Всичко от което се нуждаем ... европейско правителство и легитимна опозиция

Новият български парламент има да решава две задачи: да минимализира риска от провал на българското членство в ЕС и да гарантира стабилността на политическата система след появата на “Атака”. Проблемът е, че решаването на първата задача създава трудности пред решаването на втората и обратно.

Решаването на европейската задача за минимализиране на риска от провал на българското членство в ЕС изисква максимално бързото формиране на максимално широко управляващо мнозинство. Това налага правенето на максимално големи компромиси с предизборните обещания, което задълбочава процеса на делегитимация на политическия елит и увеличава риска за стабилността на политическата система.

Решаването на политическата задача за гарантиране на стабилността на политическата система изисква релегитимация на политическия елит чрез спазване на поетите предизборни ангажименти и провеждането на принципна, последователна и прозрачна политика. Това при наличните баланси в парламента прави невъзможно съставянето на правителство и увеличава риска за провал на българското членство в ЕС.

Изборните резултати поставиха политическия елит в ситуация, при която той не може да намери правителствена формула, която сама по себе си да реши едновременно и европейската, и политическата задача пред България. Всички мислими парламентарни комбинации за управляващо мнозинство остават в една или друга степен политически нелегитимни, а всички политически легитимни варианти за изход от ситуацията представляват заплаха за европейското бъдеще на страната.

В подобна ситуация е очевидно, че България не може да има правителство, което да бъде едновременно и “европейско”, и “легитимно”. България може да има правителство, което да реши европейската задача пред страната без обаче да е в състояние да адресира политическия проблем, заявен от появата на “Атака”. За да бъде адресиран този проблем, страната се нуждае от легитимна опозиция, която да може да формулира жизнеспособна алтернатива както на бъдещото правителство, така и на атаката срещу стабилността на политическата система.

Комбинацията “европейско правителство” плюс “легитимна опозиция” е единствената формула, която очертава позитивен изход от капана на двойния риск пред България, свързан с опасностите пред европейското бъдеще на страната и стабилността на нейната политическа система. Тази формула дава и ключа за оценка на възможните модели за управление мислени както през необходимостта от европейско правителство, така и през изискването за формиране на легитимна и жизненоспособна опозиция.

Голяма коалиция, по-голяма ... още по-голяма

Най-вероятен, а и най-добър изглежда сценарият за формирането на правителствена голяма коалиция (БСП + НДСВ), или по-голяма коалиция (БСП + НДСВ + ДПС), или дори още по-голяма коалиция (БСП + НДСВ + ДПС + БНС) и колкото по-голяма, толкова по-добре. Подобна голяма коалиция ще отговори на условието за създаването на “европейско правителство”, защото европейският дневен ред може да бъде единствената легитимна база за нейното формиране. Подобно правителство ще има голямо мнозинство и малки възможности за оправдания за неизпълнение на европейския дневен ред в законодателството на страната.

Подобна голяма коалиция ще създаде и подходящи условия за формирането на легитимна и потенциално жизненоспособна опозиция, най-вероятно водена от ДСБ. Събирането на едно място на декларираните политически противници на ДСБ – БСП, Царя, Доган и потенциално Софиянски - ще оправдае политическата платформа на партията, ще създаде условия за удобно и последователно опозиционно поведение, а в комбинация с вътрешното дестабилизиране на ОДС ще разчисти терена за консолидация на дясното пространство, без то да минава задължително през обединяване на политическите субекти в него. Това в съчетание с умерения евроскептицизъм на Костов може да създаде достатъчно предпоставки поредната вълна от разочаровани избиратели да намерят в една потенциално консолидирана десница едновременно алтернатива на политическия компромис, който ще стои в основата на новото правителство и заедно с това алтернатива на екстремизма, характерен за Атака.

Малка коалиция

Вариантът малка коалиция (БСП+ДПС+отделни депутати от БНС и/или НДСВ, а вероятно и Атака) не е изключен, но определено е лош. При подобен вариант България ще има по-скоро “правителство на инат”, а не “правителство на европейската интеграция”. Платформата на това правителство ще бъде по-близо до партийния популизъм на левицата, отколкото до европейския дневен ред на страната. То ще бъде политически нелегитимно дори в очите на тези, които ще го подкрепят, ако си спомним определението на депутата от БСП Георги Кадиев, че правителство “само на БСП и ДПС ще бъде най-лошият вариант за България”.

