ВСС подкрепи Григоров за ремонта на Съдебната палата

Висшият съдебен съвет (ВСС) одобри в сряда финансовия одит на ремонта на Съдебната палата, според който няма съществени нарушения. За резултатите от проверката, извършена от комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, гласуваха 16 магистрати, 5 бяха против и един се въздържа.

Така съветът на практика подкрепи председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, отговорен за ремонта на палатата в периода 13 юни 2001 г. - 31 декември 2004 г. и разследван за него от главния прокурор Никола Филчев.

Това е вторият документ, който установява липсата на фрапиращи нарушения, за каквито говорят от прокуратурата. Преди месец проверка на Сметната палата също установи, че няма нарушение при извършването на ремонта на правораздавателната сграда.

В сряда единствено представителите на прокуратурата във ВСС продължаваха да твърдят, че има сериозни нарушения, заради които разследването по случая трябва да продължи.

Заместникът на Никола Филчев Христо Манчев  заяви, цитиран от БНР: “Положителен е само крайният отговор в доклада. В 60 страници се сочат нарушения, включително неправилно противозаконно осчетоводяване на суми от порядъка на 1.8 млн. лв. за две години. И на 30 декември 2003 г. това, което е трябвало да отиде като ДДС за държавата, е отишло, но две години по-късно”.

Според Манчев неправомерно служители във фирмата-изпълнител на ремонта са били застраховани срещу трудова злополука за сметка на бюджета на съдебната система. Манчев посочи още, че авансово на фирмата са превеждани суми, по-високи от предвидените в договора.

От своя страна зам.-председателят на ВКС Румен Ненков коментира, че не може да разбере на базата на какви данни е образувано разследването на ремонта на палатата и напомни, че става дума за скъпо съдебно производство, което ще бъде платено от българския данъкоплатец.

На днешното си заседание магистратите са били запознати и с резултатите от проверката на инспектората на Министерството на правосъдието по сигнала на главния секретар на МВР Бойко Борисов, че над 200 криминално проявени лица са си сменили имената или единните граждански номера противозаконно. Според Борисов това била една от причините тези лица да не могат да бъдат преследвани от органите на МВР.

Проверката е потвърдила, че наистина 277 криминално проявени лица са сменили самоличността си в периода 2000-2004 г., като при промяната е имало нарушения, за част от които са отговорни съдии.

Зам.-председателят на ВКС Румен Ненков определи тази проверка като част от кампания, която цели да дискредитира съда. Той направи връзка между нея и подслушването на съдии, давайки конкретни примери с негови потърпевши колеги. По думите му, за разрешаване на подслушването е достатъчен анонимен сигнал или сигнал на страна по дадено дело. “И кой се подслушва? Съдията, “най-корумпирания”, над който има още две инстанции”, възкликна той.

В отговор зам.-главният прокурор Христо Манчев напомни, че от доста време разрешение за подслушване се издава само от председател на окръжен или на апелативен съд.