Югославия между тоягата и моркова

Звучи почти невероятно, но е истина, че трибуналът в Хага създаде повече неприятности и грижи на лидерите на Демократичната опозиция на Сърбия /ДОС/ и народа, който свали Милошевич, отколкото на ръководителите на бившия режим т.е. на онези, които са в списъците на обвиняемите на същия този трибунал.

Заради липсата на сътрудничество с Хага може още тези дни американският Конгрес да прекрати помощта за нашата страна, а след това да препоръча на МВФ и Световната банка да ни изключат от своите финансови транзакции и подкрепа, а след това на ред ще дойде и ЕС, който по примера на другите, ако не спре, то поне би свел своята помощ изключително до хуманитарна.

Междувпрочем заради това, че не подкрепи предложението за съюзен закон за сътрудничество с трибунала в Хага, през юни миналата година "падна" и съюзното правителство, на чело на което бе Зоран Жижич от Социалистическата народна партия.

И ето - нов парадокс. Споменатият господин Жижич заяви в черногорския парламент, че сегашното съюзно правителство, начело на което е Драгиша Пешич, също кадър на СНП, трябва да подготви предложение за закон, подобен на онзи, който Жижич навремето отхвърли.

Когато преди две години бе създаван ДОС, лидерите на партиите, които се включиха в тази коалиция, между другото обещаваха на народа, че ще се потрудят престъпността и престъпленията, които възникнаха по времето на Милошевич, да бъдат изкоренени, а извършителите на престъпления да бъдат накажат.

Вместо тази работа да ги обедини, случи се това, че ДОС почти се разцепи. В жесток конфликт влязоха Воислав Кощуница/ югославският президент/ и Зоран Джинджич /сръбският премиер/, двамата политици, от които избирателите очакваха най-много.

Споменатите лидери в своите изявления величаят собствените си здрави и благородни намерения, обвинявайки се един друг, че работят против интересите на държавата и народа. И на двамата може да прозвучат парадоксално становищата на някои германски коментатори, които казват, че нито Джинджич, нито Кощуница не се напънаха в осъществяването на реално сътрудничество с трибунала. Кощуница, казват те, е за закони, но не прие нито един. Джинджич, който както казват, е прагматичен и оперативен, на практика изпрати в Хага само Слободан Милошевич. Цялата история на коментаторите им прилича повече на сметки и на търговия, от една страна по отношение на избирателите, а от друга - по отношение на международната общност.

Интересно е, че споменатите коментатори смятат, че на Карла дел Понте ѝ допада сегашната ситуация, независимо от това колко се оплаква от нея. Защото по този начин трибуналът в Хага е под постоянното внимание на международната общност и така се увеличава неговото значение и се продължава самото му съществуване и това е своеобразен парадокс.

Международната общност, и преди всичко САЩ и ЕС, има свои сметки. Решено е "хагската история" да приключи до 2008 г. За нашата страна финансовата и другите видове помощи за осъществяване на реформите се обвързват с "временни пакети искания" около сътрудничеството с трибунала в Хага. Това е методът на "тоягата и моркова", който бе използван против Милошевич и който не доведе до кой знае какви резултати. Напротив.

Какво си струва да правим около сътрудничеството с трибунала в Хага?

Някои казват, че в този момент трябва да бъдат предадени няколко обвинени и с това да се задоволят исканията на международната общност. Но след това неволите с "тоягата и моркова " ще продължат.

Драголюб Мичунович казва, че според него е важно да се изрази ясната политическа воля на всички актьори да се сътрудничи с Хага. Това е важно, но дали е достатъчно?