова дълга историческа памет, който си подритвал античните находки по улиците, а те там и 1 да намерят било събитие. Министърът на културата проф. Боил Банов пък, призован на разпит от 1 телевизия да отговаря на обвиненията на протестиращи интелектуалци защо откривал топлата вода с наш закон за културното наследство, вместо да ползва напр. швейцарския или германския, също шашардиса ТВ-водещия: Швейцарците нямали древна история и при тях всичко подлежало на покупко-продажби. Германците пък не смятали римското наследство за тяхно наследство и също го продавали. За германско наследство признавали само средновековното и него си го пазели. Докато ние, демек българите, имаме и предантично, и антично, и средновековно, и т. н. наследство. Всичкото го смятаме за българско, продажбата му може да бъде само незаконна и затова трябвало сами да си направим закон за неговото опазване.
2. Първите монаси, които заселват Атон, са скитските, т. е. тракийските от Добруджа между Варна и Кюстенджа. Имената им още стоят в 12 Светогорски скита. Тия земи на Долна Мизия и Малка Скития са наречени „провинция България“ от египетския архиепископ Йоан Никиуски. Там е родината на философа-космограф Етикус Истер, не само написал първата християнска космография, но и създал пра-глаголицата, на Дионисий Малкия, фиксирал календарно новата ера, на скитските монаси, повели „теопасхитския спор“ с Папата и дори успели да внесат корекция в християнския Символ на вярата, на техния роднина и съюзник - главнокомандващия армията на българите-федерати генерал Виталиан и др.
В Света гора се заражда Исихазмът с най-именит представител българинът Теодосий Търновски. След многовековно полулегално съществуване, от 14 век официална догма на Източноправославната църква стана Исихазмът, т.е. етиката и богословието на ранното християнство, които са в центъра на богомилската проповед.
Преди Атонската Света гора да стане „констатинополска юрисдикция“ или след Втората световна война да бъде присъединена към Гърция със (гръцката простотия !?) „столица“ за гръцкия губернатор, тя е трябвало да стане Автономна монашеска държава. Никой друг не е можел да ѝ даде тази автономия освен безспорния хегемон на Балканите по това време цар Йоан Асен II, тъй като не само Атон, но и цяла Северна Гърция са били под негова власт в пределите на Второто българско царство. Именно цар Йоан Асен II дава автономия на Атонската Света гора и я прави Автономна монашеска държава!
По това врече разбитите кръстоносци са в Цариград, а 3-ма самозванци претендират да са римски (цариградски) императори - Никейския, Епирския и Трапезундския - и всеки си има самозванец за цариградски патриарх. Кой от тях ще получи това право зависи от цар Йоан Асен II. Епирският Тодор Комнин е бил зет на цар Йоан Асен II, а българският архиепископ Димитър Хоматиан на втората независима българска църква - Архиепископия Първа Юстиниана и на цяла България със седалище в Охрид - дори го коронясва за римски (константинополски) император. Никейският претендент и неговият патриарх бурно протестират, но българският архиеп. Димитър Хоматиан им казва да не му се бъркат в работата. След като Тодор Комнин нарушава договора и е разбит на Клокотница, цар Йоан Асен II анексира земите му (Епир) и го отстранява от списъка на претендентите.
Макар Никея (като Епир) да се е самопровъзгласила за "Константинопол в изгнание", Никейският претендент Калоян (Йоан) III Дука Ватаци няма никакви права да се нарича Константинополски император, още повече че последният Константинополски патриарх Йоан Каматир, който бяга в България преди превземането на Константинопол през 1204 г. от латинците, отказва категорично да отиде в Никея и да го короняса за император и по-скоро би коронясал цар Йоан Асен II, но умира в България.
Целта на цар Йоан Асен II обаче е била съвсем друга - да се договори за разпределението на наследството на Константинопол и да издигне статута на втората независима българска църква - Търновската патриаршия до член на една нова Пентархия, която да замени Константинопол в старата Пентархия (Рим, Константинопол, Йерусалим, Александрия и Антиохия). След оплячкосването на Константинопол от латинците, Велико Търново де факто става културната столица на европейския Изток в продължение на ок. 2 века - става Третият Рим.
