За 18 часа финансовите министри договориха "полубюджет" на еврозоната

Брюксел иска да зъдължи държавите членки да купуват петрол и газ в евро

За 18 часа финансовите министри договориха "полубюджет" на еврозоната

Финансовите министри на ЕС постигнаха пробив по някои ключови въпроси от реформата на еврозоната. По някои от въпросите, като например за общия бюджет, се стигна до половинчати решения. Това стана по време на продължили над 18 часа преговори през нощта на понеделник срещу вторник.

"Направихме го. След няколко месеца на интензивни преговори и много тежка и дълга среща направихме цялостен план за подсилване на еврото. План, по който имаме общо съгласие", заяви тържествено председателят на Еврогрупата Марио Сентено.

Очаква се договореното да бъде одобрено на срещата на върха за еврото следващата седмица.

Един от основните моменти в плана е създаването на нещо като бюджет на еврозоната, макар и не във варианта, за който настояваше френският президент Еманюел Макрон. Той искаше еврозоната да разполага със специално бюджетно перо, което да може да се използва за намеса при евентуална криза или икономически шок.

В крайна сметка е договорен много по-орязан вариант, според който ще има перо за еврозоната като част от бюджета на ЕС, което ще се ползва за насърчаване на реформите в държавите членки, а не като спасителен механизъм в случай на неочакван икономически спад. Не е постигнато съгласие по стабилизационната функция на подобен бюджет, чийто детайли тепърва ще се договарят, стана ясно от изявлението на Сентено.

Напредък бе постигнат и по подсилването на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който на практика представлява фонд, подпомагащ държавите членки на еврозоната при кризи. Договорени са облекчени условия по двата основни вина кредитни линии за държавите с предпазна цел – кредит за икономически стабилни държави и за икономики със структурни слабости. Идеята е те да станат по-достъпни, за да могат да се ползват от държавите.

Има съгласие и за въвеждането на спасителна кредитна линия за Единния фонд за преструктуриране на банки, в случай че събраните средства в него се окажат недостатъчни. Въпросният инструмент ще бъде въведен по-рано от планираното – през 2020 г. вместо през 2024 г., при условие че държавите членки с по-хлабави банкови системи намалят риска в тях до по-приемливи нива.

Еврозоната от 2022 г. ще въведе специални клаузи (single-limb collective action clauses) при издаването на облигации на държавите членки, според които реструктурирането на дълга ще се решава с мнозинство и ще е задължително за всички държатели на облигациите, дори за онези, които са несъгласни.

По отношение на третия стълб на Банковия съюз – създаване на единна схема за гарантиране на влоговете в европейските банки, все още няма никакво съгласие, тъй като Германия е силно против идеята. Решено бе работна група да докладва за напредъка по въпроса през юни 2019 г.

Няма договорка и по други ключови предложения за реформа на еврозоната като въвеждане на поста европейски министър на финансите или пък създаване на европейски валутен фонд.

По повод 20-годишнината на еврото лидерите обещаха мерки и за засилване на международната роля на единната валута.

Очаква се тази седмица да бъде представен план за по-широко използване на еврото в стратегически сфери като енергетика, суровини и самолетостроене, за да се ограничи доминиращата роля на долара в качеството му на световна резервна валута, става ясно от информация на в. "Файненшъл таймс".

Според плана на ЕК страните от ЕС трябва да гарантират, че договорите, които сключват "в рамките на междудържавните енергийни споразумения", са в евро. Сега над 80% от вноса на енергоресурси в ЕС е в долари.

Още от Европа