Йотингер призова помощта за бедните в ЕС да бъде запазена

Държавите-получатели са "за" увеличаване на вноската в бюджета на ЕС, а донорите - "против"

Гюнтер Йотингер

Еврокомисарят по бюджет Гюнтер Йотингер призова за запазване на помощта за бедните страни в Европейския съюз на форум, посветен на Многогодишната финансова рамка (МФР) за следващия програмен период след 2020 г. в София, в рамките на българското председателство на ЕС.

Намирането на баланса на интересите между 27-те страни членки ще бъде трудно, стана ясно от публичните изказвания на участниците. Причината е, че трябва да се реши задачата как с по-малко пари да бъдат финансирани повече политики заради новите предизвикателства – миграция, бежанци и сигурност.

Предложението на ЕК за запълване на дупката от 12 млрд. евро, която ще се отвори след напускането на Великобритания, е за увеличаване на вноската на страните членки от 1 до 1.1% от брутния вътрешен продукт. Тази позиция се споделя от 15-тина страни, сред които и България, по думите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Другият спорен момент между богатите и бедните страни е запазването на сегашното ниво на финансиране по кохезионната (370 млрд. евро) и селскостопанската политика (400 млрд. евро), които гълтат най-много средства от общия 7-годишен бюджет – 73 на сто от средствата.

Конференцията в София относно бъдещата МФР може да се разглежда като подготовка за срещата в началото на май, когато ще бъде представянето ѝ, каза Йотингер.

Целта е преди евроизборите догодина да има одобрен бюджет за следващите седем години, защото най-лошият вариант е да няма решение, заяви еврокомисарят. Причината е, че най-малко половината от евродепутатите ще бъдат обновени след изборите. Това означава и промяна в Европейската комисия, а за да работят институциите, е нужна яснота. Затова подготовката на МФР трябва да е приоритет, каза Йотингер.

Йотингер: ЕС ще се разруши, ако още разтворим ножицата между бедни и богати

ЕК трябва да изпълни своята функция и да представи балансирано предложение за Многогодишната финансова рамка през май. То може да не е напълно приемливо, но поне да бъде начало на процеса, каза Йотингер.

"Нека да видим какво ще направи Германия след 6 месеца без правителство, както и какво ще стане в Италия. Всички ние трябва да проявим гъвкавост. Нищо не е на живот и смърт освен липсата на МФР", каза еврокомисарят.

По думите му МФР е приоритет на работа на Съвета на ЕС и затова може да останем в София по-дълго - "през уикенда, дори до Великден, но трябва да вземем решение".

"Нужен ни е енергичен и екипен подход, защото има нови отговорности. Това са бежанската криза, ислямистката заплаха, провалените държави в Африка, както и гражданската война в Сирия. Всички тези процеси се развиват и мисля, че те могат да бъдат решени по-лесно от ЕС, отколкото от отделните държави, защото "съединението прави силата", каза още Йотингер. Той посочи, че ще са необходими повече пари за развитие и хуманитарна помощ.

До 2025 г. няма да спрат мигрантските потоци, а без продоволствена база и образование по места, тези мигранти ще стигнат до нас, каза Йотингер. Според него този въпрос не може да не бъде решен, защото е въпрос за нашата сигурност.

Парите за научни изследвания в ЕС трябва да достигат 3% от БВП, но засега се дава много по-малко. За новите отговорности ни трябват поне 10 милиарда евро, каза Йотингер.

В същото време не можем да загърбим досегашните проекти, не можем да поставим миграцията срещу иновациите, селскостопанската политика срещу кохезията, допълни той.

"На човек в ЕС се пада средно 28 000 евро брутен вътрешен продукт на година, като в Германия те са 40 000, а в България - 6500 евро. Тази разлика трябва да бъде намалена, така както в другите държави се работи за намаление на разликата между столица и провинция.
Не дадохме ли пари за източните провинции в Германия", попита Йотингер.

"Ако ножицата е отворена толкова много - между 100 хиляди евро БВП на човек годишно в Люксембург и 6500 евро в България, ЕС ще се разруши", каза еврокомисарят. Той добави, че това се отнася и за Румъния и Хърватия.