За тази цел цар Йоан Асен II се договаря с Никейския претендент Йоан III Дука Ватаци да свикат през 1235 г. Събора в Лампсак/Галиполи, в който участват и Йерусалимският патриарх Атанасий, Антиохийският патриарх Симеон и Александрийският патриарх Николай. Последните двама идват от Цариград, който е под властта на латински император и патриарх. На Събора Йоан III Дука Ватаци е определен като „римски император“, Никея - за „Нов Константинопол“, но с прерогативи само на изток, епископ Герман за Константинополски патриарх, а архиепископ Йоаким за Търновски патриарх. Йоан III Дука Ватаци обаче е наречен „Източен цар“, защото „Западен цар“, респ. император на Запада е цар Йоан Асен II.
На Събора в Лампсак/Галиполи през 1235 г. двете империи - Никейската и Българската - разпределят наследството на Римската империя (Цариград). България е била все още в Уния с Папата. Интересите на третата европейска политическа сила - Маджарското кралство - са представени на Събора с личното присъствие на българската царица Мария - дъщеря на маджарския крал Андрей. Нейната дъщеря Елена пък своевременно е сгодена за Никейския престолонаследник. По разбираеми съображения, „Западният цар“ Йоан Асен II не присъства лично на Събора, а е стоварил войските си на отсрещния бряг на Проливите и следи за „правилното“ му протичане.
В монетите и грамотите си цар Йоан Асен II се титулува „цар на българи и гърци“. Като „императори на Запада“, българските царе са грижили и за другите племена и народи в него. На Скопския събор през 1346 г. провъзгласяването на Сръбската патриаршия за независима е подкрепено, против волята на Цариградския „император на Изтока“ и неговата патриаршия, не само от Търновската патриаршия, но и от втората независима българска църква - Архиепископия Първа Юстиниана и на цяла България в Охрид - независимо че преди това Сърбия е била в нейния диоцез и си е позволявала да краде нейни епархии.
Като част от сделката, цар Йоан Асен II дава автономия на Атонската Света гора и така тя чак сега - 1235 г. - става Автономна монашеска държава. За целта с българската делегация на Събора цар Йоан Асен II довежда и 3000 Светогорски монаси, както пише в Хрониката на Ватопедския манастир и Цар Бориловия Синодик:
„Така също и христолюбивият цар на българите Йоан Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар Калоян [Йоан III Дука Ватаци] на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ Йоаким…“ (Борилов синодик, 113).
Западът е оставал в ръцете и на официално върналата се към Православието България. Докато България била в Уния с Папата, нямало проблем за Светогорските монаси. Когато обаче през 1274 г. император Михаил VIII Палеолог сключил Уния с Рим през 1274 г., били избити 26-те православни български монаси от Зографския атонски манастир. Загинали демек в борба срещу византийската Уния с Рим от 1274 г. А уж българското и „византийското“ православие били едно и също нещо!?
*** Атонската Света гора в Българската империя при цар Йоан Асен II
http://prikachi.com/images/628/9356628x.jpg
Няма данни за такова нещо. Всичко е в сферата на възрожденската пропаганда.
За това нямаме никакви исторически сведения, но виж за множеството изнесени, а много по-късно и откраднати наши ръкописи от руските колекционери имаме. Подобен пример е Порфирий Успенски, който не просто си е крал църковнославянски ръкописи, но си е откъсвал по страница-две от онези, които не може да си отнесе. Именно руските "изследователи" на църковнославянски ръкописи (от края на 19 и нач. на 20 век) са извършили съвсем съзнателно идеологическата фалшификация да наричат всички балкански ръкописи (включително българските) "юго-славянски". Никъде в техните писания няма да срещнете определението "български" ръкопис.
Ръкописите на български ли са? Не са! На гръцки са и манастирът е бил под Константинополска юрисдикция, когато нашите са го ОБРАЛИ. Това, че по нареждане на Радославов Паница е организирал обира, не прави делото нито законно нито морално. Все едно сега гърците да дойдат и да си отнесат всичко от Роженския манастир (това е само един пример), защото е бил някога гръцки. Освен това - какви българи на Атон през 10 век? Националното самосъзнание - такова каквото го имаме сега - въобще не е съществувало …
тогава. Християнската империя е била над всички етноси и субетноси. Международният език на християните е бил гръцки. Когато Симеон решава, че може да седне на константинополския престол, той не си се представя като български цар, завзел византийски престол, а като император на ромеите. Константинопол е свещен град - втори Рим. Да не говорим, че Византийската империя е мултиетнична и изтъкването на етноса на някакви монаси някъде е просто нелепо.
