Явор Сидеров: Борисов иска сглобката, но я клати за лична изгода

Загубата на София беше калкулирана за ГЕРБ, доколкото партията вече няма полза от кмет на столицата след дългогодишното управление на Борисов и Фандъкова. Те имаха нужда от силно присъствие в общинския съвет, но претърпяха голяма загуба, казва политологът Явор Сидеров в интервю за Mediapool.

Играе ли Бойко Борисов за разтурване на сглобката или върти предизборен театър?

Бойко Борисов не работи за разтурване на сглобката, а прави онова, което му се отдава най-много, а то е да манипулира всички с цел изгода. Той с една подметната фраза за Ваня Григорова успя едновременно да държи в напрежение и самата нея, която сега трябва да се оправдава, че не е търсила подкрепата му, и същевременно да покаже на колегите си от "сглобката", че има и други варианти. Не мисля, че Борисов има интерес да разтурва "сглобката", защото пред него няма друг вариант, който да работи. Целта му е вътре в самата сглобка той леко да клати лодката, за да се чувстват несигурни всички и той да стане продавач на сигурност. Това е негово умение, утвърдено през годините, за което другите могат само да му завиждат. Факт е, че нещата му се получават. Сега Бойко Борисов е в парламента и е властовият брокер. Той е вторият най-дълголетен играч в българската политика след Доган и ДПС, защото БСП е с нищожна подкрепа. Победи това, ако можеш.

Как Борисов се опитва да представи загубата на София?

В известен смисъл загубата на София беше калкулирана, доколкото ГЕРБ вече няма полза от кмет на столицата след дългогодишното управление на Борисов и Фандъкова. Те имаха нужда от силно присъствие в общинския съвет, но претърпяха голяма загуба. Ако ще влизат в коалиция с другите консервативни сили, те може донякъде да налагат дневен ред, но с цената на много отстъпки. Колкото до кметския пост, те искаха да пуснат някой друг да си троши главата.

Можем ли да очакваме "сглобка" между ПП-ДБ, Спаси София и БСП в София? Ще имат достатъчно гласове да управляват.

Да. Борисов предупреди актива на ГЕРБ още преди изборите да очакват "сглобки" навсякъде. Това може да се тълкува двояко. Първо, като призив за мобилизация в ГЕРБ, за да постигнат по-добър резултат, и като подготовка на почвата, че такива "сглобки" наистина ще има.

Всичко това вероятно е резултат от намаляващото влияние на ГЕРБ?

Специално за ГЕРБ много негативно влияние изигра саботажът на машините, защото хората се мобилизираха и гласуваха за Васил Терзиев и Ваня Григорова, а не за Антон Хекимян. В момента Борисов няма полезен ход в София, но пък има на други места. Видима е низходящата тенденция за ГЕРБ. На някои места партията задържа и укрепва влиянието си, на други места спадът е приемлив, на трети - голям. Като цяло ГЕРБ не е политическа сила във възход.

Нека си представим политическата ситуация с Васил Терзиев за кмет на София, алтернативно с Ваня Григорова.

Васил Терзиев няма никакъв политически и управленски опит в държавната администрация. Неговият управленски опит е изцяло в частния бизнес и предстои да видим дали той ще може да го прехвърли в общината. Васил Терзиев има голям опит в управлението на големи екипи от хора, в управлението на парични потоци и превръщането на идеите в продукт и действие. От тази гледна точка той е добре квалифициран за кмет. Но кметският пост в София има значителна политически компонент, а той беше доста неумел политически в кампанията си. Неговият пиарски екип не му помогна особено много. Терзиев беше вкаран в обяснителен режим заради произхода си и отговорите му на нападките засега не са добър атестат за политическото му умение, което се очертава като негова ахилесова пета. Разбира се, никой не се ражда с политическо умение. Предполагам, че ако спечели вота, екипът му ще бъде сменен за добро.

