Всички кандидат-инвеститори за АЕЦ "Белене"" искат държавни гаранции

Всички кандидат-инвеститори за строежа на АЕЦ "Белене" искат държавни гаранции, стана ясно при представянето на доклада по оценка на въздействието върху околната среда на проекта.

Министерството на финансите е с положително отношение към тези искания и няма да се противопостави на даването на държавни гаранции, коментира по-късно финансовият министър Милен Велчев. По думите му, тепърва ще се преговаря за каква част от проекта държавата ще даде гаранции, но без тях АЕ "Белене" не можела да се реализира.

В министерството на енергетиката са постъпили 8 инвестиционни оферти. Изискване на българската страна към кандидат-инвеститорите е цената на електроенергията, произвеждана в АЕЦ "Белене", да е по-ниска от тази в ТЕЦ-овете, съобщи експертът във ведомството Борис Пеков, цитиран от БНР.

Според експертите, които работят по проекта след размразяването му от сегашния кабинет, най-добрият вариант от екологична гледна точка е на площадката в Белене да се изгради ядрен реактор от "леководен" тип. Седем от 8-те инвестиционни оферти се базират на този тип реактор, единствено офертата на Канадската енергийна компания е за реактор тип "тежка вода", каквито са в румънската АЕЦ "Черна вода".

По думите на Красимир Николов, ръководител на междуведомствената комисия за подготовка на строителството на централата, изборът на инвеститор ще се извърши чрез преки преговори.

В министерството на енергетиката са постъпили предварителните оферти на чешката "Шкода" - за изграждане на 1000 мегаватова мощност, на американската "Уестингхаус" - също за 1000 мегавата, три предложения на руската "Атомстрой експорт" - за ВВЕР 1000 и ВВЕР 640 мегавата, два варианта на френската "Фраматом" - за 1500 и за 1250 мегавата.

Чешкото и едно от руските предложения предвиждат най-пълно използване на съществуващото оборудване в Белене, каза Николов. Проектът за Втора Атомна, замразен в началото на 90-те години, предвиждаше на площадката в Белене да се построи 1000-мегаватова ядрена мощност, за което бе доставен и реактор от Чехия.

Според представения в понеделник доклад, околната среда в Белене има потенциал да поеме ядрена мощност до 2000 мегавата. Във вторник докладът ще бъде обсъден с обществеността на Плевен, Белене, Никопол, Свищов и София.

Красимир Николов изрази надежда реалното строителство да започне до края на следващата година, за да може първият блок в Белене да бъде пуснат в експлоатация до 2010 година. Тогава, според разработения от НЕК план за развитие на енергетиката с минимални разходи, България ще има недостиг от около 1000 мегавата. Този вариант е пресметнат при предсрочното затваряне на 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй" през 2006 година.

Пред Би Ти Ви Николов изрази притеснение, че сравнително краткия срок може да се отрази негативно върху проекта "Белене". "Може да се претупат някои работи, особено в процеса на договарянето, на търга, а след това и в изпълнението", каза Николов.

Затова, по думите му, е необходимо 3-ти и 4-ти блок в Козлодуй да си отработят експлоатационния срок, който имат в момента - тоест да работят още около 30 години, до 2035-та. Според прогнозите на НЕК, при този вариант необходимостта от нова 1000-мегаватова мощност в България ще се появи няколко години след 2010-та.

В същото време, пред БНР Николов коментира, че дори България да успее да пусне АЕЦ "Белене" през 2010 г., ако затвори двама малки реактора в Козлодуй през 2006-та, в периода до старта на Белене ще ѝ се наложи да внася електроенергия, което ще се отрази върху цената на тока.

Следващата седмица ще бъде оповестен технико-икономическият анализ за АЕЦ "Белене".