Язък, че не са ги изгорили, като германските ойропейци през 40-те години. МеТяпул с поредната антибългарска статия... Пембяни боклуци
Много стари, български, християнски книги са били изгорени по време на османското владичество от гръцки "духовници" с цел прекъсване на родовата памет ! Защо за унищожаването на това безценно богатство нищо не се говори ?!?
Версията, че Кушнишкият манастир - „Света Богородица Косиница (гр. Икосифиница)" в село Кормища при планината Кушница, край българския градове Сяр и Драма в Беломорска Тракия (днешна Северна Гърция) - е бил "ограбен" от българска "банда от 60 престъпници", е "съвестно" предадена гръкоманска лъжа.
Според историята на този първи православен манастир в Беломорска Македония, през 450 г. епископът Сосон на гр. Филипи издигнал църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от …
стени и кули от антична крепост. Град Филипи пък е между българските градове Драма и Кавала в Беломорска Тракия. В руините на градската базилика е един от най-дългите запазени старобългарски надписи – на цар Пресиян (836 – 852), който отразява присъединяването на тези земи на Римската империя към Първото българско Царство през 837 г. По това време "гърци" все още е нямало, освен според гърците, руснаците и българските русофили-гръкомани.
Манастирът „Света Богородица Косиница“ е основан през Средновековието сред българска етническа общност и затова носи българско име. Гърците по-късно са го прекръстили на "Икосифиница“ (двадесетте палми). След падането на град Византия (Константинопол) под османска власт в 1453 г., развитието на манастира продължава като елиноманско средище. След клането на 172 монаси от турците през 1507 г., манастирът обезлюдява, но сградите остават. Три години по-късно е разрешено на 10 монаси от Ватопедския*** манастир, обитаван и от българи, да се преселят и да възстановят манастира Косиница. Дебърският майстор Петър Филипов създава иконостаса на манастира.
През 1917 г. манастирът "Св. Богородица Косиница" се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.
Министър-председателят Васил Радославов издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните ценности от застрашените райони (манастира "Св. Богородица Косиница" и храма „Св. Богородица” в Сяр) и да ги изпратят в Националния исторически музей в София. Проф. Богдан Филов изпраща специален отряд българските офицери, които запечатват в сандъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар като процесния кръст, мощехранилницата и др.
В акцията е участвал и войводата Тодор Паница, който вероятно се има пред вид като ръководител на "банда от 60 престъпници". Под влияние на идеите на Коминтерна от всяко българско село да възникнат "нови нации" и на ръководителя на левичарското македонистко крило на ВМОРО Яне Сандански, през 1907 г. Тодор Паница убива ръководителите на дясното пробългарско крило на ВМОРО Борис Сарафов и Иван Гарванов, за което е осъден на смърт от ВМРО и убит през 1925 г. във виенския Бургтеатър от съпругата на Ванче Михайлов - Менча Кърничева.
През първата световна война, след голямата българска победа в Дойранската епопея и последвалия пробив в Добро поле, Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор.
В 1943 г. през втората световна война манастирът отново е опожарен. Само църквата оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. Възстановен е през 60-те години на 20 в.
След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор, в НИМ вече могат да се видят изложени спасените съкровища на манастира Косиница, храма в Сяр и др. Дарохранителницата, изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани, е предадена на Рилския манастир. Книжовното богатство на манастира "Св. Богородица Косиница" е достъпно в "славяно"-"византийския" център „Иван Дуйчев“ – София.
Гръцката държава няма претенции към тях, тъй като въпросът е уреден веднъж в чл. 126 от Ньойския договор и втори път с междуправителствената спогодба от 1964 г.
*** За Ватопедския манастир, Атонската академия на науките и архиепископ Евгений Булгарис:
Построения през 10 в. (втори в Атонската йерархия) Ватопедски манастир е обитаван непрекъснато и от български монаси - неговият разцвет започва след огромните дарения на села, земи, гори и други имоти на българските царе. Във Ватопед се пази и Ватопедската грамота–хрисовул на цар Йоан II Асен и кръст на цар Георги I Тертер, дарен на манастира през 13 век.
Във Ватопедския манастир е била известната "Атониада" - Атонската академия за науки, основана през 1754 г. от нейния ректор - българският архиепископ Евгений Булгарис (1715-1806) от о-в Корфу.