"Ще дам всичко от себе си да убедя страните-членки, че трябва да дадат повече за общия бюджет. Да, някои разходи може да се орежат, но след Брекзит възможността за финансиране чрез съкращения на разходите би увредило кохезионната политика, би навредило на селскостопанската политика, би имало негативен ефект особено върху страните-членки", посочи Йотингер.

Той похвали България, че се справя много добре, но отбеляза, че ще се нуждае от финансова подкрепа и кохезионни програми поне до края на следващото десетилетие – 2030 г.

Бойко Борисов: Европейската дипломация по миграционната политика е провал

Кохезионната политика трябва да остане за всички държави като един от инструментите за преодоляване на различията в социално-икономическо развитие на европейските региони, но трябва да се повиши таксата, която ще плащат страните-членки. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на форума на Европейската народна партия и политическа партия ГЕРБ, който се провежда в София.

"Тъй като е важна за всички страни, тя трябва да остане за всички страни. Единственият шанс, след като ги няма тези милиарди вноска от Великобритания, е да се повиши вноската по квотата така, както е към момента - на всяка държава колкото ѝ се пада", каза Борисов.

"Да, пак ще се падне на Германия, Холандия много повече, отколкото ние ще повишим нашата вноска, но така е изчислено на база брутен вътрешен продукт и не трябва да се наруши. Това ще е нашето предложение. За всички страни повишение на вноската", каза Борисов.

Премиерът нарече европейската дипломация по миграционната политика "огромен провал". Пред делегатите от ЕНП и ГЕРБ за откриване на кампания за местни инициативи за предстоящите избори за Европейски парламент Борисов подчерта, че са необходими строги мерки за опазване на границите.

Страните донори са за увеличаване на средствата за мигрантите, сигурност и отбрана

Финансовият министър Владислав Горанов също заяви, че България е готова да подкрепи увеличаването на вноските на страните-членки в бюджета на Европейския съюз. Според сметките за България евентуално увеличение ще означава 10% повече пари, отколкото внасяме сега, тоест с около 100 млн. лв. -150 млн. лв. годишно отгоре. По думите на Горанов, това увеличение е постижимо на фона на ползите, които страната ни получава.

"Ограничаването на кохезионната политика и фокусирането само върху най-бедните райони ще намали интереса на големите държавите към нея и представлява риск към самата кохезионна политика като такава", коментира Горанов пред БНТ.

Той обясни, че има региони дори в някои от нетните донори, като например Германия и Австрия, за които федералните правителства ще трябва да компенсират недостига на средства, ако бъдат извадени от кохезионната политика.

Горанов смята, че е необходимо да се гарантира, че и по-бедните райони също ще трябва да могат да получат минимални стандарти на нивата на публични услуги.

"Имаме голямо предизвикателство - да финансираме повече неща с по-малко ресурс и преодоляването на този проблем може да стане от една страна с по-добро приоретизиране, но вероятно ще се наложи и увеличаване на вноските на държавите-членки", каза още Горанов.

Българското правителство смята, че е много важно, преди да се съсредоточим върху размера на бюджета, първо да определим приоритетите и политиките, които искаме да финансираме, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Според нея е важно да се осигури баланс между новите политики - сигурност, миграция и иновации, и традиционните, които вече са допринесли ЕС да е това, което е.

Дебатът за многогодишната финансова рамка е дебат за бъдещето на Европейския съюз, каза вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му "за днешният разговор важи максимата - кажи ми за какво харчиш парите си, за да ти кажа какви са твоите приоритети".

Позволихме да се създаде митът за брюкселската бюрокрация, за ЕК като за място, където страните членки складират проблемите, които не могат да решат, каза още българският вицепремиер. По думите му днес ключовата дума е "баланс", а най-добрите решения се взимат след трудни и откровени разговори, каза Дончев.

Министърът на европресдесателството Лиляна Павлова сравни МФР със сложно уравнение. То "не е само с много неизвестни, но ние дори не знаем какво е условието на това уравнение", каза Павлова.

Още от Бизнес