Всички са срещу идеята за раздвижване на "спящите" акции от приватизацията

Засега финансовото министерство не намира съмишленици за новата си концепция

Всички са срещу идеята за раздвижване на "спящите" акции от приватизацията

Идеята на Министерството на финансите да раздвижи "спящите" акции от масовата приватизация на този етап не среща на практика никаква подкрепа сред заинтересованите страни. Тя се поддържа почти само от авторите си - ведомството на Владислав Горанов и Централния депозитар, докато критиките са от всички посоки – експерти, притежатели на "спящи" акции, бивши приватизатори и медии.

Преди десетина дни финансовото министерство предложи да се задължат гражданите със "спящи" акции или да ги прехвърлят в инвестиционен посредник в рамките на година, за да търгуват с тях, или да ги оставят да бъдат преместени в новосъздаден инвестиционен фонд, който колективно да управлява правата им. Ако изобщо не проявят интерес към книжата си в рамките на около 6-7 години, средствата на хората ще се прехвърлят в Сребърния пенсионен фонд.

Хората няма интерес да търгуват с книжата си

В момента мнозинството от гражданите нямат никакъв интерес към акциите си и не получават никакви дивиденти срещу тях. От това нерядко се възползват други акционери в бившите приватизационни фондове, част от които управляват лошо включените в холдингите предприятия и не раздават дивидент по различни причини. Друга част от бившите фондове обаче се управляват добре и раздават добри дивиденти, ако някой си ги потърси. Ако обаче човек не си поиска парите в рамките на 5 години, дивидентът остава в полза на компанията.

Ако се създаде единен инвестиционен фонд, който да управлява правата на дребните акционери, той ще може да се меси в управлението на апетитни предприятия, което е и една от причините за критиките към идеята.

До момента срещу концепцията на МФ се обявиха куп експерти - например бившият вицепремиер от НДСВ, а сега съдружник във финансовата компания "Експат капитал" Николай Василев, финансистът и съпредседател на "Зелените" Владислав Панев, финансовият анализатор от сайта "Моите пари" Иван Стойков, а пред Mediapool подобно мнение изказа и изследонателят на масовата приватизация проф. Пламен Чипев. Бившият директор на фондовата борса Виктор Папазов също заяви пред в. "Сега", че е малко вероятно концепцията да доведе до добри резултати за мнозинството българи, сдобили се навремето с бонови книжки. Счита се, че това са около 2 милиона души, притежаващи активи, възлизащи по номинал на около 2 млрд. лв.

Бившите приватизатори също са против

В петък срещу концепцията се обявиха вкупом и работодателските организации. Част от техните ръководства са силно заинтересована страна, защото управляват или имат акции в бивши приватизационни фондове.
"Прилагането на концепцията ще засегне и ощети близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на масовата приватизация", посочва в свое становище Асоциацията на организациите на българските работодатели. Според документа предвидените в концепцията "конфискация" и "национализация" противоречат на принципите на съвременната демократична държава.

По-рано негативна позицията изрази Българската стопанска камара, оглавявана от бизнесмена Радосвет Радев, участник в приватизацията и основател на най-големия приватизационен фонд "Доверие" и на другия популярен приватизационен фонд "Албена инвест" (днес "Албена" АД). Според БСК концепцията на МФ "ще създаде изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост на български граждани". Радосвет Радев и колегите му в БСК са на мнение, че изобщо не е работа на държавата да се меси в проблема със "спящите" акции, а евентуална информационна компания по въпроса не би дала резултат в сегашната ситуация.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) директно настоя за оттегляне на концепцията. Нейният председател Васил Велев е изпълнителен директор на "Стара планина Холд" – бившия Централен приватизацонен фонд. Според Велев и колегите му концепцията е в "крещящо противоречие" с конституцията и ще доведе до конфискация на имущество.

В четвъртък срещу концепцията се обяви и Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, като нейният основен аргумент е също нарушаването на неприкосновеността на частната собственост.