По време на 10 годишното му пребиваване в Гьотинген, Лайпциг и Берлин, Евгений Булгарис е канен от пруския крал Фридрих Велики в двореца Сан Суси да води диспут със съветника му Франсоа Волтер, с който след това стават приятели. Евгений Булгарис е последовател на философските възгледи на Джон Лок, Готфрид Вилхелм Лайбниц и Кристиан Волф. Фридрих Велики го препоръчва на пруската принцеса София фон Анхалт-Цербст, която по-късно като руска царица Екатерина II фон Холщайн-Готорп-Романов го кани за свой съветник и директор на Императорската библиотека.
През 1775 г. Евгений Булгарис е ръкоположен в Полтава за архиепископ Славонски и Херсонски. Архиепископията му е създадена специално за него, за да устройва "новопридобитите" земи с мирните договори от К. Кайнарджа (Добруджа, България,1775), Яш (Молдавия, 1792) и аншлуса на Кримското царство (1783). Архиеп. Евгений Булгарис става втори ранг след руския патриарх. Става действителен член на Императорската академия на науките в Санкт Петерсбург.
Архиеп. Евгений Булгарис е инициатор и главен съветник на Екатерина II на нейния "Гръцки проект" за създаване на 2 гръко-фанариотски империи под руски контрол изцяло върху българското етническо землище на север и на юг от Дунава, в резултат на които българите щяха да бъдат погърчени, ако не беше Френската революция и войните на Наполеон Бонапарт.
За тия му "заслуги", през 1806 г. архиеп. Евгений Булгарис е погребан в Александър Невската лавра в Санкт Петерсбург, където се погребват руските царе и патриарси. 200 годишнината от смъртта му през 2006 г. беше почетена със специални сесии на Руската и Атинската академии на науките. За наша чест, Светият Сидон на Българската православна църква си затрая за юбилея.
Архиеп. Евгений Булгарис е открил редица изгубени и забравени за света произведения на античната литература, превел ги е на гръцки, руски и западноевропейски езици и така ги е направил достояние на европейската култура. Единственият недостатък на този крупен български интелектуалец от европейски, т.е. от световен калибър е бил, че е бил гръкоманин. За него нямало по-голяма чест и благо на света от това да си грък.
Той застъпва гръкоманската лъжетеория за пълна етногенетична идентичност на населението на новосъздадената за първи път гръцка държава през 1828 г. с населението на древна Елада и Римската империя със столица тракийския гр. Бизантия (Константинопол, Цариград). Тази лъжетеория е отречена още през 1840 г. от проф. Якоб Фалмерайер, както и от Геснер, Макс Фасмер, Франц Миклошич и др. Фалмерайер направо доказва, че цялата топонимия на Пелопонес е тракийско-българска, въпреки многобройните кампании за елинизацията и гърцизацията ѝ.
Архиеп. Евгений Булгарис е и ревностен поддръжник на лъжетеорията за произхождението на Руската империя от "Византия" и по тая причина наследила древния Рим, на лъжетеорията за кръщението на Русия от "гръцката Византия", на "скандинавския" произход на българската княгиня Елена, станала Киевска княгиня Олга (Оленя) и на легендата за нейното кръщение в Константинопол и прочие митове и легенди.
По горните причини, именно на него и в негово лице на гръкоманите св. Паисий Хилендарски посвещава укорителното мото на своята "История Славноболгарская" - "О, неразумний и юроде (=глупако), поради что се срамиш да се наречеш болгарин…!". А не на българския народ, който ужким бил забравил произхода си, както твърдят българските гръкомани, русофили и някои интелектуални "полезни идиоти".
Кви ватници бе? В про-американските България и Уркия хората мръзнат, аз съм с откачени радиатори. Путин осигурява безплатен газ и парно на своите сънародници! В Уркия най-популярна е про-руската православна църква. Там има 3, сега ще станат 4! И хиляда да станат, полза няма! Уркия е най-корумпираната територия, по-зле и от нас! Управлявана зле, с американски съветници! Там се кланят на корупцията и джендерастията! Затова 3 млн урки са напуснали Уркия за постоянно, а още 9 милиона се водят "временно" напуснали поредния про-американски "рай"
Няма нищо патриотично да защитаваш кражби било от манастири, музеи или др. места. По време на ПСВ има специална група от български учени които са обикаляли Сев. Гърция и Македония и са взимали от манастири и др. места ценности. Още се държат от нас. Военни трофеи. Гърция или Всел. патриаршия винаги може да си ги поиска.