Срещу него е Ваня Григорова, която е политическо животно. Тя е харизматична, говори добре, смела е, хвърля се в битки. Има голям медиен опит и няма какво да крие от биографията си. Ваня Григорова е ясна, тя е на показ. При нея голямата неизвестна е как идеологическите ѝ разбирания ще повлияят на практичните политики в общината. Ако се съди по риториката ѝ, тя е доста радикална. Според мен тази риторика значително ще се смекчи и тя ще бъде един центристки кмет, ако спечели, освен ако не иска да предизвика революция в държавата. При Ваня Григорова е по-добро политическото начало и по-слабо практическото. При Васил Терзиев е точно обратното. Те са огледален образ един на друг.

Кой има по-големи шансове?

Без съмнение Васил Терзиев има по-големи шансове, въпреки вълната от подкрепа за Ваня Григорова. Мисля, че хората интуитивно ще заложат на практичния избор.

Кои са печелившите и губещите на местните избори в национален план?

Започна да става видна поколенческата промяна. Бойко Борисов може да бъде разглеждан и като едно от последните деца на прехода, чийто корени са в ранните икономически отношения между хората от службите, престъпния свят и политиката. Борисов има отношения с всички големи играчи през последните 30 години. Той е играч от поколение, което си отива. Ваня Григорова и Васил Терзиев са играчи от ново поколение, които носят по-изострен политически заряд. Каквото и да говорят политическите противници на Васил Терзиев, той е капиталистът par excellence. Той по никакъв начин не се различава от ранните капиталисти в САЩ, защото знаем поговорката, че за първия милион не се пита. Тя не е българска, а американска. Това е човек на пазара, свикнал е да работи с пазара. Има неолиберални възгледи и търси мениджърски, а не политически решения. Ваня Григорова е левичар от новото време. И двамата обаче имат родилни петна. Зад нея надничат изключително мрачни и дискредитирани лица. Щеше да бъде много хубаво, ако двамата се изправят един срещу друг като идеални представители на нов тип политика, която е изпълнена с идеологическо съдържание. На всички ни омръзна тази аморфност, това идеологическо безвремие, настъпило след като царят ни каза, че няма ляво и дясно. След това всичко потъна в една аморфна супа от безидейност, в която вървеше всякакъв алъш-вериш. Терзиев и Григорова са хора, които имат идеологичеси принципи, но и при двамата има родилни петна. При единия те са по линия на семейството, а при другия по линия на подкрепата. Ваня Григорова щеше да спечели много, ако беше чист синдикалист и се придържаше към темата за трудовите права, данъчната политика, неравенствата. При нея обаче има един отчетлив русофилски елемент, който е подчертан и от подкрепата на Николай Малинов, хората около Първанов и Волен Сидеров.

Някои я виждат като острие на бъдещ проект на Румен Радев.

Това би било фатално за нея като политик – целувка на смъртта. Може би тя не го разбира докрай и си мисли, че това е правилният път, но това не е така. Отколешната болка на лявото в България е, че то не може да бъде отделено от русофилията. Лявото трябва да бъде само ляво, за да бъде ефективно. По същия начин дясното носи белега на първия милион. Тези родилни петна при двамата ми пречат, за да въздъхна с облекчение, че лявото и дясното се върнаха в българската политика от принципни позиции.

Виждате ли печеливши и губещи от вота? Резултатите могат ли да разклатят сглобката?

Сглобката е неизбежна във вътрешен и международен план. ГЕРБ не може да управлява сама заради управленската умора след толкова дълъг период във властта. ПП-ДБ също не могат да управляват сами заради неумението да вдигнат процента за себе си, да изградят партийни структури и да се превърнат в по-популярен проект. Сглобката е неизбежност от вътрешна гледна точка. От външна гледна точка тя е важна, защото формира т.нар. евроатлантическо мнозинство. Поради тази причина сглобката получава подкрепа и отвън. Голямата неизвестна е ДПС и завоят, който тя направи, в частност Делян Пеевски, в посока към евроатлантизма. Това крепи конституционното мнозинство, което не е изтъкано от хармония и добри чувства. Някои сили, свързани с не-евроатлантическите сили в българската политика, спретнаха този скандал с машините. Ситуацията е сложна, но сглобката е удобна за много хора. Всяко друго мнозинство трудно би могло да спечели подкрепа отвън. Все пак да напомним, че нищо не е сигурно. Българските политици могат да преживяват катарзиси през 15 минути.

