За какво надигат глас зърнопроизводители от Старозагорско

Земеделски производители протестират с блокиране на пътища в цялата страна.
В Стара Загора протестът на земеделските производители, подкрепен от фермери и други неправителствени организации, започна от кв. "Кольо Ганчев" на южния изход на града за автомагистрала "Тракия" и Хасково.

По-късно колоната, която потегли на поход в посока Казанлък – Карлово – София, бе спряна от полицията на входа на Казанлък в очакване на изхода от срещата между организаторите на протеста с главния секретар на МВР и ръководството на столична община.

Пред протестиращите Радослав Христов – председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, прочете декларацията до правителството с петте искания в нея.

Какви са проблемите

Анкета на "За истината" със зърнопроизводители от региона осветлява част от проблемите в бранша.

Председателка на кооперация, която обработва 10 хиляди декара земя в землището на село "Бели бряг", община Раднево:

"Селото вече го няма, унищожиха го мините, които разширяват добива на въглища. Тези хора аз ги хранех, обличах, погребвах".

Признава, че голяма част от кооперациите и арендаторите предпочитат да отглеждат зърнени култури, защото производството е механизирано и не са необходими много хора, както за овощарството и зеленчукопроизводството: "Държавата изгони тези, които работеха, и сега няма кой да се занимава с отглеждането на трайни насаждения, още повече в конкуренцията на продукция от Македония, Гърция и Турция".

Жената твърди, че зърнопроизводителите в България изпълняват стриктно изискванията на ЕС: "Като ни кажат да сеем-сеем, като кажат да орем-орем. Вдигнали сме заплатите три пъти, но работници трудно се намират".

Конкуренцията от Украйна

Друг арендатор, когото питаме Украйна ли е най-големият проблем на зърнопроизводителите, обяснява, че земеделието там не отговаря на европейските стандарти. И дава пример с препарат за пръскане на слънчогледа, който тук излиза по 4-5 лв. на декар, а в Украйна могат да си го доставят от Турция на цена от 35 ст./декар.

Същото е положението с торовете и семената. "Украинското жито може и да не е радиоактивно, но има голяма вероятност да е генно модифицирано", коментира протестиращият арендатор. И посочва още, че за декар земя в Украйна се плаща наем от 2 лв., а у нас той е достигнал някъде и до 150 лв. В същото време собствениците на земи, които са ги отдали под аренда, определят рентите като мизерни. Тази година те са с около 20 процента по-ниски от миналогодишните.

Арендаторка на 5 хиляди декара земя в Стара Загора обяснява, че разходите за торове, растителна защита и гориво са високи. Седмично само за зареждане на машините тя дава между 10 и 11 хиляди лева при цена на нафтата от 2.30 лв. за литър. Според нея малко са зърнопроизводителите, които имат възможност да съхраняват реколтата си в складове и да я реализират, когато цената на зърното се вдигне. Затова голямата част от тях са принудени да го продават на цената, която им предлагат прекупвачите. А те пък го доставят на няколкото големи фирми, които изнасят зърното от България и реализират големи печалби.

В момента в Европа не действа пазарната логика, а геополитическите интереси, свързани с войната в Украйна, говорят помежду си протестиращите. А каква беше логиката преди две и повече години, когато война в Украйна нямаше, но българските зърнопроизводители перманентно протестираха срещу лошата държавната политика в сектора?

В същото време в очакване на вноса на слънчоглед от Украйна маслодобивните предприятия в България са замразили изкупуването на новата реколта от слънчоглед и не реализират сделки дори по 50 ст. на тон. И така се получава, че за едни вносът на зърнени култури от Украйна носи загуби, за други печалби. Въпросът е чии интереси ще защити правителството.

Отговорът на правителството

Протестът на земеделските производители в момента излиза с искания, които са решени, или с такива, които не могат да бъдат решени, защото се слагат срокове, които няма как бъдат изпълнени. Някои от тях са свързани с нотификации от Европейската комисия и ние няма как да ги прескочим, трябва да се спазят правилата. Това каза премиерът Николай Денков пред журналисти, цитиран от БТА. През цялото време е имало диалог с производителите, подчерта премиерът и добави, че има разнородни интереси между животновъди, зърнопроизводители.

Министърът на земеделието Кирил Вътев изпрати покана до инициативния комитет на протестиращите за среща.

"Познаваме се от много години. Заедно сме отстоявали интересите си на производители на българска храна през всичките тези години. Трудно приех поканата да поема отговорността на министър на земеделието и храните, защото ясно отчитам натрупаните от десетилетия проблеми в земеделието у нас, сложната политическа и икономическа криза, в която се намираме. Децата ми, които познавате и са в производството сред вас и сега, бяха категорично против. Въпреки това приех с надеждата, че познавайки добре проблемите на агрохранителната верига, заедно с вас ще можем да ги решаваме", се казва в обръщението.

Министърът потвърждава, че "никога не сме били в толкова сложна ситуация, като днешната" и изброява последствията от ковид-пандемията, войната в Украйна, инфлацията, пазарната несигурност, крехката вътрешнополитическа обстановка.