България е загубила 146 млн. лв. от забраната за внос на украинско зърно (Обновена)

България е загубила най-малко 146 милиона лева от ембаргото за внос на зърно и хранителни продукти от Украйна, а липсата на конкуренция е довела до по-високи цени на хранителните продукти, каза премиерът Николай Денков в сряда. Той обяви, че правителството подкрепя освобождаване на вноса на зърно от Украйна от 15 септември на фона на заплахите от зърнопроизводителите за мащабни протести.

"От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор", каза премиерът.

Той напомни, че вносът ще стимулира конкуренцията на пазара, което ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и инфлацията.

"Това ще се отрази благоприятно на българските потребители - най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството. Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета", припомни Денков.

Правителството иска да освободи вноса, за да осигури дейността на заводите за рафинирано олио и биодизел, които работят за българските и чужди пазари.

Зърнопроизводителите обвиняват държавата, че не оказва никаква подкрепа, докато само през 2022 г. селското стопанство е получило около 1.6 млрд лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане още около 2 млрд. лв.

От тях чрез Държавен фонд "Земеделие" ще се изполатят 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. са предвидени от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

"Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си", подчерта Денков.

"Целият български народ плаща по-скъп хляб"

"Това, което мисля, че е ясно за всички, е следното – с това си непремерено решение служебният кабинет лиши хазната от приходи и накара целия български народ да плаща по-скъп хляб, по-скъпо брашно и по-скъпо олио и фуражи, а оттам и по-високи цени на млечните и месните продукти, за да защити един сектор, който миналата година е генерирал декларирана печалба от 2,5 млрд. лева.". Това зави министърът на финансите Асен Василев на брифинг в Министерския съвет.

Според Василев е очевидно, че разумната политика е, ако има производители, които наистина биха били поставени пред трудности и биха излезли на загуба, да има за тях целеви помощи. Но да се освободи вноса, така, както беше освободен миналата година, за да може да се генерират приходи в хазната и да ядем по-евтини храни, добави Василев. Той е на мнение, че това е отговорното решение в полза на всички български граждани.

Финансовият министър съобщи, че приходите от производство на зърнени култури миналата година са 9,976 млрд. лева. Декларираната печалба, върху която са платени данъци за сектор зърнопроизводство е 2,507 млрд. лева. 2021 г., за сравенние, приходите на сектора са 7,965 млрд. лв., печалбата е 1,862 млрд. лева. Приходите за 2021 г. са 8 млрд. лв., печалбата е 1,9 млрд. лева. Приходите за 2022 г. са 10 млрд. лв., печалбата е 2,5 млрд. лв. на сектор зърнопроизводство, посочи Василев.

По думите му секторът е основен ползвател на субсидия по линията на освобождаването на горивата от акциз. Това са 100 млн. лв. невнесен акциз в държавната хазна от сектора. Субсидията, която държавата е дала към всички селскостопански производители с основна част сектор зърнопроизводство за 2021 г., е 1,6 млрд. лв., за 2022 г. е 1,96 млрд. лв., от които 890 млн. лв. са европейски средства, 1,1 млрд. лв. са средствата от националния бюджет, информира министърът. Забраната на внос на украинско зърно, която служебният кабинет поиска от ЕК, към момента е нанесла щети на хазната в размер на 146 млн. лв. от невнесено ДДС. До края на годината, ако се продължи тази забрана, очакваме щетите да са около 40 млн. лв. на месец, прогнозира Василев.

Компенсации

България ще поиска допълнителни компенсации от Брюксел за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед. Правителсътво ще поиска да се промени временно европейския регламент за държавна помощ при кризи, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде увеличен.

Денков заяви, че от началото на септември правителството проучва европейския опит за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител.

"Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите", каза още премиерът.

Българското правителство ще настоява ЕК да подпомогне финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по коридорите за износ на украинска земеделска продукция през България, както и за развитието на железопътните коридори, които се използват за същата цел.

"С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор", каза премиерът.

Заплахите за протести

Във вторник вечерта зърнопроизводителите обявиха се подготвят за национален протест заради предстоящото решение на парламента за вдигане на забраната за внос на украинско зърно.

Националната асоциация на зърнопроизводителите вече взе решение за участие в протестни действия а в сряда се очаква и Българската аграрна камара да обяви подкрепата си за започването на протест.