Доколко има противоречие с конституцията обаче не е съвсем сигурно. Според юриста проф. Огнян Герджиков на пръв поглед предложената идея няма противоречие с конституцията, защото ценните книги пораждат право на вземане, което се погасява по давност, а не право на собственост. Централният депозитар твърди, че проектът е консултиран с юристи и с Министерството на правосъдието и критиките по въпроса за собствеността са отчетени.

Хората с акции не искат държавата да ги принуждава да търгуват с тях

Експерт, пожелал да остане анонимен, заяви пред Mediapool, че проблем ще има и с оценяването на акциите при евентуално прехвърляне. 91 от дружествата, в които хората имат книжа, са публични и се търгуват на фондовата борса, но други 545 компании са непублични и не е ясно кой и как ще оценява техните акции.

Проф. Пламен Чипев от Пловдивския университет "П. Хилендарски" също смята, че концепцията не е добра. "Това е в ущърб на крайния инвеститор. Фактът, че задължаваме някой да се разпорежда с имуществото си по начин, по който той трябва или да доплати, или да вкара допълнителни суми, или да отиде на риск, или дори да загуби имуществото си в чужда полза, не е в изгода на крайния инвеститор", заяви той пред Mediapool.

"Аз имам точно такива "спящи" акции от едно разграбено, разрушаващо се предприятие пред очите на цяла София. То се намира в прекрасен, много скъпо струващ парцел и рано или късно то ще получи своята стойност. Аз просто изчаквам момента. Не искам държавата да ме постави в принудителна продажба. Това се отнася за хиляди хора", посочи още проф. Чипев. По думите му окрупняването на акциите чрез единен инвестиционен фонд само допълнително ще обезличи и без това ниското дялово участие на хората.

По думите на икономиста трябва да се премахнат всички такси по управлението на книжата от масовата приватизация, за да имат хората икономически интерес да ги "раздвижат".

Централният депозитар защити концепцията

В защита на концепцията обаче публично се изказа изпълнителният директор на Централния депозитар Васил Големански.

Според него създаването на инвестиционен фонд, които да защитава колективните интереси на отделните акционери, е един реалистичен вариант хората да получат нещо срещу собствеността си, която към момента на практика не им носи никаква печалба. По думите на Големански такъв фонд ще представлява интересите на хората на общите събрания на компаниите, ще следи те да се управляват добре и да раздават дивидент.

Подобен фонд има в Румъния, като там той се управлява от "Франклин Темпълтън" (една от най-големите в света компании за управление на активи, б. р.), твърди шефът на депозитаря. "Преди 2-3 години бях поканил "Франклин Темпълтън" на едно наше събитие и те направиха много добра презентация, с която показаха как печалбата на държавни дружества, в които влиза фондът, скача в пъти. Или от губещо дружеството става печелившо. Това е свидетелство за начина на управление на самите дружества, а освен това се покачва и доходността на самия фонд", обясни Големански пред Mediapool.

По думите му срещу концепцията има негативна реакция от акционери в бившите приватизационни фондове, защото много от тях имат дял, съизмерим с този на "спящите" акции. "Тоест, ако тези "спящи" акции получат по-голямо легитимно, единно представителство, те биха могли доста да повлияят върху управлението на дружествата", посочи Големански.

Министерството на финансите няма много варианти

На този етап не е ясно как Министерството на финансите ще реагира при преобладаващата негативна обществена реакция към концепцията.

Ако тя се претвори в законопроект в сегашния си вариант, има риск от силна съпротива и отхвърлянето ѝ в парламента. Друга опция е тя да се измени, така че държавата да свали таксите по управлението на акциите и да направи участието в колективния инвестиционен фонд доброволно, за да няма критики за "национализация". В този случай обаче рискът е отново ниска активност на гражданите, слабо участие, което почти ще обезсмисли създаването на фонда.

Третият вариант е оттегляне на концепцията, при който акциите от масовата приватизация ще продължат необезпокоявания си сън, най-вероятно завинаги.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес