Падна забраната за внос на украинско зърно (Обновена)

Забраната за внос на украинско зърно в България падна. В четвъртък Народното събрание взе финално решение, с което отново пуска в страната ни внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. "Зелената светлина" идва с гласовете на 124 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. "Против" гласуваха 69 депутати от опозицията - БСП и "Възраждане". Любопитен детайл е, че 8 депутати от ГЕРБ, членове на комисията по земеделие, гласуваха "въздържал се".

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приветства решението на България като "пример на истинска солидарност". В същото време зърнопроизводители в България излязоха на протест срещу властта, твърдейки че предстои "масов колапс" в сектора. Зърнопроизводителите се надяват, чрез забраната да получат по-добра цена за произведения от тях слънчоглед, но заводите за производство на олио обявиха, че затварят, но няма да купуват суровина на цени по-високи от международните. 

Как падна забраната. Сн. Скрийншот

В детайли, забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе беше наложена по-рано тази година от Европейската комисия по искане на България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия. Срокът ѝ изтича на 15 септември, освен ако не бъде удължен.

Министър-председателят Николай Денков заяви в сряда, че отмяната на забраната за внос от Украйна би била желателна, защото ще намали цените на основните хранителни продукти. Той заяви, че правителството ще поиска от ЕК финансови компенсации за земеделските производители и за подобряване на инфраструктурата. В същото време финансовият министър Асен Василев посочи, че страната ни е загубила 146 млн. лв. приходи от данъци по време на забраната. 

От петте държави, за които важат ограниченията, Полша, Унгария и Словакия заявиха, че ще наложат едностранни забрани, ако ЕК не ги удължи. Сега единствено България обяви, че излиза от коалицията срещу украинското зърно, което предизвика и реакцията на Володимир Зеленски.

Министърът на земеделието Кирил Вътев първоначално демонстрира изненада от предложението за снемане на ограниченията, но при гласуването им в парламента в четвъртък потвърди съгласието си. Мотивира се с макроикономически показатели, които показват, че не е толкова притеснително България да не удължи забраната за внос на зърно от Украйна.

Предприети са мерки за завишаване на контрола за всички украински стоки и най-вече за зърнени култури, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали, плюс останалите показатели, които се следят – хербициди, пестициди и т.н., каза Кирил Вътев пред депутатите.

“Абсолютно грешно е да се казва, че дъмпинговите цени ще смажат цените в България, защото ние сме част от единния пазар в ЕС. Тук има много силни икономически аргументи, които работят за отпадане на забраната за внос на украинско зърно”, каза съпредесателят на ПП Кирил Петков.

Бившият земеделски министър и настоящ депутат от ГЕРБ Десислава Танева също е убедена, че няма да има никакви последици за страната ни от отпадането на забраната. 

"България е пълноправен член на ЕС и трябва да има равни права и задължения със старите страни - членки на съюза. След войната в Украйна въведохме регламент по либерализация на вноса от Украйна, нямахме позиция по тази либерализация. Това внесе първите затруднения в реализацията, никой не бе готов да поеме логистиката на такъв голям производител като Украйна и нормално съседните страни на Украйна се отказаха, заради невъзможността от поемането на тази либерализация. Тоест либерализацията и митническите квоти затрудняват още повече износа", каза Танева.

Тя припомни, че по настояване на петте държави - Полша, България, Румъния, Унгария и Словакия се удължи забраната за внос на зърнените суровини от юни до 15 септември, която по принцип бе въведена на 2 май.

БСП беше против решението.

"Изключително притеснително е, че по бързата писта се опитва Министерският съвет да прехвърли отговорността на Народното събрание. Този проект на решение - отпадане на забраната за внос на украинско зърно, не е разгледан в земеделската комисия, където трябва да се изслушат земеделските производители и да се направи анализ. Вие от управляващото мнозинство, вкарвате без необходимата преценка, анализ и яснота за ефектите от падане на забраната за внос на зърно от Украйна", заяви Иван Иванов, бивш земеделски министър и настоящ депутат от БСП.

В момента в нашите складове имаме 2.6 млн. тона слънчоглед, които ще останат нереализирани. Какво ще се случи занапред. Ако подкрепим вноса, това е предателство към българските производители и към страните - членки", каза Иванов.

"Възраждане" също се обяви против решението. "Очевидно сте подчинен или на чуждо посолство, или на двама или трима предприемачи, които имат нужда да се захранят с евтина суровина", каза лидерът на партията Костадин Костадинов.

Тошко Йорданов от ИТН заяви, че няма да подкрепи решението за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна. "В момента Министерският съвет се крие зад Народното събрание Това говори, че правителството е некадърно. Интересно е на европейските избори до какво ще ни доведат след войната в Украйна и неправилните решения взети от ЕС", каза той.