Втора примка около шията на световната търговия. Хусите заплашват да затворят Червено море

Формирования на хусите заявиха, че са поставили ултиматум на корабите, които се опитват да товарят стоки в пристанищата на Саудитска Арабия. Както пише кореспондентът на Би Би Си по въпросите на сигурността Франк Гарднър, световната търговия може да се изправи пред още едно сериозно препятствие, а опитите то да бъде премахнато със сила могат да доведат до ново изостряне на напрежението в Близкия изток.

Арабските държави от Персийския залив, които доскоро се смятаха за остров на стабилността с ниска престъпност и ниски данъци, вече са принудени да живеят с постоянната заплаха от нападения от другия бряг на Залива – от все още добре въоръжената Ислямска република Иран.

Изглежда към този проблем се добавя още един. Йеменските хуси очевидно са се отказали от примирието със Саудитска Арабия, сключено през 2022 г. Тази седмица две саудитски плавателни средства бяха поразени от ракети. Според хусите още десет кораба са се отказали да влязат в саудитски пристанища след отправения от тях ултиматум.

По този начин под заплаха се оказва корабоплаването през Баб ел-Мандебския проток, който свързва южната част на Червено море с Индийския океан. Това е важно само по себе си, но още повече заради продължаващата блокада на Ормузкия проток от Иран – ключов маршрут за износа на петрол и химически продукти от държавите в Персийския залив.

До този момент Саудитска Арабия се стремеше да стои настрана от войната между САЩ и Иран и дълго време успяваше да избегне щетите, причинени от ирански дронове и ракети на други американски съюзници в региона – Кувейт, Йордания и Бахрейн. Благодарение на огромния си петролопровод кралството транспортираше суров петрол от източните си провинции до терминала Янбу на брега на Червено море, откъдето танкерите го превозваха през Баб ел-Мандеб към азиатските пазари.

След възобновяването на американските удари срещу Иран в началото на юли ирански ракети достигнаха и до Саудитска Арабия. А сега хусите заплашват да блокират корабоплаването. По всичко личи, че действията им се ръководят пряко от ирански военни. Според Reuters, позовавайки се на източници в Иран и Йемен, делегация от 10–20 представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), придружена от военна техника, е пристигнала в контролираната от хусите част на Йемен на 13 юли.

Един от източниците заявява, че командири на КГИР са изпратени, за да подпомогнат операциите на хусите и да ги обучат да използват нови ракетни системи. Иранското външно министерство не е коментирало тези твърдения, а Техеран и преди е отричал да снабдява хусите с ракети. Самите хуси също твърдят, че сами произвеждат своето въоръжение.

Хусите се превръщат в единно движение през 2014 г., когато на фона на събитията от Арабската пролет шиитските племенни формирования от северен Йемен настъпват на юг, превземат столицата Сана и впоследствие установяват контрол над няколко гъсто населени района, включително стратегически важния пристанищен град Ходейда.

През 2015 г. Саудитска Арабия се намесва в подкрепа на международно признатото йеменско правителство, смятайки, че не може да допусне на южната си граница да се утвърди въоръжена групировка, подкрепяна от нейния основен регионален съперник – Иран. В Рияд вярвали, че с модерната западна авиация и ракети бунтовниците бързо ще бъдат принудени да капитулират.

Това обаче не се случва. Въпреки огромните жертви сред цивилното население вследствие на масирани бомбардировки, хусите не се предават и след десет години вече са стабилно установени във властта. След примирието със Саудитска Арабия те насочват усилията си срещу Израел, като атакуват главно морски превози, свързани с него в Червено море. Под обстрел попадат и американски и британски кораби, които повече от година се опитват да защитават търговското корабоплаване.

Подобно на иранския бряг при Ормузкия проток, и крайбрежието на Йемен по Червено море е осеяно с пещери, тунели и укрития, които позволяват сравнително безопасно съхраняване на боеприпаси и бързото им използване при нови атаки.

През май 2025 г. САЩ постигнаха примирие с хусите, но сега президентът Доналд Тръмп обещава да се „разправи“ с тях, което прави възобновяването на военните действия напълно реална възможност.

Относителното спокойствие в Червено море бе нарушено още на 7 юли, когато след ракетна атака на хусите потъна товарният кораб Eternity C, плаващ под либерийски флаг и собственост на гръцката компания Cosmoship. Корабът се връщал празен от Сомалия, след като доставил хуманитарна помощ. Хусите заявиха, че причината за нападението е, че други кораби на същата компания са посещавали израелски пристанища.

Политическата карта на кризите в Близкия изток се променя. Ситуацията донякъде се стабилизира в Ирак и Сирия след години граждански конфликти. В ивицата Газа номинално действа примирие, въпреки че жертвите продължават. На Западния бряг напрежението остава изключително високо заради разширяването на израелските селища. Засега се запазва и прекратяването на огъня между Израел и „Хизбула“ в Ливан.

В същото време обаче напрежението се премества към Персийския залив и Арабския полуостров. Доналд Тръмп въвлече САЩ във война с Иран, без да се вижда изход от нея.

Всяка нощ американската авиация нанася удари по мостове, пътища и електроцентрали в Иран, но не успява да принуди КГИР да се откаже от блокадата на Ормузкия проток. Всяка нощ Иран отвръща с удари по арабски държави и райони, където се намират американски военни бази, опитвайки се да разедини САЩ и техните съюзници.

С всеки изминал ден, в който танкерите и корабите с химически продукти и торове не могат да напуснат Персийския залив, напрежението върху международните вериги за доставки нараства. Ако бъде блокирано и Червено море, натискът върху световната икономика ще стане още по-силен.

Допълнително безпокойство предизвика и споразумението между САЩ и Саудитска Арабия за създаване на ядрена енергийна програма. Засега няма основания да се смята, че Рияд възнамерява да използва тази програма за разработване на ядрено оръжие. Но самата възможност поражда опасения, че и други държави в региона – като Турция и Египет – могат да ускорят собствените си ядрени програми.

Близкият изток е свикнал с периодични изблици на насилие и напрежение и настоящата ситуация все още не е най-тежката, която регионът е преживявал през последните десетилетия. Но всички тези тревожни сигнали, взети заедно, показват, че без трайно и всеобхватно споразумение между САЩ и Иран регионът е изправен пред продължителен период на нестабилност.