Юпитата се пребориха и за БТК

Юпитата бяха част от царската мечта, която през 2001 г. накара половината от избирателите да гласуват за НДСВ. Младите видяха в Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова надеждата, че има смисъл да останат, щом техните връстници се завръщат. По-възрастните романтично припознаха в тях децата, успели да пробият на Запад и вече готови да помогнат на родината си.

От тогава насам голяма част от илюзиите бяха разбити. Обещаните радикални реформи не се случиха, но реформите все пак продължиха. Самите юпита не успяха да се удържат заедно - Любка Качакова си замина след конфликт с Николай Василев, а финансовият министър Милен Велчев се опитваше всячески да се разграничи от ръководителят на икономическия екип на НДСВ Николай Василев, когато той имаше проблеми в министерството на икономиката.

Политическата харизма, която те носеха през 2001 г., се стопи заедно с доверието заради неизпълнените щедри предизборни обещания и заради неспособността на юпитата да се преборят с политическите си противници вътре в управляващото мнозинство.

Остана обаче един въпрос, по който те останаха единни и той бе, че в държавата е необходима приватизация. Двете големи сделки, направени от това правителство, бяха прокарани под силното настояване на Милен Велчев (Банка ДСК) и на Николай Василев (БТК).

Това, за което силите не стигнаха, бе приватизацията на Булгартабак, където Николай Василев загуби политическата битка както в правителството, така и в парламентарното мнозинство и най-вече с ДПС и Майкъл Чорни.

Ако в петък (20 февруари) имаше две изненадващи неща, то те бяха подписването на сделката за БТК и новината, че два дни по-рано координацията на работата по нея е отнета от вицепремиера Лидия Шулева и е поверена на колегата ѝ Николай Василев.

Защо на финала, когато се увеличиха информациите за нови препятствия пред края на сделката, премиерът се довери не на Шулева, а на Василев, е нещо, което едва ли ще бъде признато публично. Това, което обаче всички видяха бе, че на подписването бе именно той, но не и Шулева.

И в сделката за Банка ДСК, и в тази за БТК, и при Булгартабак се сблъскаха едни и същи политически играчи сред самите управляващи - ДПС и част от НДСВ бяха против приватизацията, а от другата страна - юпитата. След петъчния ден те вече водят с 2:1 привържениците на държавната икономика, като и в двата случая бяха подкрепени от премиера. До компромис се стигна трудно, след бюджетни и други обещания за противниците на приватизацията.

Една от най-хубавите последствия от сделките е, че вече две големи български компании имат частни собственици, което предотвратява възможността политическата класа да се бърка в тяхното управление. За избираните от политиците държавни структури остава възможността да регулират пазарите, което е традиционна тяхна задача.

След 8- годишни приватизационни мъки най-сетне БТК ще може да заработи по дългосрочна инвестиционна програма, която да повиши качеството на услугите. Цените на услугите на телекома вече няма да се решават на заседание на парламентарните групи на НДСВ и ДПС, а от компанията и Комисията за регулиране на съобщенията, по описани в законите и наредбите правила.

Доколко добре ще се справи Адвент с управлението на БТК предстои да видим. Не може да се отрече, че телекомът няма да бъде управляван от мениджмънт на традиционна телефонна компания, а от екип, подбран специално за случая от един инвестиционен фонд. Неговата задача обаче ще бъде да повиши максимално стойността на компанията, тоест да я направи по-ефективна. Защото е логично да се очаква, че ако не 3 години след сделката ( договорът забранява препродажбата на акциите за този срок), то няколко години по-късно "Адвент" ще продаде част или цялото си участие, за да прибере печалбата от риска да инвестира в България.

А и печалбата е нещо хубаво - да не забравяме, че Адвент дадоха 280 млн. евро за 65% от БТК, а БСП, ДПС и синдикатите не подадоха оферти.