За държавните имоти и отпадъците

Покрай проблемите със сметта в София, започнаха да се появяват информации за държавни институции, които не плащат такса смет, защото не са декларирали имотите си. Друг, „по-лек” вариант на проблема е нелогично ниска цена на имота на някои институции, поради което се заплаща и по-ниска такса смет. По този повод тук можем да разграничим два заслужаващи внимание проблема.

Държавните институции използват определено имущество, за да осъществяват дейността си. Има специален закон за държавното имущество, в който се описва, че публично държавно имущество е това, което е предоставено на ведомствата за изпълнение на функциите им.

През 2005 г. имаше доклад на Сметната палата, който посочваше фрапиращи случаи на липса на реквизита „цена” в актовете за държавна собственост. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като определен разпоредител с държавната собственост (заедно с областните управители) от Министерски съвет, анонсира през 2005 г., че вече е създадена национална единна информационна система “Регистър имоти”. Чрез нея би трябвало да се създава и поддържа в актуално състояние към всеки един момент единен електронен регистър на държавната собственост. За съжаление не можем да кажем какво е състоянието на тази система, защото достъпът до нея не е публичен. Според информации от министерството, такъв имат определени държавни служители, включително областните управители. Събитията от тази седмица, обаче, показаха, че това не е така. Имаше съмнения кое ведомство какво точно е декларирало и въобще „съобщило” ли е нещо. Какво означава това?

Липсата на достъпна информация е предпоставка за непрозрачност първо спрямо гражданите, и от друга страна - спрямо други субекти (в случая със софийска община и такса смет). Няма информация – няма отчетност.

Гражданите са тези, в чиято полза трябва да работи държавната администрация и пред които трябва да се отчита. Ако няма публично достъпен регистър на всички държавни имоти, това означава, че администрацията не ни разглежда като субект, пред който е отговорна. Как тогава да очакваме да си върши добре работата?.

Регистрите на собствеността навсякъде по света са едни от най-използваните. Има много потенциални заинтересовани лица, които биха могли да използват информацията от него – общини, банки, строителни предприемачи, застрахователи, пенсионни фондове и др. Затова този регистър е от особена важност и е недопустимо да не е оперативен и достъпен. За всички държавни имоти – публични и частни, трябва да има безплатна, лесно достъпна информация с всички реквизити на имота.

Всички частни държавни имоти трябва да се продата. Държавата не е добър стопанин и няма стимул и логика да бъде такъв. Държавната администрация трябва да бъде съкратени поне с 20%, което ще доведе до намаляване и на част от публичната държавна собственост. Страничните дейности на администрацията трябва да се приватизират и частният сектор да предлага много от публичните услуги.

Опитайте се да използвате електронен подпис при работата си с държавната администрация и ще видите, че изискванията са толкова разнообразни, колкото са държавните структури (разбира се само тези, които декларират, че приемат електронния подпис като начин за работа с тях). Затова електронното правителство трябва да заработи.

При таксата смет проблемите са много, но най-важният е некачествени услуги срещу високи цени, което е следствие от монополното положение на няколко фирми по почистването. От друга страна, ако погледнете наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, ще откриете следния текст на чл.12а, ал.(2) -  „Фирмите-концесионери нямат право да извършват на територията на Столичната община услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договори с предприятия с цени, по-ниски от тези, заложени в  концесионните  договори.”

С други думи – дори и цената на сметоизвозване да се понижава с времето, тя не може да бъде намалена според наредбата. По този начин са премахнати стимулите на концесионерите да подобряват качеството и цената и се запазва сегашното положение. Дори и разходите да намаляват – понижаване на цената за граждани няма да има. От друга страна, в наредбата е предоставена възможност на предприятията да организират сметосъбиране и сметоизвозване чрез пряко договаряне с фирми, извършващи тази услуга.

В последните години броят на тези предприятия нараства значително, защото качеството, условията и цената и по-добра. При държавните институции, обаче, това не е направено. Причините най-вероятно са (1) възприятието, че са недосегаеми и разпоредбите на закона не важат за тях – имат по-важни държавни дела; (2) нямат стимули да търсят най-ефективния начин за тази услуга – данъкоплатците ще плащат за себе си и за тях; (3) ако все пак решат да търсят начини, изборът на частна фирма, различна от концесионерите, би означавало признание за провала на сегашната абсурдна система за почистване на града.