Как би се отразила на ГЕРБ евентуална загуба на Варна?

Варна е нещо съвсем различно от София, тя е една друга губерния. Варна е имала кмет като Кирил Йорданов, който бе подкрепян от всички – ГЕРБ, БСП, СДС... Само Господ не го беше номинирал. През цялото това време Варна беше управлявана от една трибуквена корпорация. Сегашният кмет също е много непопулярен. Аз си обяснявам резултата му на първи тур с апатията на варненци и позагубения им рефлекс за гражданско участие. Не мисля, че Варна някога е била гербаджийска крепост по начина, по който Димитър Николов превърна Бургас в такава. Не мисля, че Варна ще наклони везните в полза или ущърб на ГЕРБ.

Какво става с "Възраждане"? На парламентарните избори беше трета политическа сила, а сега е може би пета - след БСП.

"Възраждане" няма какво да предложи на местни избори. Това е антисистемна партия и не иска да влезе във властта, докато не спечели цялата власт, за да направи драматични промени, като например да изкара страната от НАТО и ЕС. "Възраждане" няма никаква идея какво България ще прави, след като излезе от ЕС и НАТО. Нито има идея как България ще структурира икономиката си при условие, че 3/4 от износа и вноса на България са с ЕС. Нито има идея как България ще осигури отбраната си. Какво може да предложи "Възраждане" на терена на местната политика, след като заявката на партията е да преобрази целия модел. Тя не иска да играе в рамките на този модел, хората го виждат и повечето от тях не могат да си представят какво Костадин Костадинов може да им даде. Започва да става ясно, че за тях играта е за всичко или нищо. Така те доникъде няма да го докарат. "Възраждане" печели гласовете на недоволните, на губещите от прехода, част от младите, но изведнъж се появява човек като Ваня Григорова и всички се събират зад нея, защото тя играе играта, която се играе в момента. Тревожното е, че тя казва, че вратите са широко отворени за всички недоволни. Ако тя не сложи пазач на тази врата, тя може да привлече много от подкрепящите "Възраждане", а достатъчно тъмни и неприятни лица стоят зад нея и в този момент. Рискът е да се превърне от ляв популист в тотален популист.

"Възраждане" стигна ли своя таван?

В известен смисъл подкрепата за тях е на тавана си, освен ако не се случи нещо драматично. Примерно, да влязат накуп половин милион бежанци. Иначе, хората започват да разбират, че такъв тип партии като "Възраждане" са задънена улица.

Защо бе махнат машинният вот?

С цел манипулация на изборите и контролирането на общинските съвети в малките населени места. Партиите, които имат силно представителство в малките градове, трябваше да се чувстват сигурни, че ще запазят статуквото. Машинният вот можеше да бъде махнат само с политическа кампания и гласуване в парламента. Начинът, по който това се случи, е абсолютно недопустим. Това е престъпление срещу държавността, което трябва да бъде наказано много строго. Няма съмнение, че е в интерес на определени политически сили да няма машинно гласуване. Ако това посегателство срещу самото сърце на демокрацията не бъде наказано, значи всичко е възможно и ние само си играем на демокрация.

Как си представяте това наказание?

Трябва да бъдат разследвани конкретните хора, които са го направили. Те трябва да понесат отговорността си. Трябва да има незабавна кадрова и структурна реформа във всички институции, които допуснаха това да се случи. Най-важно е да има пълно разследване. Първо трябва да се създаде специална парламентарна комисия и след това да се налагат наказания. Решението на Върховния административен съд също се вписа в тази игра, защото призна за правилно решението на ЦИК по отношение на първия тур на изборите. Ако съдът не го беше признал за правилно, това щеше да доведе до касиране на изборите. Правилното нещо в случая бе да се касират изборите, защото това бе посегателство срещу държавността в България. Съдът избра по-мекия вариант - да не се касират, но опитите нещата да се нагласят така, че всички да са доволни, водят държавата до задънена улица.