За Изтока, Запада и пропастта между тях

Да живееш с долар или по-малко на ден, това е да си беден според дефиницията на Световната банка. Прага на бедността в студените бивши комунистически държави в Централна и Източна Европа, където са необходими повече разходи за отопление и дрехи, обаче е 2,15 долара.

Сега много хора надминават тази граница. Само между 1998 г. и 2003 г. над 40 милиона се измъкнаха от бедността. 60 милиона обаче остават под този праг. Най-добре се представя Унгария, в която почти няма живеещи в бедност хора. На другия полюс е Таджикистан, където делът им достига 70 процента. По-важният въпрос обаче е кои посткомунистически страни имат шанс да настигнат богатия свят след едно поколение и кои ще останат бедни до края на века.

Перспективата е най-слънчева за страните, които се представят най-добре до момента. Това са осемте нови членки на Европейския съюз плюс Хърватия, която се надява да се присъедини в скоро време. Те изпълниха правилно две важни задачи. Първата е, че се отвориха за чуждестранната търговия, условие, плътно свързано с икономическия растеж. Конкуренцията на чуждестранните фирми, било у дома или при износа, увеличава рязко производителността. Втората, която е по-трудна за измерване, е наличието на институции, които да направят капитализма работещ, да създадат доверие, да разбият картелите, да обуздаят ненаситните чиновници, да спазват договорите и да защитават собствеността.

Защо някои страни се справят по-добре от други е предмет на разгорещени дебати.

Стивън Фрайс от Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ откроява "досегаемостта на политиците и върховенството на закона" - когато некомпетентните политици и длъжностни лица рискуват да загубят работата си, а корумпираните могат да отидат в затвора.

Количествената оценка тук е трудна. Един от критериите е положението на банките, които процъфтяват само когато са налице правилните институции. Банковото дело изисква доверие сред фирмите и заемодателите, а за това е необходимо институциите, които укрепват бизнес средата, да бъдат надеждни. Когато банковият сектор расте, това носи големи печалби. Изваждането на парите от бурканите и депозирането им по банкови сметки означава, че системата за отпускане и получаване на заеми може да работи по-ефективно. Съществува силна връзка между растежа на кредитите и на икономиката.

Централноевропейските и балтийските страни регистрират бързи темпове на растеж през последните десет години и започват да си възвръщат загубените при комунизма позиции. Словения дори е по-богата от Португалия, най-бедната от старите страни членки на Европейския съюз. Икономиките на балтийските републики растат с най-малко осем процента годишно. При това темпо, техният стандарт на живот ще се повиши два пъти за едно десетилетие.

Подробните данни в годишното проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие за напредъка на региона обаче показват, че дори и най-добрите само вървят бавно напред в така нареченото икономическо управление - кодекси на митниците и на труда, данъчни и съдебни системи и прочие. Единственото изключение тази година е Словакия, която рязко е подобрила всичките си показатели.

"Важното е, че частният сектор е този, който предоставя благата в региона, и в прекия, и в преносния смисъл", обяснява Фрайс. "Държавният обаче изостава далеч назад в представянето си."

Европейското членство дава мощен тласък на търговията. Това изненадва наблюдатели, като бившия главен икономист на ЕБВР Вилем Буитер. "Смятах, че споразуменията за свободна търговия, сключени през предишните години, вече са изчерпали потенциала си. Изглежда обаче, че доста хора са искали да направят необходимите инвестиции, едва след влизането на тези страни в Европейския съюз", коментира той.

Но европейското членство има и някои негативни последици. Мнозина смятат Естония за звезда. Буитер я определя като най-конкурентноспособната икономика в целия съюз. Но тя трябва да приеме селскостопанските субсидии и защита на Европейския съюз. Преди либералният естонски пазар на труда съответно се представя по-лошо според изследването на ЕБВР - един по-различен страничен ефект от европейското членство.

По-широките последици от Европейския съюз върху публичната администрация все още не са ясни. Той може да даде на корумпираните чиновници повече причини да си спомнят с носталгия за времената, когато съюзът ги е наблюдавал отвън. Други обаче откриват още повече правила, които могат да използват, за да измъкват пари от злощастните фирми и индивиди.

