За похитената градина и паметникът-натрапник

До Освобождението на мястото на бъдещата Княжеска градина в София има ливада, заблатявана от водите на "Градската вада" (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. "Солунска", наводнявала е блатата около Народния театър и се e вливала в Перловската река. През зимата тя замръзва и за изумление на местните шопи някои дипломати и по-първите софиянци организират музикални увеселения и пързаляне с кънки.

По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава там първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, по-късно оформена като Ботаническа градина.

С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници, като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер, я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове.

От 1891 г. със средства на княза в градината е организиран зоопарк. Две години по-късно арх. Фридрих Грюнангер добавя цветни оранжерии, а арх. Георги Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

Проектът на великолепния български архитект Никола Лазаров за изграждане на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.

През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Любомир Нейков и арх. Тодор Горанов изграждат "царска детска градина" с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев, понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.

Както се вижда всяко поколение внася в градината по нещо ново, ценно, европейско по смисъл.

С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, "зелен" подиум, който снема Витошката панорама в центъра на София.

Така Княжеската градина се превръща с годините в символ на градската модерност, на който Европа отговаря със симпатия!

Сривът в паметта и историята започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове са отбелязвани победите на Червената армия.

Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец.

Когато е обявен конкурс за паметник спечелилият проект е за Арка на победата, изцяло в европейски стил и дух, но конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник.

Подменено е и името на градината, която се отбелязва като Градина на паметника на Съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него.

С огромните си плочници и размери Паметникът на Съветската армия е смачкал всичко наоколо. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес в градината нищо не се случва. Хората само преминават през нея, бързайки да излязат от тежката сянка на паметника, а животът кипи извън тази градина.

Единствено децата-скейтъри напомнят за първите кънкьори-дипломати, повикани на помощ от все още дишащата и съпротивляваща се на паметника Княжеска градина.

В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват.

Дошло е време да се изпълни решението на Столичния общински съвет (СОС) отпреди 30 години за премахване на Паметника на Съветската армия и решението на СОС отпреди 10 години за организиране на международен конкурс за модернизиране и развитие на Княжеската градина, в която няма място за паметника-натрапник.

*Историята е публикувана на Фейсбук страницата на Вили Лилков. Дълги години той беше съветник в Столичния общински съвет.