Камарата, в която членуват 13 браншови организации, обвини министъра на земеделието Кирил Вътев в липса на диалог. Във вторник той ги покани на среща, на която обаче те отказаха да присъстват.

Във вторник по предложение на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС в икономическата комисия в парламента беше гласувано забраната за внос на украинско зърно в страната да не бъде продължавана след 15 септември. Земеделският министър обясни, че не е бил информиран за парламентарната инициатива.

Българската война за зърното

Напрежението в сектора се подклажда от началото на годината заради срива на цените на зърното на световните борси. Това предизвика протести на зърнопроизводителите през пролетта с настояване за забрана на украинския внос, който подбивал цените.

Служебното правителство на Румен Радев клекна пред техните искания и участва в издействането на забрана за внос на украинско зърно и определени стоки в пет държави от ЕС в Източна Европа.

Всичко това се случи, въпреки обявеното намерение на служебното правителство да се бори с инфлацията. Служебният земеделски министър дори яхна трактор на протестиращи земеделци, за да покаже подкрепата си забраната за внос от Украйна.

Забраната бе наложена, но не доведе до увеличение на цените на международните пазари, нито до бързо реализиране на българската продукция. За сметка на това предизвика криза при производителите на олио в България, които са сред най-големите в Европа.

България традиционно внася около 1/3 от необходимото слънчогледово семе за производство на олио от Украйна. Забраната за внос удари производителите на олио, докато местните зърнопроизводителите настояват за цени на продукцията си, които са по-високи от борсовите. Това обаче би довело до производство на олио, чиято цена ще е неконкуретна на международните пазари.

Зърнопроизводителите настояват за обща среща със земеделския и финансовия министри поставят срок за тази среща до 15 септември, когато изтича валидното ограничение за внос на няколко селскостопански стоки от Украйна.

"Земеделският бранш в България е в шок от това, че решението няма никакъв анализ към него. В шок е, че това решение въобще се разглежда на тази комисия. Самият текст е абсолютна подигравка с българския земеделски производител", каза председателят на браншовата организация Илия Проданов, цитиран от БНР.

Цената на зърното я плащат всички българи

"Цената на олиото, на месото, на яйцата се определя от суровините, които идват в България. Слагаме в момента тежестта върху българските потребители, вместо да се фокусираме върху сектор, който е най-подпомаган в земеделието", коментира в сряда съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков

Според него трябва да се говори за икономическите ефекти в България, а не "за или против Украйна".

"Разликата между ценатав България и на европейския пазар на зърно трябва да бъде само в транспортните разходи. Идеята, че това ще унищожи българското земеделие не е вярно", каза Петков.

Българските зърнопроизводители не крият, че искат по-високи цени за своето зърно, оправдавайки се с нарасналите разходи за торове и препарати за растителна защита.

Кирил Петков допълни, че инфлацията при хранителните продукти в България е също много важен въпрос.

Агроминистърът: Ще подам оставка, ако премиерът ми я поиска

Окончателното решение за вдигане на забраната за внос на украинско зърно е на ЕК и датата е 15 септември, коментира в предаването "Още от деня" земеделският министър Кирил Вътев. Той уточни, че ЕК ще има последната дума по въпроса. По-рано той обяви пред журналисти, че би подал оставка, ако премиерът Николай Денков му я поиска.

"България е парламентарна страна и се управлява от изпълнителна власт. Така, че този колективен орган има тежката дума, защото разглежда много по-голям обем от информация, отколкото самото Министерство на земеделието, а последно решението ще вземе Народното събрание. Аз съм длъжен да се съобразя както с решението на този колективен орган, така и с решението на върховния орган - НС", поясни Вътев.

Според него, ценообразуването не се формира на базата единствено и само на зърнени храни и не се знае с какви още стоки България ще бъде "обзаведена от внос".

"Когато настане този внос, ще видим на какви цени влиза и тогава може да се говори за ръст или за спад на цените. Освен това, веригата по която се формират цените е доста по-сложна и в крайна сметка търговците на дребно ще имат последни думата", обясни Кирил Вътев.

По отношение на готвените от зърнопроизводителите протести, министърът каза, че ще се проведат срещи с тях и след като бъдат анализирани техните загуби, ще се положат усилия за тяхното компенсиране.

Кирил Вътев се надява да не се допуснат никакви фалити. Правителството има намерение да компенсира пропуснатите ползи в какъв размер са те.