Обрат: България се отказва да удължава забраната за украинското зърно след 15 септември

България е напът да се откаже от удължаване на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември. Изненадващо, това става ясно не от позиция на Министерство на земеделието и храните, а от проекторешение, внесено за гласуване в Народното събрание от лидера на ПП Кирил Петков, Александър Иванов (ГЕРБ), Атанас Атанасов от ДБ, Делян Пеевски от ДПС, Румен Христов (СДС).

Какво казва решението?

В решението се казва, че отчитайки "солидарността на България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да постави в риск българските земеделски производители, Република България не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредните мерки за забрана на внос в България, Полша, Унгария, Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна".

Въпросната забрана бе издействана от споменатите държави след протести на техните земеделски производители, които казваха, че изобилното зърно от Украйна подбива цените им и ги води до продажби под себестойността. В същото време обаче дори и след забраната цените не се повишиха и поради тази причина българските зърнопроизводители не сключват сделки за продажби на суровина. Вследствие на това българските заводи за производство на олио алармираха, че започват да затварят, защото няма какво да преработват.

Агроведомството искаше да махне забраната само за пшеницата

Проекторешението на депутатите от водещите партии в парламента е изненадващо.

Последно земеделският министър Кирил Вътев обяви, че България ще поиска удължаване на забраната за внос и след 15 септември до Нова година. Той уточни, че ще поиска забраната да падне само за пшеницата. Оказа се, че българските зърнопроизводители са осъзнали, че цените за нея се определят от международния пазар и забраната не им влияе.

Агроминистърът обаче уточни, че ще настоява мярката да остане за слънчогледа и да се разшири също за сухо мляко и нерафинирано олио.

Очаква се на 15 септември Брюксел да вземе финално решение по въпроса дали се удължава забраната за внос на украинско зърно.

Икономическата комисия в НС одобри проекторешението

Внесеното проекторешение бе скоростно разгледано и подкрепено от икономическата комисия в парламента във вторник следобяд. Окончателното решение предстои да се вземе в пленарна зала. 

Текстовете предизвикаха оживен дебат, а против решението се обявиха браншови организации, които присъстваха на заседанието на комисията, предаде БТА.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов заяви, че от сутринта земеделският бранш е бил "в шок от входираното решение". Той изтъкна, че към решението няма анализ за последствията, които биха произтекли от него, а текстът "поставя под риск българските производители". По думите на Проданов подобно решение застрашава земеделския бранш в страната. Той предупреди, че съществуващото в сектора в момента напрежение в "даден момент ще се излее по изключително мащабен начин". Проданов заяви, че асоциацията ще защитава интересите на производителите "по всички възможни начини".

Деян Николов (ПГ "Възраждане") каза, че с това проекторешение се отстъпват интересите на българското земеделие в името на геополитическите и отправи обвинения в национално предателство. Той изтъкна необходимостта от анализ за това какви ще са щетите за българските производителите и съответно да се поиска компенсация за тях.

Даниел Лорер (ПП-ДБ) също посочи, че към проекта на решение липсва анализ за ефектите и каза, че когато се взема подобно решение, трябва да бъде ясно отражението му по цялата верига. "На този етап лично аз не съм готов да взема решение по въпроса", заяви Лорер.

Румен Христов (ГЕРБ-СДС) посочи, че трябва 6да се намери баланс между интересите на производителите, преработвателите и потребителите в България. Той изтъкна, че в близко бъдеще Украйна ще стане член на ЕС и напомни, че тази страна е огромен производител на земеделска продукция, а България трябва да се адаптира към реалностите както в региона, така и по света.

Владислав Панев (ПП-ДБ) изложи икономически аргументи в подкрепа на проекторешението, като напомни, че всяко ограничение води до по-високи цени. Колкото по-свободна е една икономика, толкова по-високи са доходите на хората в нея, включително и на земеделските производители, допълни Панев.

Александър Вълчев (ИТН) заяви, че групата ще гласува против това решение, защото се доверяват на анализа на зърнопроизводителите за негативните му ефекти, а и са загрижени за здравето на българите.

Петър Кънев ("БСП за България"), каза, че парламентарната група ще гласува против проекта на решение и отбеляза, че темата е в прерогативите на Министерския съвет. Той поиска също и информация от Министерството на външните работи за позицията на другите държави от ЕС по въпроса с украинския внос на зърно. 

Румъния и Унгария искат удължаване, Полша ще действа едностранно

Румъния и Унгария настояват ЕК да удължи забраната за внос на украинско зърно поне до края на годината. Това стана ясно след среща на земеделските министри на двете държави в Букурещ - Флорин Барбу и Ищван Наги.

"Ограничителните мерки по отношение на вноса на селскостопански продукти от Украйна имаха положителен ефект върху пазара на зърно в Румъния и решението на Европейската комисия трябва да бъде тези ограничения да бъдат удължени поне до края на 2023 г., за да не се отрази на конкурентоспособността на земеделските производители", е заявил по време на разговорите в румънската столица Флорин Барбу.

Той е изразил мнение, че на ниво ЕК би било подходящо да се създаде система за субсидии за транзита на селскостопански стоки от Украйна, което би могло да представлява значителен стимул за насочване на продукти от Украйна към по-отдалечени пазари, особено в държави, изложени на риск, свързан с продоволствената сигурност.

"Подобно на Румъния, ние позволяваме транзитни превози и не искаме да навредим на Украйна, но искаме да запазим конкурентоспособността на нашите фермери", е коментирал на свой ред унгарският министър на земеделието Ищван Наги.

След Букурещ той се отправи на разговори и с колегите си в България и Словакия. Следобед Наги се срещна с българския земеделски министър Кирил Вътев, който му отговори, че българското решение ще се вземе от Народното събрание.

В същото време полското правителство обяви, че ще удължи едностранно забраната за внос на украинско зърно и след 15 септември. "Каквото и да последващото решение на ЕК, ние няма да отворим границата си за украинско зърно след тази дата", се посочва в комюнике на правителството.

Междувременно Украйна обяви във вторник, че е готова да сезира Световната търговска организация (СТО), за да поиска компенсация от Полша заради решението на Варшава да удължи забраната за внос на украинско зърно.