За финансирането на Европа

Най-големите спорове в Европейския съюз се водят най-често за пари. Тази седмица белгийското правителство предложи по-голяма част от бюджета на ЕС да се финансира пряко: Съюзът ще облага с данъци гражданите и компаниите, вместо да разчита на дарения от правителствата. Съвсем разбираемо, партньорите на Белгия набързо видяха сметката на идеята. Гражданите на Европа вече се чувстват отдалечени от европейските институции. Моментът не е подходящ за нов европейски данък, казаха те.

Но правителствата на страните-членки не бива да отбягват въпроса изобщо. През следващите няколко години усилено ще се дискутира бъдещата роля и форма на съюза. Дискусията трябва да се съпровожда от точен анализ на това как съюзът изразходва и как набира средствата си.

Така че Белгия е права, като прибавя темата за бюджета към по-широкия дебат за бъдещето на Европа. Щом следващата междуправителствена конференция ще дефинира отговорностите на ЕС, тя трябва да обсъди и въпроса как ще се плаща за тях.

Сегашната система на финансиране е пълна каша. ЕС има четири източника на доходи: мита, такси върху вноса на храни, част от приходите на всяка страна-членка от ДДС и национални вноски на базата на брутния национален продукт. И за да станат нещата още по-сложни, Великобритания ползва щедра отстъпка, задето дава прекалено много, а взема прекалено малко.

И други правителства биха искали да си получат обратно част от парите. На срещата на високо равнище в Берлин през 1999 година членовете на ЕС спориха дали да окастрят селскостопанските и регионалните фондове, да съкратят британската отстъпка и да измислят по-справедлива система за набиране на приходи. След ожесточени препирни не направиха нито едно от трите. Германия се огъна и за пореден път посегна за чековата книжка.

Макар че берлинското споразумение е в сила до 2006 година, ЕС трябва да обмисли още сега вариантите за реформа. Уреждането на друга договореност между 15-те страни ще бъде достатъчно трудно. Да не говорим какво ще стане, когато се прибавят още, да речем, пет нови членове. Те с право ще очакват изгода, която може да се окаже невъзможна.

През следващите две години ЕС трябва да обсъди и как да реформира общата селскостопанска политика и да пренасочи структурните фондове към по-бедните членове. За да успее, трябва да прекрои бюджетния процес. Иначе правителствата винаги ще поставят краткосрочните си финансови интереси пред по-дългосрочните реформи. Един по-справедлив метод на финансиране би било ако страните-членки просто правят вноска според националното си богатство. Но конструирането на подобна схема не е толкова лесно, колкото изглежда.

Важното е обаче, съюзът да погледне на финансирането си също толкова сериозно, колкото и на съкращаването на ненужните разходи, особено за селскостопанските субсидии.