Росен Плевнелиев:

Югоизточна Европа може да бъде дестабилизирана чрез националисти, олигарси и енергийна зависимост

"Напълно възможно е следващият регион да са Балканите"

Югоизточна Европа може да бъде дестабилизирана чрез националисти, олигарси и енергийна зависимост

При негативно развитие на ситуацията в Украйна е напълно възможно Балканите да бъдат следващият дестабилизиран регион, заяви президентът Росен Плевнелиев на пресконференция в Берлин.

 

"Няма по-сигурен начин да се дестабилизира Европа от едни слаби и разединени Балкани", каза още Плевнелиев, цитиран от прессекретариата на държавния глава. Според него е реална опасността Югоизточна Европа "да бъде дестабилизирана отвътре чрез националисти, олигарси, корупция, пропаганда и енергийна зависимост“.

 

В отговор на въпрос за налагането на нови санкции спрямо Русия от страна на ЕС, президентът посочи, че по този въпрос Европа трябва да вземе единно решение, основано на принципи и ценности, а България трябва да го подкрепи.

В рамките на визитата си в Германия Плевнелиев се срещна с президента Йоахим Гаук и депутати от Бундестага.

 

"Исторически Европа навлиза в нова фаза – преди и след събитията в Крим, а последиците от нарушаването на международните правни норми от страна на Русия ще са осезаеми в дългосрочен план", каза Плевнелиев.

 

По думите му украинците могат да изберат пътя на европейското и демократично развитие.

 

"Не мога да допусна, че този път ще им бъде забранен, само поради географското им положение. Значи ако си съсед на Русия или се намираш в сферата на нейните интереси, това означава, че не можеш да станеш член на ЕС, независимо от това, че народът ти го желае. Аз не разбирам това. Политиката на „Велики сили“ и „периферия“ между тях е много опасна за Европа и едно доказателство за това е миналото на Балканите“, заяви държавният глава.


Плевнелиев коментира, че вместо модерна дипломация, основаваща се на ценности и правила, в Крим беше приложена военна сила, окупация, нелегитимен референдум и насилствено присъединяване на територия.

 

"Действията на Русия днес са в противовес на реда в Европа след Втората световна война, който се основава на принципа на спазване на правилата, на предвидимост в действията и на усилия за постигане на доверие, както и границите в Европа никога повече да не бъдат променяни едностранно“, каза президентът.

 

Той отново апелира за решителни действия за завръщане към принципите на правовата държава и международното право.

 

Българският президент остро осъди политиката на разделение на център и периферия в Европа, за която допринесоха и руските действия в Крим.

 

"Имаме нужда от ЕС, в който няма център и периферия и в който всеки е важен. Ние имаме нужда от ЕС, който може да се наложи на глобалната политическа сцена. Имаме нужда от нова вълна на интеграция в Югоизточна Европа и в Европа като цяло. Имаме нужда от ЕС, който може да помогне за провеждането на свободни и демократични избори в Украйна“, каза Плевнелиев.

 

Той предупреди за възможността в новия Европейски парламент да бъде представена "силна антиевропейска група" и призова на на национализма да бъде противопоставен патриотизъм, а на изолацията и дестабилизацията – европейската интеграция.

 

"Решението срещу енергийното оръжие е енергийният съюз, а срещу зависимите медии като пропагандни машини могат да бъдат поставени медии, които са свободни и казват истината“, допълни президентът.

 

След срещата си с президента Гаук в четвъртък вечерта Плевнелиев заяви, че "споделяме общо притеснение от по-непрозрачната и агресивна политика на Русия, както и общото виждане, че днес всеки в Европа трябва да работи за връщане към основните фундаменти на външната политика такава, каквато я познаваме след Втората световна война, и към основите на европейския ред".

 

Росен Плевнелиев е запознал германската страна със ситуацията около решенията на Консултативния съвет по национална сигурност, изтъквайки, че неговата позиция като държавен глава е ясна.

"Споделихме виждането, че по-нататъшна дестабилизация в Украйна може да доведе до дестабилизация и в по-широк аспект. Нека не забравяме, че политиката, която днес се пропагандира от Кремъл, е политика, която идва от далечното минало, от времена, в които се казваше "Ние сме великите сили и сега да се разберем какво ще се случва в периферията". Днес се казва "Нека ЕС, САЩ и Русия да се разберат какво да стане в Украйна", отбеляза Росен Плевнелиев.

 

След разговора в двореца "Белвю", където президентът се подписа в "Златната книга на Берлин", той се срещна с депутати от Бундестага.

 

По-късно Плевнелиев се срещна и с представители на българската общност в германската
столица.


"Европейският съюз е съюз за мир", каза президентът, призовавайки към отговорност спрямо кризата в Украйна и припомняйки уроци от миналото.

По въпроса за енергийната политика на България президентът напомни, че винаги е подкрепял "Южен поток", при условие, че се спазват изискванията на европейското законодателство. Росен Плевнелиев отново подчерта значимостта на изграждането на реверсивни връзки със съседните страни за енергийната независимост на страната. "Винаги сме слаби, когато сме изолирани", отбеляза той.

 

Президентът посочи като алтернатива за диверсифициране на доставките и възможността за плаващи терминали за втечнен природен газ, като проекта, по който работят Литва, Латвия и Естония в Балтийско море. България търси собствени находища на газ по традиционен и нетрадиционен начин, каза той, припомняйки, че Румъния вече откри газ.

 

С българите в Берлин президентът говори и за бъдещето на Европа и предстоящите европейски избори, посочвайки опасностите за европейската интеграция, произтичащи от
"ултранационалисти и "еврофоби".

 

Ролята на сънародниците ни в германското общество и имиджът на страната също бяха предмет на разговора. Броят на българите в Германия се е умножил, "имаме всички поводи за високо самочувствие, българите в Германия са добре интегрирани и допринасят за развитието на германското общество и същевременно са истински патриоти", каза Росен Плевнелиев.

 

Сред българските имигранти в Германия 80 процента са трудово заети и внасят социални осигуровки, 46 процента са квалифицирани специалисти, а 20 процента са висококвалифицирани, сочат данни на Федералната статистическа служба.

Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?