"Индустрията на наемите регистрира растеж след присъединяването ни", коментира Угниус Трумпа от литовския Институт за свободен пазар. Той отбелязва, че новите високи цени на цигарите, въведени от Европейския съюз, са се оказали манна небесна за местните контрабандисти.

Още по-голямо предизвикателство е реформирането на най-сложните парчета от обществения сектор - здравеопазване и образование. Работодателите все повече се оплакват от недостиг на работна ръка, по-специално на специалисти по търговията и работници от производствения сектор. Те твърдят, че дефицитът на квалифицирани служители и трудовото законодателство са най-големите проблеми, с които се сблъскват. Образователната система обаче не произвежда нужните работници. Тя дори дава признаци, че се разваля. Подобно на цифрите за здравеопазването, училищните данни се влошават, отбелязва Фрайс.

Комунистическият начин на мислене все още е дълбоко вкоренен в тези сектори. Те са неефективни, старомодни, до голяма степен имунизирани срещу конкуренцията. В страните, които либерализираха висшето си образование, навлизащите частни играчи започват да променят положението. Почти навсякъде обаче училищата продължават да ценят зубренето и "пеенето" пред критичното мислене и творчеството. Това насърчава преписвачеството и корупцията и е лошо за конкурентноспособността в дългосрочен план.

За да бъдем честни, реформирането на здравеопазването и образованието е много трудно дори за западноевропейските страни. Но "бившите пленници" не могат да си позволят лукса да хабят време в двоумения за реформите. Тези държави се нуждаят от растеж и по-добри обществени услуги, за да спрат емиграцията на цвета на най-способните си граждани и да сложат край на абсолютната бедност. Те трябва да подобрят конкурентноспособността си, ако не искат да отстъпят пазари на конкуренцията.

Какво е положението с още по-бедните страни, източно и южно от новите членки на Европейския съюз? Те са група светли петна.

Дванайсетте бивши съветски републики регистрират най-бърз растеж в целия посткомунистически свят. Отчасти това се дължи на късмета от високите цени на енергията и суровините, и защото икономиките на бедните страни по принцип растат по-бързо от тези на богатите. За разлика от по-богатите им събратя, при тях растежът създава повече работни места отколкото преструктурирането закрива. Дванайсетте се справят по-добре и при запазването на работните места. Бедните извличат по-голяма полза от подема отколкото богатите. Заплатите и печалбите може и да са оскъдни, но сега се изплащат навреме в повечето случаи.

Развиването на тези скромни предимства обаче е спирано в зародиш поради други проблеми. Обществените услуги са закъсали за пари. Грузия харчи по-малко от един процент от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване, Хърватия - над седем на сто.

Комуналните услуги поскъпват с намаляването на субсидиите. Дори такива от първа необходимост, като водоснабдяването, електроподаването и началното образование, започват да се разпадат в някои страни.

На-големият непосредствен проблем е липсата на добри работни места. Процентът на заетите в селското стопанство в Киргизстан, например, се извиси от 35 процента през 1990 г. до 55 на сто, тъй като хората се захванаха с нестигащо и за оцеляване земеделие след загубването на работните места в промишлеността.

В контраст, делът на работещите в аграрния сектор в Чешката република намаля до едва пет процента. Статистически данни на Световната банка обясняват защо не са били създадени нови работни места. Фирмите в по-богатите страни се оплакват, че пазарът на труда е свръхрегулиран. В по-бедните държави компаниите се безпокоят по-малко за правилата и повече от корумпираните чиновници, които ги прилагат.

Дебатите за икономиките в преход, които бушуваха през 90-те години, вече са минало. Малцина днес оспорват сериозно виждането, че макроикономическата стабилност, отвореността за търговията, силните институции и либерализираните услуги са предварително условие за успеха. Безпокойството идва от тенденцията, че страните, които изпитват най-голяма нужда от по-бързи реформи, по-висок растеж и по-добри обществени услуги, имат и слаби институции, неблагоприятно географско местоположение и неотзивчиви съседи, които им предоставят възможно най-малък шанс да постигнат успех.

По БТА