ВСС защити следствието от орязване на правомощия

Висшият съдебен съвет (ВСС) се обяви в подкрепа на следствието като институция. За ефективното противодействие на организираната икономическа престъпност не е целесъобразно правомощията на следствието да бъдат стеснявани, се посочва в приета днес декларация.

Позицията на ВСС е по повод процедурата за изготвянето, констатацията и поемането на определени ангажименти по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" за периода октомври 2003 - март 2004г.

ВСС призовава длъжностните лица, които в хода на преговорния процес за присъединяване на България към ЕС поемат ангажименти за законодателни промени, свързани със структурата и правомощията на съдебната власт, предварително да вземат становището на ВСС и установените от Конституцията съдебни институции.

Декларацията не е адресирана до никого, а по-скоро демонстрира позиция, обясни говорителят на ВСС Светла Иванова.

Адресат на декларацията обаче е изпълнителната власт. Преди седмица избухна скандал между следствието и кабинета заради лансираната идея в отчетния доклад до Брюксел за изпълнението на ангажиментите по глава "Правосъдие и вътрешни работи" правомощията на следствието да бъдат прехвърлени в по-голямата си част към МВР.

В проекто-документа, изготвен от междуведомствена група работна група, бе записано, че 97 % от разследванията ще преминат към дознателския апарат в МВР, а само 3 процента ще останат за следователите. Това са дела, свързани с посегателство срещу мира и човечеството, диверсия, вредителство и т.н., както и престъпления извършени от хора с имунитет, каквито се образуват изключително рядко.

Шефът на Националната следствена служба Ангел Александров обвини чиновниците в изпълнителната власт, визирайки експерти в МВР, че омаловажават ролята на следствието като му отнемат правомощия, заложени в конституцията като орган, осъществяващ предварителното производство по наказателни дела. Той изпрати и протестно писмо по този повод до ВСС и до вицепремиера Пламен Панайотов.

В работната група присъстват всякакви чиновници от изпълнителната власт, но отсъстват следователи. А препоръките на ЕС са, когато се дискутират проблеми, свързани със структура от съдебната власт, да има и техен представител, заяви Александров. Подкрепи го и зам.главният прокурор Христо Манчев.

След среща в петък между Александров и министъра на правосъдието Антон Станков, и по настояване на вицепремиера Панайотов, оспорваната от следователите част в доклада за Брюксел отпадна.

Правосъдният министър се оправда, че не е виждал доклада, въпреки че Министерство на правосъдието заедно с МВР пое ангажимент в Брюксел при затварянето на преговорната глава 24 за редуциране правомощията на следствието и прехвърляне на делата в МВР.

Според препоръките на Венецианската комисия към ЕС, разследването трябва да се извършва от органи към изпълнителната власт, за да се повиши ефективността на досъдебното производство. ЕС препоръчва на България да избере европейския модел, според който следствието е към изпълнителната власт.

От следствието и прокуратурата обаче твърдят, че няма такова изискване от Брюксел, а вариантът за закриване или прехвърляне на следователите към МВР се подсказвал на ЕС от заинтересовани български среди. Това становище изрази и президентът Георги Първанов.

Ангел Александров изтъкна като аргумент 120-годишната история на следствието в България, в която то винаги е било част от съдебната система.

Според шефката на Съюза на съдиите Нели Куцкова, дори и да бъде извадено от съдебната система, следствието не трябва автоматично да се връща в МВР, а да му се търси друго място в рамките на изпълнителната власт. Опасенията са, че полицаите ще се опитват да диктуват на следователите на всяка цена да обвиняват заподозрените, и до ефективност отново няма да се стигне, когато се стигне до съд.

Още от България