От гледна точка на необходимостта да се формира легитимна и жизненоспособна опозиция този вариант също е лош. При подобен вариант опозиционното пространство ще се напълни с твърде много играчи, които по-скоро ще си пречат, отколкото да си помагат, без да е ясно дали те са повече опозиция на себе си или на правителството. В този смисъл сценарият “малка коалиция” може да провали както европейските шансове на България, така и потенциала за формирането на легитимна и жизненоспособна опозиция, която да гарантира стабилността на политическата система.

Правителство на малцинството

Идеята за ляво правителство на малцинството, подкрепяно от НДСВ и други партии по отношение на европейските приоритети на страната беше лансирана като възможна формула за едновременното запазване на европейските шансове на България и на стабилността на политическата система. Подобно правителство обаче би имало твърде нелоялна подкрепа в парламента и твърде много оправдания за евентуално неизпълнение на европейския законодателен дневен ред на страната. До подобно правителство може да се стигне единствено в резултат на провал на опита за сформиране на коалиционно “европейско правителство” и то ще бъде по-скоро част от безизходицата, отколкото формула за изход от нея.

Появата на правителство на малцинството ще има негативно въздействие и върху шансовете за консолидирането на легитимна и жизненоспособна опозиция, тъй като опозиционните партии в парламента по необходимост ще имат непоследователно и неясно поведение спрямо кабинета. Те ще трябва да критикуват правителството и едновременно с това да го държат на власт, което ще бъде възприето от избирателите като поредна форма на политическо лицемерие и ще доведе до допълнителна дестабилизация и делегитимация на политическата система.

Дясно-центристко правителство

Появата на дясно-центристко правителство с участието на НДСВ, ДПС, ОДС, ДСБ и БНС е аритметически възможно, но политически опасно. От гледна точка на европейската задача пред България подобно правителство теоретично би могло да довърши започнатите реформи, макар и трудно. От гледна точка на бъдещето на политическата система обаче подобно правителство би било твърде нелегитимно. Първо, то би събрало на едно място Костов, Доган и Симеон, което изглежда логически абсурдно и морално неприемливо. Второ, този сценарий би оставил в опозиция най-голямата партия (БСП) и партията на протеста (Атака), което е най-краткия път до възможността най-голямата партия да се превърне в партия на протеста или по-лошо – партията на протеста да се превърне в най-голяма партия.

Исторически легитимното правителство

На фона на наличните възможности, формирането на голяма коалиция за управлението на България по формулата “БСП и НДСВ +” изглежда исторически легитимно, макар и да е политически компромисно. Подобно правителство би било оправдано както от гледна точка на европейската интеграция на страната, така и от гледна точка на шансовете за запазване на стабилността на политическата система. Това е единствената формула, която предлага едновременно решаване и на европейската, и на политическата задача пред новия парламент. Всички останали възможности биха задълбочили кризата, вместо да предложат изход от нея.

Оттук се налага промяна на критерия за легитимност от гледна точка на задачите пред политическия елит, а не от гледна точка на собствените му послания към избирателите. Задачата пред БСП и НДСВ е да решат “европейския проблем” на България и всеки компромис, който те направят за решаването на тази задача, би бил исторически легитимен, макар че би довел до тяхната частична политическа делегитимация пред собствените им избиратели. Задачата пред класическата десница (главно в лицето на ДСБ и ОДС) е да реши “политическия проблем” пред България чрез формирането на последователна и жизненоспособна опозиция едновременно и на новото правителство, и на екстремизма на “Атака”, за да гарантира стабилността на политическата система и в този смисъл всяка безкомпромисност от тяхна страна би била исторически оправдана.

Това са пистите, по които различните политически субекти трябва да бягат, за да може България да стигне до финала. Ако някой от играчите влезе в пистата на друг, рискът от препъване и контузии рязко се увеличава. Ако БСП и НДСВ тръгнат да решават проблемите на политическата система, а партии като ОДС и ДСБ се заемат да решават “европейския проблем”, те на практика ще се дисквалифицират и ще осигурят на атаката срещу политическата система служебна победа.

На този фон границите на легитимния политически компромис добиват различни измерения за различните политически субекти. За партиите, които решават “европейския проблем” на страната компромисът, включително относно името на бъдещия премиер, би бил не само легитимен, но и необходим. За партиите, които решават “политическия проблем” на страната, компромисът и то специално с името на бъдещия премиер, би бил напълно нелегитимен и недопустим. Важното е едните да не си объркат ролята с тази на другите.