За охрана бизнесът дава близо милиард лева годишно

Около един милиард лева годишно дава бизнесът за охрана. От тях около една десета отиват в МВР. При около 300 хиляди активни фирми на пазара повечето от половината имат сигнално-охранителна техника. Всяка десета е наела частна охранителна фирма, а 6% разчитат на жива охрана. Това показва проучване на институт “Отворено общество” за 2010 г.

 

Годишно една българска компания средно дава по 3096 лв. за сигурност, докато в същото време разходите ѝ за правни услуги възлизат на 4448 лв.

 

Според проучване на Световната банка за България компаниите заделят под 1% от обема на продажбите си за сигурност. В същото време загубите им от кражби, грабежи и вандализъм възлизат на 3.73% от продажбите им.

 

МВР е дало 2174 лиценза за извършване на частна охранителна дейност към август 2012 г. От тях на 61 компании лицензите са били върнати или отнети, сочат данните на полицията.

 

Две трети от частните фирми в бранша нямат технически системи за сигурност. С такива разполагат едва 10% от компаниите. Други 15% се занимават само с консултантска дейност. Само 1% от охранителните фирми предлагат детективски услуги.

 

По данни на МВР в сектора са ангажирани 120 000 души, предимно мъже. По-голямата част от охранителите са с основно образование и на възраст над 55 години. Най-често това са пенсионирани полицаи и военни. За сравнение в структурата на МВР, която е най-голямата охранителна фирма, работят близо 50 000 служители.

 

Средната заплата в частния охранителен сектор е около 450 лева, докато в държавната система за сигурност е близо 900 лева.

 

С цел повишаване на квалификацията на частните охранители и подобряване на заплащането

Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства (НАФОТС) участва в проект за изработване на стандарти за 10 ключови длъжности в бранша. Той се реализира съвместно с Българската стопанска камара по проект, финансиран от оперативна програма “Човешки ресурси”.

 

“Това е възможност браншът да заеме своето място в сферата на специфичните услуги, защото ще гарантира добавена стойност на услугата чрез развитието на заетите в него”, коментира Татяна Иванова, изпълнителен секретар на НАФОТС. Според нея са нужни промени в законодателството, с които да се премахне двойната разлика в заплащането на частните и държавни гардове.

 

Да поемеш риска

 

Специфичните компетенции, които трябва да имат охранителите, са свързани основно с преценяването на риска и поемането му. Изисква се още отговорност и самоконтрол заради боравеното с оръжие.

 

Охранителите трябва да издържат на стрес и напрежение. Важна е и личната мотивация, както и вниманието към детайлите.

 

Мениджърите, заети в охранителния сектор, трябва да притежават компетенции, свързани с управлението на промяната, познаването на бизнес средата, управлението на кризи и конфликтни ситуации.

 

Възможност за растеж

 

Въз основа на разработените стандарти, които отразява знанията, уменията и компетенциите на ниво бранш, се предлага промяна при определянето на заплащането на охранителите и заетите на ръководни длъжности.

 

Вместо индексиране с минималната работна заплата за заетите в бранша е нужно да се отчита опитът, допълнителни квалификации, владеенето на специфични компетенции. Например, ако охранителят няма достатъчно опит, той ще започне работата на най-ниската заплата в сектора, която е колкото минималната – 310 лв. След шест месеца служба и след оценка на придобитите компетенциите работникът може да получи заплащане с коефициент 1.5 пъти минималната работна заплата. След това служителят може да премине на по-високо ниво, да развива своите компетенции и да получава заплата, съответстваща на новата длъжност.

 

Влизането в бранша да става след задължително тримесечно обучение, настояват от НАФОТС. След него ще може да работите като невъоръжена охрана или като портиер. Ако искате да растете в кариерата следващата стъпка е обучение за правото на лично оръжие и т.н. Допълнителни бонуси трябва да има, ако имаш над средно образование. Според Закона за частната охранителна дейност минималното очаквано образование за работа в бранша е основното.

 

“Задава все по-голяма необходимост от квалифицирани кадри, които да могат да работят със специализиран софтуер, нови технологии за интегрирани системи за сигурност”, посочи Стефан Ганков, председател на СКС “Частни услуги за сигурност”.

 

Предложения за промени

 

Според бранша е необходим изцяло нов закон, регламентиращ частните услуги за сигурност, както и актуализация на действащите сега наредби и правилници.

 

Трябва да се направи и специална образователна програма, която да е връзката между центровете за професионално обучение (ЦПО) и висшите училища. Сега в момента няма такава и обучението в ЦПО-тата в повечето случаи е формална.

 

Всеки кандидат за охранител пък да става такъв след положен изпит пред независима комисия, чийто членове не са лицензиращ, контролиращ или участващ на пазара субект, искат от бранша.

 

Да се отмени правото на МВР да извършва охрана като стопанска дейност или функциите по лицензиране и контрол на частната охранителна дейност да се прехвърлят на друга институция, настояват още от бранша.